Любимецът на всички малчугани летящото куче Випо от „Лека нощ, деца”, ще пристигне във Велико Търново в неделя. Той ще изпее „Честит рожден ден” за щастливците, родени в града в неделя. Випо ще изненада дацата и техните родители с нови десертни млека от серията „Vipo”.
От 10 до 12 часа в пицария „Бианко” малки и големи ще могат да опитат за първи път най-новите продукти – десертни кисели млека на „Лактима Балкан” – Велико Търново, която произвежда и айряна „Балкан”.
Тъй като Випо обича своите почитатели и иска те да са здрави ще попита най-напред тях за вкуса на новите млечни десерти. Главният технолог на „Лактима” Мария Богданова е подготвила няколко мостри, а децата ще трябва да решат кой вкус им допада най-много и само той ще бъде пуснат в производство в завода, който е собственост на бизнесмена Петър Христов.
Новите десерти, които децата ще дегустират, ще са с вкус на различни плодове и пълнеж. Производителят е разработил новия продукт така, че да е вкусен и да не вреди на децата. Освен че в десертите няма да има консерванти, те ще се предлагат със захар или фруктоза, а това са натурални подсладители.
Във Велико Търново за пръв път местна фирма първо се допитва до мнението на потребителите, преди да започне производството на нов продукт. По време на детско парти във Випо клуба на „Бианко” за настроението на децата ще се грижат и няколко аниматори, които ще помагат на летящото куче.
Прочетете Цялата Статия...
Показват се публикациите с етикет Детски новини (стани новинар). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Детски новини (стани новинар). Показване на всички публикации
5.11.10
2.11.10
Изгони скуката от училище
Пeтдесет стипендии по 1000 лева ще раздаде Пощенска банка на ученици, които представят най-оригинални есета по темата „Изгони скуката от училище”. В състезанието могат да участват деца от 8 до 12 клас с успех над 5.00. Всяко от тях ще се състезава само с връстниците си, като във всеки випуск ще бъдат връчени по 10 стипендии. Есетата се изпращат онлайн през сайта www.silenstart.bg.
Но това не е единствената награда, която може да спечелите.
Всички отличени есета ще бъдат оформени в книга, която ще бъде поднесена лично
на Министъра на образованието, младежта и науката. Така вашите идеи ще бъдат чути и нещата, които не ви харесват в училище, може наистина да се променят
Прочетете Цялата Статия...
Но това не е единствената награда, която може да спечелите.
Всички отличени есета ще бъдат оформени в книга, която ще бъде поднесена лично
на Министъра на образованието, младежта и науката. Така вашите идеи ще бъдат чути и нещата, които не ви харесват в училище, може наистина да се променят
Прочетете Цялата Статия...
21.8.10
Децата със светлоотразителни знаци
Столичният КАТ ще предложи на училищните директори да задължат учениците да носят светлоотразителни знаци. Инициативата трябва да стартира с първия учебен ден – 15 септември. Засега обаче акцията остава в графа проекти. Светлоотразителните маркери ще се поставят по униформите или по раничките на децата, за да ги виждат шофьорите.
70 % от произшествията в столицата са с пешеходци, отчетоха катаджиите. От асоциацията на застрахованите и пострадалите при катастрофи са изявили желание да се включат в инициативата, осигурявайки специална маркировка за малчуганите. От началото на месец август в София са глобени само четирима пешеходци. Причината е, че заради горещините и отпуските столицата се опразни и от нарушители. Прочетете Цялата Статия...
70 % от произшествията в столицата са с пешеходци, отчетоха катаджиите. От асоциацията на застрахованите и пострадалите при катастрофи са изявили желание да се включат в инициативата, осигурявайки специална маркировка за малчуганите. От началото на месец август в София са глобени само четирима пешеходци. Причината е, че заради горещините и отпуските столицата се опразни и от нарушители. Прочетете Цялата Статия...
10.6.10
Моята професия
Кариерни центрове ще заработят в областните градове в страната от 15 септември 2011 г. Това предвижда новата схема по оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”, съобщи заместник министърът на образованието Петя Евтимова. В тях ще работят консултанти, които ще съветват учениците в гимназиите каква професия да изберат и къде могат да продължат висшето си образование.
Те ще се настанят в кабинетите на закритите преди време педагогически центрове във всеки областен град. За целта през следващата година ще бъдат обучени 150 консултанти. Част от тях ще бъдат и съкратени служители на педагогическите центрове, обясни Стоян Цонев, експерт от МОН.
За проекта са предвидени 10 млн. лева. Други 60 млн. са заделени за обучение на млади учители. Две нови схеми ще заработят през есента. Едната от тях предвижда 13 500 младежи да започнат платен стаж. Те ще получават минимална заплата. Предвижда се още наемането на 9000 лични асистента на инвалиди.
Автор: Мария Милкова Прочетете Цялата Статия...
Те ще се настанят в кабинетите на закритите преди време педагогически центрове във всеки областен град. За целта през следващата година ще бъдат обучени 150 консултанти. Част от тях ще бъдат и съкратени служители на педагогическите центрове, обясни Стоян Цонев, експерт от МОН.
За проекта са предвидени 10 млн. лева. Други 60 млн. са заделени за обучение на млади учители. Две нови схеми ще заработят през есента. Едната от тях предвижда 13 500 младежи да започнат платен стаж. Те ще получават минимална заплата. Предвижда се още наемането на 9000 лични асистента на инвалиди.
Автор: Мария Милкова Прочетете Цялата Статия...
2.2.10
Как спят делфините?
Умните и грациозни морски бозайници не се нуждаят от специално място за почивка. Докато спят, те се носят близо до морската повърхност, защото и те като нас трябва да си поемат редовно въздух. Особеното е, че винаги само едната половина на мозъка на делфина спи. Другата трябва да остане будна, за да поддържа три до седем вдишвания на минути.
На два часа мозъчните половини се сменят. Будното полукълбо внимава – докато се намира в състояние подобно на полусън – за приближаващи се врагове или препятствия. Делфините се нуждаят от осем часа сън в денонощието. Те биват прекъсвани на редовни интервали от активни фази, през които морските бозайници търсят храна.
Изпратено от Нанук
Прочетете Цялата Статия...
На два часа мозъчните половини се сменят. Будното полукълбо внимава – докато се намира в състояние подобно на полусън – за приближаващи се врагове или препятствия. Делфините се нуждаят от осем часа сън в денонощието. Те биват прекъсвани на редовни интервали от активни фази, през които морските бозайници търсят храна.
Изпратено от Нанук
Прочетете Цялата Статия...
31.1.10
Ървинг Талбърг – “детето чудо “ на Холивуд
Талбърг е чудо по отношение на продуценството в Холивуд. Считан за прототип на съвременния продуцент. Смята се и че е прототип на главния герой в романа “Последният магнат” на Френсис Скот Фицджералд. Ървинг започва кариерата си, като секретар в студиото “Юнивърсъл”. Но благодарение на личностните си качества има шеметна кариера – издига се до главен мениджър.
Дори съществувал анекдот, че му е назначен отделен счетоводител, който да подписва чековете вместо него, тъй като нямал навършени 21 г.
През 1924г когато няколко компании се сливат в “Метро-Голдуин-Майер, инвеститорите настояват работата да бъде следена от независим експерт. За такъв е назначен именно Талбърг. Като инсперктор на продукциите имал пълен контрол върху всички продукции.
Той създава анкетните карти, които се раздават на зрителите, за да вписват мнението си за декорите, костюмите, артистите и филма, като цяло. Както е и негова идеята за предпремиерните прожекции.
Въз основа на отзивите в анкетните карти, той преснимал някои сцени. И без колебание премахвал някой герой, нехаресван от публиката или променял финала на филма, следвайки желанията и.
Талбърг имал усет за границата между бизнеса и изкуството, следвал интуицията си, но се съобразявал и с чуждото мнение. Освен на умението да долавя обществените настроения, той рачитал и на актьорските таланти.
Лично ръководел кариерата на Грета Гарбо, Джийн Харлоу, Кларк Гейбъл, Спенсър Трейси, комиците братя Маркс. Възползвал се от услугите на режисьорът на “Отнесени от вихъра” Виктор Флеминг. И на писателката Анита Лус, авторка на чудесните реплики между отделните сцени на немите филми и на “Джентълмените предпочитат блондинки” – книга, по която е направен филма с Мерилин Монро, а Мадона използва сцена от него за клипа на “Материално момиче”.
Талбърг страдал от сърце и му се наложило да намали професионалния темп. Но за съжаление, през 1936 е повален от пневмония и умира на 37 г. На следващата година Академията за филмово изкуство учредява награда за продуценти на негово име.
Филмирана е книгата “Последният магнат”, в главната роля Робърт де Ниро. И днес продуцентите следват неговите методи на работа – държат на бюджетите, съобразяват се с вкусовете на публиката и възприемат идеята за предварителните прожекции.
"Стоте най-влиятелни личности в киното"
Скот Смит.
Прочетете Цялата Статия...
Дори съществувал анекдот, че му е назначен отделен счетоводител, който да подписва чековете вместо него, тъй като нямал навършени 21 г.
През 1924г когато няколко компании се сливат в “Метро-Голдуин-Майер, инвеститорите настояват работата да бъде следена от независим експерт. За такъв е назначен именно Талбърг. Като инсперктор на продукциите имал пълен контрол върху всички продукции.
Той създава анкетните карти, които се раздават на зрителите, за да вписват мнението си за декорите, костюмите, артистите и филма, като цяло. Както е и негова идеята за предпремиерните прожекции.
Въз основа на отзивите в анкетните карти, той преснимал някои сцени. И без колебание премахвал някой герой, нехаресван от публиката или променял финала на филма, следвайки желанията и.
Талбърг имал усет за границата между бизнеса и изкуството, следвал интуицията си, но се съобразявал и с чуждото мнение. Освен на умението да долавя обществените настроения, той рачитал и на актьорските таланти.
Лично ръководел кариерата на Грета Гарбо, Джийн Харлоу, Кларк Гейбъл, Спенсър Трейси, комиците братя Маркс. Възползвал се от услугите на режисьорът на “Отнесени от вихъра” Виктор Флеминг. И на писателката Анита Лус, авторка на чудесните реплики между отделните сцени на немите филми и на “Джентълмените предпочитат блондинки” – книга, по която е направен филма с Мерилин Монро, а Мадона използва сцена от него за клипа на “Материално момиче”.
Талбърг страдал от сърце и му се наложило да намали професионалния темп. Но за съжаление, през 1936 е повален от пневмония и умира на 37 г. На следващата година Академията за филмово изкуство учредява награда за продуценти на негово име.
Филмирана е книгата “Последният магнат”, в главната роля Робърт де Ниро. И днес продуцентите следват неговите методи на работа – държат на бюджетите, съобразяват се с вкусовете на публиката и възприемат идеята за предварителните прожекции.
"Стоте най-влиятелни личности в киното"
Скот Смит.
Прочетете Цялата Статия...
25.11.09
Защо мъркат котките?
На този въпрос може да отговори биоакустиката — наука за звуците, които издават животните. Котешкото «мър-мър» е едно леко звуково трептене, което почти винаги съпровожда храненето или милването на домашния любимец, и не прилича по своя механизъм на мяукането. Мяукането е тонален звук, резултат от вибрация на гласните струни при изпускане на въздуха(както говора при хората).
Когато котката мърка, тя управлява гласните си връзки, свивайки ги и разпускайки ги, с помощта на мускулите на гърлото. Но, освен при издишване, мъркането се получава и при вдишване, поради което то не струва на котката особени усилия.
Когато на котката й е комфортно, тя едновременно мърка, търка се о ръцете на стопанина си или игриво и леко му хапе пръстите. Нещо повече – мъркането обикновено е първия звук, който котенцето усеща с цялото си тяло веднага след раждането си, докато е още сляпо, глухо и неразличаващо миризмите.
Звуковите вибрации, издавани от майката, служат на котенцето за знак къде да търси храна и защита. Когато котката кърми, тя престава да мърка. По-различно е мъркането на котката по време на размножителния период. В такива моменти тя мърка по-гръмко, от гърлото й излиза по-скоро ръмжене, отколкото мъркане. Понякога звукът е смесен: нещо средно между мъркане и мяукане.
Котките мъркат и когато искат да управляват своите стопани. Група учени под ръководството на доктор Карен МакКомб (Karen McComb) от Университета Сасекс (University of Sussex) в Англия, открили как котките манипулират хората с помощта на особени звуци, съобщава BBC News.
По мнениeто на учените, покрай обикновеното си мъркане котките издават особен вид «молещо мъркане», сходно с детски плач. На това мъркане хората много трудно могат да противоустоят. Ръководителката на изследването съобщила, че тази идея й подал собственият й котарак.
Той идвал при нея рано сутрин и започвал да издава подобно настойчиво мъркане, заставяйки я да стане и да го нахрани. Ако той бе започнал да мяука, просто биха го изгонили от кухнята. Обаче мъркането, макар и малко дразнещо, заставяло да се изпълни молбата му.
Анкета с други собственици на котки показал, че техните питомци се държат по аналогичен начин. Звуците били записани и дадени за прослушване на доброволци, които единодушно обявили, че въпросното мъркане е доста предизвикателно. Учените смятат, че котките оказват върху стопаните си такова въздействие умишлено.
Длъжни сме да отбележим, че котешкото мъркане е много повече от предизвикателна молба. Учените от Института за общуване с животните в Северна Каролина (Fauna Communications Reseach Institute) в САЩ са доказали, че котешкото мъркане помага за зарастване на раните и за укрепване на костите.
По мнението на учените, мъркането е аналогично на лечението с ултразвук и има оздравително въздействие върху околните. Вече се провеждат изследвания, чиито резултати биха позволили, например, да се спира развитието на остеопорозата с помощта на котешкото мъркане.
Прочетете Цялата Статия...
Когато котката мърка, тя управлява гласните си връзки, свивайки ги и разпускайки ги, с помощта на мускулите на гърлото. Но, освен при издишване, мъркането се получава и при вдишване, поради което то не струва на котката особени усилия.
Когато на котката й е комфортно, тя едновременно мърка, търка се о ръцете на стопанина си или игриво и леко му хапе пръстите. Нещо повече – мъркането обикновено е първия звук, който котенцето усеща с цялото си тяло веднага след раждането си, докато е още сляпо, глухо и неразличаващо миризмите.
Звуковите вибрации, издавани от майката, служат на котенцето за знак къде да търси храна и защита. Когато котката кърми, тя престава да мърка. По-различно е мъркането на котката по време на размножителния период. В такива моменти тя мърка по-гръмко, от гърлото й излиза по-скоро ръмжене, отколкото мъркане. Понякога звукът е смесен: нещо средно между мъркане и мяукане.
Котките мъркат и когато искат да управляват своите стопани. Група учени под ръководството на доктор Карен МакКомб (Karen McComb) от Университета Сасекс (University of Sussex) в Англия, открили как котките манипулират хората с помощта на особени звуци, съобщава BBC News.
По мнениeто на учените, покрай обикновеното си мъркане котките издават особен вид «молещо мъркане», сходно с детски плач. На това мъркане хората много трудно могат да противоустоят. Ръководителката на изследването съобщила, че тази идея й подал собственият й котарак.
Той идвал при нея рано сутрин и започвал да издава подобно настойчиво мъркане, заставяйки я да стане и да го нахрани. Ако той бе започнал да мяука, просто биха го изгонили от кухнята. Обаче мъркането, макар и малко дразнещо, заставяло да се изпълни молбата му.
Анкета с други собственици на котки показал, че техните питомци се държат по аналогичен начин. Звуците били записани и дадени за прослушване на доброволци, които единодушно обявили, че въпросното мъркане е доста предизвикателно. Учените смятат, че котките оказват върху стопаните си такова въздействие умишлено.
Длъжни сме да отбележим, че котешкото мъркане е много повече от предизвикателна молба. Учените от Института за общуване с животните в Северна Каролина (Fauna Communications Reseach Institute) в САЩ са доказали, че котешкото мъркане помага за зарастване на раните и за укрепване на костите.
По мнението на учените, мъркането е аналогично на лечението с ултразвук и има оздравително въздействие върху околните. Вече се провеждат изследвания, чиито резултати биха позволили, например, да се спира развитието на остеопорозата с помощта на котешкото мъркане.
Прочетете Цялата Статия...
31.10.09
История на Хелоуин
Хелоуин се счита за американски празник - в средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween и се произнася Хелоуин както се нарича в САЩ и до днес. Но в действителност празникът Хелоуин идва още от древните келти. Историята Хелоуин е започнала преди 2000 години, когато келтските племена живеели на територията на днешна Англия, Ирландия, Уелс, Шотландия и Северня Франция.
Те са празнували своята Нова година – Samhain (“самхейн” означава “край на лятото”) на 1 ноември, като са вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята.
За да не станат плячка на мъртвите тела, хората изгасяли огнищата в домовете си и се обличали колкото се може по-страшно, за да изплашат привиденията, преминали отворената граница. За духовете оставяли угощения на улицата, за да не влизат в къщите.
Самите жители се събирали пред големи огньове, запалвани от келтските жреци. Това било време за предсказанията: всичко, което жреците казвали на своите слушатели, било важно житейско ръководство за цялата дълга зима.
Към 43-тата година от новата ера римляните завладели повечето келтски територии. През следващите 400 години, които те прекарали на земята на келтите, се смесило не само населението, но и традициите и така към Самхейн се присъединили два римски празника.
Първият - Фералия, отбелязан в края на октомври, нещо като помен за мъртвите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Към 800-та година от новата ера християнството станало господстваща религия и там, където по-рано друидите извършвали своите ритуали. Но като осъзнал, че трудно ще се пребори с езическата традиция папа Грегорий IV обявил през 835 година новогодишния празник на келтите и германците за празник на Вси Светии.
Така католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо подобно. През 1000 г. църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day , в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween.
В края на ХІХ век се приключва с мистичния характер на празника Хелоуин, като се превръща във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата".
Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Най-много на празника обаче се радват бизнесмените. Хелоуин е индустрия – карнавални костюми, чаши, салфетки, тениски и други дрънкулки, украсени с тиквени фенери, вещици, призраци и черни котки – всичко това носи пари.
Прочетете Цялата Статия...
Те са празнували своята Нова година – Samhain (“самхейн” означава “край на лятото”) на 1 ноември, като са вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята.
За да не станат плячка на мъртвите тела, хората изгасяли огнищата в домовете си и се обличали колкото се може по-страшно, за да изплашат привиденията, преминали отворената граница. За духовете оставяли угощения на улицата, за да не влизат в къщите.
Самите жители се събирали пред големи огньове, запалвани от келтските жреци. Това било време за предсказанията: всичко, което жреците казвали на своите слушатели, било важно житейско ръководство за цялата дълга зима.
Към 43-тата година от новата ера римляните завладели повечето келтски територии. През следващите 400 години, които те прекарали на земята на келтите, се смесило не само населението, но и традициите и така към Самхейн се присъединили два римски празника.
Първият - Фералия, отбелязан в края на октомври, нещо като помен за мъртвите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Към 800-та година от новата ера християнството станало господстваща религия и там, където по-рано друидите извършвали своите ритуали. Но като осъзнал, че трудно ще се пребори с езическата традиция папа Грегорий IV обявил през 835 година новогодишния празник на келтите и германците за празник на Вси Светии.
Така католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо подобно. През 1000 г. църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day , в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween.
В края на ХІХ век се приключва с мистичния характер на празника Хелоуин, като се превръща във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата".
Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Най-много на празника обаче се радват бизнесмените. Хелоуин е индустрия – карнавални костюми, чаши, салфетки, тениски и други дрънкулки, украсени с тиквени фенери, вещици, призраци и черни котки – всичко това носи пари.
Прочетете Цялата Статия...
29.10.09
Как се празнува Хелоуин по света
В цяла Америка обичаите на различни европейски народи, пренесени от първите американски заселници в Новия Свят, се смесили с индиански вярвания и накрая се появила чисто американската версия на празника. По време на първите чествания на Хелоуин се устройвали представления, гадания и танци. Костюмите, свещите, украсите, тиквите и картичките са много популярни, макар че и до днес празникът е неофициален.
През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален. Покрай празника целокупният американски народ харчи 6,9 милиарда долара годишно, което прави Хелоуин втори по търговска важност след Коледа.
В Северна Америка: Към средата на XІX век ежегодните есенни празници станали нещо обичайно, макар все още само в отделни райони на САЩ. Всяка година в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември в американските домове на прозорците се запалват тиквени фенери, а децата се маскират в костюми и обикалят останалите домове, измолвайки храна и пари – този обичай се нарича "trick-or-treat" - „почерпи, за да не ти напакостя“.
Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техният бъдещ съпруг, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а някои американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.
Най-голямото празненство за Хелоуин в САЩ е в Ню Йорк Сити и се нарича Village Halloween Parade. Започнало е през 1973 от майстор на маски в Грийнуич Вилидж и сега парадът привлича повече от два милиона зрители и участници, както и около 4 милиона телевизионни зрители годишно. Това е един от най-големите паради в света.
В Латинска Америка и Испания: Тук са приели, че 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на мъртвите възрастни. Смята се, че починалите по това време се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусни неща, вода и кърпа, за да може прелетелият дух да си измие ръцете преди ядене.
Това не е ден на скръб и печал. На улиците могат да се видят карнавални шествия - хора в костюми на скелети и мумии, носещи ковчези. В тези дни няма по-популярен предмет от скелет или череп: децата сами правят такива фигурки, в магазините се продават шоколадови скелети, черепи, ковчези и кексове.
В Германия си имат свой празник - паметната Валпургиева нощ (на 30 април срещу 1 май), когато немските вещици прелитат на метлите си, а мъртвите стават от гробовете. В Германия не правят помен на покойниците.
В Англия се е родила традицията за “Откуп или номер” . В началото било прието бедните да обикалят по съседските врати и да получават храна, пари и дрехи. Така обичаят за оставяне храна на мъртвите се трансформирал в оказване помощ на нуждаещите се. Когато настъпили по-добри времена и броят на бедните намалял, децата поели нещата в свои ръце.
Англичаните харчат за атрибути на ужаса близо 120 милиона паунда годишно. В магазините вече се предлагат не само изкуствени зъби и страшни маски, но и специална храна и напитки за Хелоуин. Стигна се дотам, че някои търговци дори продават страшни облекла за домашни любимци за празничната вечер.
За католиците в Англия празникът на Вси Светии е официален празник. Сутринта има тържествена меса, а след обед в църквата правят гробница (символизира гроба на Христос), но Протестантската църква в Англия стои твърдо против чествуването на Хелоуин.
В Япония карнавалът обикновено се провежда в неделята преди Хелоуин, когато хиляди японски вещици, вампири, дяволи и таласъми изпълват улиците на големите японски градове. В Дисниленд – Токио, подготовката за празника започна от средата на септември, с което японците изпреварват дори Съединените Щати.
За разлика от Съединените Щати обаче, Хелоуин в Япония е по-скоро за възрастни отколкото за малки деца. Повечето японски клубове афишират партита като "Фетиш Хелуин" или "Еротика Хелоуин".
Японската Хелоуин мания може да се обясни със старата традиция на фестивали, които имат за цел да освободят обикновения японец от тоталния контрол, на който е подложен в ежедневието си. В Япония съществува подобен традиционен празник, наречен "Обон", но много японци не знаят това и предпочитат партито за Хелоуин.
В Ирландия най-характерен е тиквеният фенер, който се нарича Светещият Джак или Тиквеният Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри Дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола не можел да отиде и в Ада.
На прага, Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. И до днес ирладците отбелязват празника по различни начини: ходят на гости, играят игри, крият съкровища от бонбони, правят плодови сладкиши.
Деца и възрастни се маскират като същества от отвъдното и подземното царство (духове, таласъми, зомбита, вещици, гоблини и др.), палят големи огньове и се наслаждават на зрелищни фойерверки. Децата обикалят по домовете на съседите си за да събират плодове, ядки и сладки за фестивала на Хелоуин. Къщите се украсяват с тикви и репи, на които са издялани ужасяващи лица.
Традиционния кейк в Ирландия, наречен “бармбрак”, представлява плодов хляб от който всеки член на семейството трябва да си вземе резен. Във всеки кейк има парче плат, монета и пръстен. Ако ви се падне плата, тогава финансовото ви бъдеще ще бъде доста съмнително.
Ако уцелите парата, тогава ще имате преуспяваща година, а пръстенът пък е сигурен знак за предстоящ романс или дълго щастие. Най-интересното е, че в този ден децата не се наказват за лудориите, които вършат по време на празника.
В България празникът Хелоуин не е особено популярен заради чуждия му произход. Затова ще бъде отбелязан предимно от частните езикови училища и някои ентусиасти на възраст от 17 до 30 години, които ще използват повода да се напият, но преоблечени в карнавални одежди.
Източно православната ни църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А лошите сили гоним по стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни. Имаме си кукери-мъже, предрешени като зверове или други подобни персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. И ние знаем как да плашим лошите сили и да пъдим студа.
Прочетете Цялата Статия...
През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален. Покрай празника целокупният американски народ харчи 6,9 милиарда долара годишно, което прави Хелоуин втори по търговска важност след Коледа.
В Северна Америка: Към средата на XІX век ежегодните есенни празници станали нещо обичайно, макар все още само в отделни райони на САЩ. Всяка година в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември в американските домове на прозорците се запалват тиквени фенери, а децата се маскират в костюми и обикалят останалите домове, измолвайки храна и пари – този обичай се нарича "trick-or-treat" - „почерпи, за да не ти напакостя“.
Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техният бъдещ съпруг, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а някои американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица.
Най-голямото празненство за Хелоуин в САЩ е в Ню Йорк Сити и се нарича Village Halloween Parade. Започнало е през 1973 от майстор на маски в Грийнуич Вилидж и сега парадът привлича повече от два милиона зрители и участници, както и около 4 милиона телевизионни зрители годишно. Това е един от най-големите паради в света.
В Латинска Америка и Испания: Тук са приели, че 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на мъртвите възрастни. Смята се, че починалите по това време се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусни неща, вода и кърпа, за да може прелетелият дух да си измие ръцете преди ядене.
Това не е ден на скръб и печал. На улиците могат да се видят карнавални шествия - хора в костюми на скелети и мумии, носещи ковчези. В тези дни няма по-популярен предмет от скелет или череп: децата сами правят такива фигурки, в магазините се продават шоколадови скелети, черепи, ковчези и кексове.
В Германия си имат свой празник - паметната Валпургиева нощ (на 30 април срещу 1 май), когато немските вещици прелитат на метлите си, а мъртвите стават от гробовете. В Германия не правят помен на покойниците.
В Англия се е родила традицията за “Откуп или номер” . В началото било прието бедните да обикалят по съседските врати и да получават храна, пари и дрехи. Така обичаят за оставяне храна на мъртвите се трансформирал в оказване помощ на нуждаещите се. Когато настъпили по-добри времена и броят на бедните намалял, децата поели нещата в свои ръце.
Англичаните харчат за атрибути на ужаса близо 120 милиона паунда годишно. В магазините вече се предлагат не само изкуствени зъби и страшни маски, но и специална храна и напитки за Хелоуин. Стигна се дотам, че някои търговци дори продават страшни облекла за домашни любимци за празничната вечер.
За католиците в Англия празникът на Вси Светии е официален празник. Сутринта има тържествена меса, а след обед в църквата правят гробница (символизира гроба на Христос), но Протестантската църква в Англия стои твърдо против чествуването на Хелоуин.
В Япония карнавалът обикновено се провежда в неделята преди Хелоуин, когато хиляди японски вещици, вампири, дяволи и таласъми изпълват улиците на големите японски градове. В Дисниленд – Токио, подготовката за празника започна от средата на септември, с което японците изпреварват дори Съединените Щати.
За разлика от Съединените Щати обаче, Хелоуин в Япония е по-скоро за възрастни отколкото за малки деца. Повечето японски клубове афишират партита като "Фетиш Хелуин" или "Еротика Хелоуин".
Японската Хелоуин мания може да се обясни със старата традиция на фестивали, които имат за цел да освободят обикновения японец от тоталния контрол, на който е подложен в ежедневието си. В Япония съществува подобен традиционен празник, наречен "Обон", но много японци не знаят това и предпочитат партито за Хелоуин.
В Ирландия най-характерен е тиквеният фенер, който се нарича Светещият Джак или Тиквеният Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри Дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола не можел да отиде и в Ада.
На прага, Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. И до днес ирладците отбелязват празника по различни начини: ходят на гости, играят игри, крият съкровища от бонбони, правят плодови сладкиши.
Деца и възрастни се маскират като същества от отвъдното и подземното царство (духове, таласъми, зомбита, вещици, гоблини и др.), палят големи огньове и се наслаждават на зрелищни фойерверки. Децата обикалят по домовете на съседите си за да събират плодове, ядки и сладки за фестивала на Хелоуин. Къщите се украсяват с тикви и репи, на които са издялани ужасяващи лица.
Традиционния кейк в Ирландия, наречен “бармбрак”, представлява плодов хляб от който всеки член на семейството трябва да си вземе резен. Във всеки кейк има парче плат, монета и пръстен. Ако ви се падне плата, тогава финансовото ви бъдеще ще бъде доста съмнително.
Ако уцелите парата, тогава ще имате преуспяваща година, а пръстенът пък е сигурен знак за предстоящ романс или дълго щастие. Най-интересното е, че в този ден децата не се наказват за лудориите, които вършат по време на празника.
В България празникът Хелоуин не е особено популярен заради чуждия му произход. Затова ще бъде отбелязан предимно от частните езикови училища и някои ентусиасти на възраст от 17 до 30 години, които ще използват повода да се напият, но преоблечени в карнавални одежди.
Източно православната ни църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А лошите сили гоним по стар обичай в периода между Месни и Сирни Заговезни. Имаме си кукери-мъже, предрешени като зверове или други подобни персонажи, винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. И ние знаем как да плашим лошите сили и да пъдим студа.
Прочетете Цялата Статия...
13.10.09
Новите приключения на Мечо Пух
Вестник The Daily Telegraph ("Дейли Телеграф")публикува въведение в новата книга, на англиския писател Дейвид Бенедиктус "Завръщането в Стоакровата гора”, която е продължение на приключенията на Мечо Пух. Там са споменати и Мечето, и Прасчо и Кристофър Робин и магаренцето Йори. Те “беседват” с автора, който им обещава да пише за техните нови приключения.
Прасчо се оплаква от затруднено броене до 80 и казва, че никак не му харесала историята за Слонопотамите, а Йори се съмнява в способността на разказвача да напиша нещо вярно и въздиша: "Какво знае той за магаренцата?". Самата история се появи в американските и английските книжарници на 5 октомври тази година.
Кандидатурите на автора и на художника са одобрени от изпълнителя одобрен от фонда Pooh Properties Trust, който управлява наследството на Алън Александър Милн, автор на оригинални истории за Мечо Пух, и на илюстратора Ърнест Шепърд. През януари 2009 година, когато издателството Egmont Publishing е съобщило за проекта,то обявило, че в новата книга ще има 10 глави и 150 илюстрации.
Прочетете Цялата Статия...
Прасчо се оплаква от затруднено броене до 80 и казва, че никак не му харесала историята за Слонопотамите, а Йори се съмнява в способността на разказвача да напиша нещо вярно и въздиша: "Какво знае той за магаренцата?". Самата история се появи в американските и английските книжарници на 5 октомври тази година.
Кандидатурите на автора и на художника са одобрени от изпълнителя одобрен от фонда Pooh Properties Trust, който управлява наследството на Алън Александър Милн, автор на оригинални истории за Мечо Пух, и на илюстратора Ърнест Шепърд. През януари 2009 година, когато издателството Egmont Publishing е съобщило за проекта,то обявило, че в новата книга ще има 10 глави и 150 илюстрации.
Прочетете Цялата Статия...
26.9.09
Кой е Карл Май?
"Отдавна ценя книгите на Карл Май и винаги ги чета с удоволствие." Карл Либкнехт
Според библиографията на немско-българските културни отношения първият превод на произведение от Карл Май у нас е бил извършен доста отдавна - през 1918 г. и общият брой на преведените заглавия се определя от цифрата 40. Повечето от тях обаче едва ли заслужават да бъдат наричани "преводи".
С изключение на някои по-сериозни опити на Вл. Мусаков след 1944 г. останалите "преводи" представляват безотговорно съкратени или преразказани части на някои от 74-те тома на писателя.
Тези "преводи" изобщо нямат за основа оригиналите, а са преводи от френски или други лошо адаптирани издания. Така у нас се създава непълна и изопачена представа за творчеството на Карл Май.
Но и в този вид Карл Май се ползва с огромна популярност сред българските читатели. На какво се дължи това противоречиво положение? Кой е Карл Май и с какво успява да привлича читателите си от цял свят дори и след един век?
Петото дете на бедния тъкач Хайнрих Май се ражда на 25 февруари 1842 г. в градчето Ернстал в Саксония. Семейството Май живее в голяма мизерия, като всички тъкачи по онова време в немските държавици. Скоро малкият Карл ослепява и едва на петгодишна възраст лекарите успяват да възвърнат зрението му. Той израства като дете с необикновена фантазия и многостранни дарби.
По настояване на баща си, чете и преписва безразборно най-различни учебници и книги, учи езици, свири на пиано и орган. Завладян от модерните тогава истории за благородния разбойник Риналдо Риналдини, Карл Май се опитва веднъж да избяга от къщи и да потърси помощ за бедното си семейство от разбойника.
През 1856 година Карл Май постъпва в семинар за учители и след завършване на образованието си става учител, но не за дълго. Тогавашните закони на буржоазното
правосъдие /в много случаи безсмислено сурови но само спрямо бедните слоеве/ пресичат неочаквано пътя на Карл Май.
По различни незначителни поводи той е осъждан неколкократно на принудителна работа и затвор. След излизането си от затвора, Карл Май работи като редактор при дрезденския
издател Мюнхмайер. За начало на творческия му път може да се приеме 1875 година,
когато излиза от печат разказът му "Олд Файерхенд".
През втория и третия творчески периоди /до края на 1890 година/ Карл Май, издава
роман след роман и успява да създаде произведения и образи, които с право му отреждат световна слава. Тогава се раждат безсмъртните Винету и Хаджи Халеф, Олд Четърхенд, Олд Файерхенд, Олд Шуърхенд и Олд Дет, Леля Дрол и Хобъл Франк, Дебелият Джими и Дългият Дейви, негърът Боб и капитан Търнърстик, лорд Кестълпул и Жълтоликият.
Приключенията на десетките негови герои из всички кътчета на земното кълбо се следят от читателите с най-голямо напрежение. Но Карл Май е от онези не толкова многобройни представители на приключенската литература, които взимат перото в ръка не само за да нарисуват пред читателите си дивни картини от някоя екзотична страна или да ги накарат да затаят дъх пред опасните приключения из дивите прерии, непристъпните планини и безкрайните пустини.
Чувствувайки своята обществена отговорност, писателят се стреми да превърне прерията,
планината, пустинята във "втора класна стая", където юношите незабелязано за самите тях могат и трябва да бъдат възпитавани в истинско другарство, в духа на хуманизма, в омраза към насилието, грабителските войни, расовата ненавист и религиозния фанатизъм.
Според Карл Май това са основните качества, които трябва да притежава човек, за да бъде... човек. През 1899-1900 година писателят предприема голямо пътешествие из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра, а през 1908 година посещава и Северна Америка.
Четвъртият и последен творчески период на писателя не е така плодотворен. Последните десет години от живота на Карл Май са отровени от десетки съдебни дела, предизвикани
от завистта на неговите противници. В тези трудни условия той създава още няколко забележителни книги, в които проличават и нови художествени средства като алегорията и символите.
Последната му значителна книга е "Наследниците на Винету", където на преден план отново изпъква неговата загриженост за бъдещето на индианците. На 22 март 1912 година Карл Май говори в Зофиен-зал във Виена пред 3000 души по покана на австрийския Академичен съюз за литература и музика.
След речта му, продължила два часа и половина, виенчани засвидетелствуват любовта си към писателя като го приветстват и придружават по виенските улици до хотела му. Няколко дни по-късно, на 30 март 1912 година, на своя сватбен ден, писателят Карл Май умира от сърдечен удар.
Романите на Карл Май са неизчерпаем извор на благородни чувства и силни емоции, на много човечност и свеж хумор; те са ценни за нас и с ред етнографски, географски и езикови познания, които ни дават. И все пак, струва ни се, че главната причина за голямата популярност на Карл Май би трябвало да се потърси другаде.
Алберт Швайцер казва следното: "... това което ме запленява най-силно в творчеството му, е неговото миролюбие и открит стремеж към взаимно разбирателство между народите, които оживяват почти във всички негови книги... и тъкмо това считам за безсмъртно в творчеството му!"
Наистина, Карл Май е твърдо убеден, ч е мечтаният от него бъдещ свят на "благородните"
хора, светът на едно хуманистично и демократично общество, може да бъде създаден
едва тогава, когато войната стане невъзможна, когато бъдат премахнати колониализмът, експлоатацията и расовата ненавист.
Карл Май пише: "Хиляди пъти тежко и горко на онези, които проливат кръвта на стотици хиляди хора, за да могат десетина рицари да накичат гърдите си с "Железен кръст - първа степен"! Ние се нуждаем от мъже на ума, на науката и изкуството! Но те не се създават при Ваграм и Ватерлоо!"
Израснал в най-голяма мизерия, Карл Май остава завинаги свързан със съдбата на бедните и изстрадали хора. Още през детството му у него се заражда дълбока омраза към неправдата и експлоатацията. По-късно той се развива като писател-хуманист, убеден пацифист и демократ, човек с будна гражданска съвест.
Ернст Блох, прогресивен немски философ, като отбелязва, че Май е "помел мухъла
на своето време", изтъква, че той не се е занимавал с идеалите на буржоазията
като "салонен блясък, изтънчени хора", а се е заел отново "с индианския роман от
времето на Купър, от времето на революционните идеали".
Като взима за прототип на легендарните си герои действително съществували висококултурни и интелигентни представители на червенокожата раса, /например
вожда на индианците сенека, Саго-йе-ват-ха, 1752-1830, прочут оратор и убеден
пацифист/.
Карл Май ясно показва, че индианецът щеше да достигне много по-високо стъпало на обществено-културно развитие, ако белите нашественици не бяха му пречили и не бяха избивали зверски потомството му в продължение на четири века и половина. Това е изразено ясно в романите "Олд Шуърхенд" I и II, "Винету I, II, III, "Сред лешоядите", "Наследниците на Винету" и др.
Ето какво пише авторът в "Съкровището в Сребърното езеро". "... Казваме, че индианецът не е способен да приеме цивилизацията и затова трябвало да изчезне. Но цивилизацията не можеш да я изстреляш като куршум от пушката си - за нея е необходимо време, много време... А нима някой дава на червенокожите време?
Нима може да биеш по главата едно шестгодишно дете затова, че си го изпратил на училище и не е станало професор след четвърт час? Ние постъпваме обаче точно така с индианците!" Социално-критичните елементи се срещат почти във всеки роман на писателя.
За него е ясно, че безмилостното изтребване на индианците е следствие от хищническите закони в капиталистическото общество. Честата безработица и "прочутата" американска юстиция допълват печалната картина, - това са факторите, които според Май увеличават престъпността в САЩ /"Съкровището в Сребърното езеро", "Винету II" и др./
Карл Май се осмелява да осмива и бичува престъпната организация Ку-клукс-клан в САЩ само няколко десетилетия след нейното създаване. Той й е "посветил" цяла глава от романа си "Винету" II. Подобна смела постъпка по онова време не е известна между авторите на приключенска литература.
Но не само залезът на червенокожата раса вълнува писателя. Той критикува последователно и остро завоевателната политика и варварския колониализъм на
развитите капиталистически държави по всички континенти. Като се застъпва за
правото на самоопределяне на всички народи.
Май ратува за траен мир, за сътрудничество между Изтока и Запада, за свобода на изстрадала Африка. Той предрича края на световната колониална система /"По непознати пътеки"/, разкрива незавидната роля на международния империализъм в братоубийствените войни между различните арабски и кюрдски племена/? През дивия Кюрдистан", "Аллах ил Аллах/.
На малцина е известно, че легендарните герои на Карл Май достигат и далечен Сибир. "Детелиновият Лист" от американските прерии начело със Сам Хокинз помага на група заточеници да избягат от изгнание. Царското правителство не остава пощадено от Карл Май:
"Ако русинът е добродушен и с широко сърце, то може да се каже, че тези качества се притежават от сибирските народи в още по-голяма степен. Те знаеха твърде добре, че по този начин, по който се управляваше огромното руско царство, много хора отиваха в изгнание в Сибир невинни или пък по някакъв незначителен повод... Сърцето ми се възмущаваше от неправдите, които се извършваха спрямо народа..." /"Ловци и казаци", /.
Трябва да споменем и за симпатията и съчувствието на писателя към славянските народи, поробени от Османската империя, както и към турския народ, който тъне в невежество и мизерия за сметка на охолния живот на Високата порта.
Интересно е, че Карл Май, човекът с "капитална фантазия", чиито герои срещаме от Северна Америка до Сибир, от делтата на река Нил до Суматра, е описал физическите и
моралните качества на младата българска девойка Анка в романа си "През страната
на скипетарите" така, както малцина писатели са съумели да открият това.
И другите образи на българи са също положителни. А в следващия том "Жълтоликият" Май споменава за българския цар Симеон, за Златния век в развитието на българската култура. Карл Май е страстен привърженик на мира между народите, въпреки че не е преживял дори и ужасите на Първата световна война.
Желанието му да съдейства с всички сили за установяване траен мир на земята личи ясно почти във всяко неговопроизведение. Голямата му реч във Виена през 1912 година прозвучава като сериозно предупреждение към света в навечерието на войната и остава като завет на писателя към хората, който е най-актуален и днес:
"Аз не съм нито учен, нито теолог... обръщам се към вас само като писател.., който не се стреми към нищо друго, освен към голямата земна цел - мир на земята...Заробването, обезправяването и изтреблението не трябва повече да се считат за законни средства при преследването на политически цели.
Твърде мощно са се разрастнали възможностите за унищожение..."/ По тази причина много от книгите на писателя остават дълги години "изчерпани" т.е. забранени по време на
фашисткия режим в Германия, дамгосани с лаконичното определение "разлагащи отбраната на страната".
Карл Май е спечелил своята литературна слава преди всичко чрез приключенските си
романи, някои от които - в съкратен вид - са станали популярни и у нас. Въпреки това сме направили опит да представим Карл Май на българския читател чрез няколко разказа. Изборът ни се е спрял преди всичко на разкази с индианска тематика - определящата тема в съвкупното творчество на писателя.
За кой ли път Карл Май протестира против нечовешкото изтребление на индианците,
както и против расисткото схващане за тяхната малоценност, в разказите си "Синовете на упсарока", "Черното Око" и "Джо Бъркърз, Едноокият"?
За кой ли път авторът недвусмислено ни показва, че червенокожата раса по нищо не отстъпва на бялата, а белите са поставени на позорния стълб като истински варвари, диваци, подстрекатели и безскрупулни колонизатори.
В наши дни, когато в САЩ отново се пролива индианска кръв, когато селището Ундит Ни и имената на борците за свобода и граждански права на индианците Беликърт, Джо Килрайт, Десерв и Мине станаха известни на прогресивната общественост в цял свят, ние не може да не съчувстваме на Убиващия Огън, на Черното Око, Уйноринча Ота и Малкия Елен; не може да забравим предупреждението на Карл Май:
"... за всеки череп изровен от земята с лопатата на селянина ще се разказват загадъчни легенди.. и правнуците на победителите.. може би ще трябва да носят бремето на последиците от това убийство".
"Отмъщението на ери" е великолепен разказ, който с пестеливи средства вярно ни показва пагубните последици от насилствената цивилизация и покръстване, с което
се цели да се унищожат старите традиции на местното население; след това то може
много лесно да бъде държано в покорство.
Разказите на Карл Май хвърлят светлина върху онези н ай-важни моменти от цялостното творчество на писателя, които го правят интересно и ценно за нас, за нашето младо поколение, и които осигуриха безсмъртието му. Голямата популярност на писателя, неговото влияние сред широки читателски кръгове не е намаляло дълги години след неговата смърт.
Произведенията му са преведени на 25 езика, много от тях са драматизирани или филмирани. Оказа се, че неговите романи издържаха най-сериозния изпит - изпита на времето! Великият Гьоте казва: "Онова, което се задържи двадесет години, без да изгуби благосклонността на народа, то положително е вече нещо ценно".
Веселин Радков
Прочетете Цялата Статия...
Според библиографията на немско-българските културни отношения първият превод на произведение от Карл Май у нас е бил извършен доста отдавна - през 1918 г. и общият брой на преведените заглавия се определя от цифрата 40. Повечето от тях обаче едва ли заслужават да бъдат наричани "преводи".
С изключение на някои по-сериозни опити на Вл. Мусаков след 1944 г. останалите "преводи" представляват безотговорно съкратени или преразказани части на някои от 74-те тома на писателя.
Тези "преводи" изобщо нямат за основа оригиналите, а са преводи от френски или други лошо адаптирани издания. Така у нас се създава непълна и изопачена представа за творчеството на Карл Май.
Но и в този вид Карл Май се ползва с огромна популярност сред българските читатели. На какво се дължи това противоречиво положение? Кой е Карл Май и с какво успява да привлича читателите си от цял свят дори и след един век?
Петото дете на бедния тъкач Хайнрих Май се ражда на 25 февруари 1842 г. в градчето Ернстал в Саксония. Семейството Май живее в голяма мизерия, като всички тъкачи по онова време в немските държавици. Скоро малкият Карл ослепява и едва на петгодишна възраст лекарите успяват да възвърнат зрението му. Той израства като дете с необикновена фантазия и многостранни дарби.
По настояване на баща си, чете и преписва безразборно най-различни учебници и книги, учи езици, свири на пиано и орган. Завладян от модерните тогава истории за благородния разбойник Риналдо Риналдини, Карл Май се опитва веднъж да избяга от къщи и да потърси помощ за бедното си семейство от разбойника.
През 1856 година Карл Май постъпва в семинар за учители и след завършване на образованието си става учител, но не за дълго. Тогавашните закони на буржоазното
правосъдие /в много случаи безсмислено сурови но само спрямо бедните слоеве/ пресичат неочаквано пътя на Карл Май.
По различни незначителни поводи той е осъждан неколкократно на принудителна работа и затвор. След излизането си от затвора, Карл Май работи като редактор при дрезденския
издател Мюнхмайер. За начало на творческия му път може да се приеме 1875 година,
когато излиза от печат разказът му "Олд Файерхенд".
През втория и третия творчески периоди /до края на 1890 година/ Карл Май, издава
роман след роман и успява да създаде произведения и образи, които с право му отреждат световна слава. Тогава се раждат безсмъртните Винету и Хаджи Халеф, Олд Четърхенд, Олд Файерхенд, Олд Шуърхенд и Олд Дет, Леля Дрол и Хобъл Франк, Дебелият Джими и Дългият Дейви, негърът Боб и капитан Търнърстик, лорд Кестълпул и Жълтоликият.
Приключенията на десетките негови герои из всички кътчета на земното кълбо се следят от читателите с най-голямо напрежение. Но Карл Май е от онези не толкова многобройни представители на приключенската литература, които взимат перото в ръка не само за да нарисуват пред читателите си дивни картини от някоя екзотична страна или да ги накарат да затаят дъх пред опасните приключения из дивите прерии, непристъпните планини и безкрайните пустини.
Чувствувайки своята обществена отговорност, писателят се стреми да превърне прерията,
планината, пустинята във "втора класна стая", където юношите незабелязано за самите тях могат и трябва да бъдат възпитавани в истинско другарство, в духа на хуманизма, в омраза към насилието, грабителските войни, расовата ненавист и религиозния фанатизъм.
Според Карл Май това са основните качества, които трябва да притежава човек, за да бъде... човек. През 1899-1900 година писателят предприема голямо пътешествие из Ориента, Китай, Цейлон и Суматра, а през 1908 година посещава и Северна Америка.
Четвъртият и последен творчески период на писателя не е така плодотворен. Последните десет години от живота на Карл Май са отровени от десетки съдебни дела, предизвикани
от завистта на неговите противници. В тези трудни условия той създава още няколко забележителни книги, в които проличават и нови художествени средства като алегорията и символите.
Последната му значителна книга е "Наследниците на Винету", където на преден план отново изпъква неговата загриженост за бъдещето на индианците. На 22 март 1912 година Карл Май говори в Зофиен-зал във Виена пред 3000 души по покана на австрийския Академичен съюз за литература и музика.
След речта му, продължила два часа и половина, виенчани засвидетелствуват любовта си към писателя като го приветстват и придружават по виенските улици до хотела му. Няколко дни по-късно, на 30 март 1912 година, на своя сватбен ден, писателят Карл Май умира от сърдечен удар.
Романите на Карл Май са неизчерпаем извор на благородни чувства и силни емоции, на много човечност и свеж хумор; те са ценни за нас и с ред етнографски, географски и езикови познания, които ни дават. И все пак, струва ни се, че главната причина за голямата популярност на Карл Май би трябвало да се потърси другаде.
Алберт Швайцер казва следното: "... това което ме запленява най-силно в творчеството му, е неговото миролюбие и открит стремеж към взаимно разбирателство между народите, които оживяват почти във всички негови книги... и тъкмо това считам за безсмъртно в творчеството му!"
Наистина, Карл Май е твърдо убеден, ч е мечтаният от него бъдещ свят на "благородните"
хора, светът на едно хуманистично и демократично общество, може да бъде създаден
едва тогава, когато войната стане невъзможна, когато бъдат премахнати колониализмът, експлоатацията и расовата ненавист.
Карл Май пише: "Хиляди пъти тежко и горко на онези, които проливат кръвта на стотици хиляди хора, за да могат десетина рицари да накичат гърдите си с "Железен кръст - първа степен"! Ние се нуждаем от мъже на ума, на науката и изкуството! Но те не се създават при Ваграм и Ватерлоо!"
Израснал в най-голяма мизерия, Карл Май остава завинаги свързан със съдбата на бедните и изстрадали хора. Още през детството му у него се заражда дълбока омраза към неправдата и експлоатацията. По-късно той се развива като писател-хуманист, убеден пацифист и демократ, човек с будна гражданска съвест.
Ернст Блох, прогресивен немски философ, като отбелязва, че Май е "помел мухъла
на своето време", изтъква, че той не се е занимавал с идеалите на буржоазията
като "салонен блясък, изтънчени хора", а се е заел отново "с индианския роман от
времето на Купър, от времето на революционните идеали".
Като взима за прототип на легендарните си герои действително съществували висококултурни и интелигентни представители на червенокожата раса, /например
вожда на индианците сенека, Саго-йе-ват-ха, 1752-1830, прочут оратор и убеден
пацифист/.
Карл Май ясно показва, че индианецът щеше да достигне много по-високо стъпало на обществено-културно развитие, ако белите нашественици не бяха му пречили и не бяха избивали зверски потомството му в продължение на четири века и половина. Това е изразено ясно в романите "Олд Шуърхенд" I и II, "Винету I, II, III, "Сред лешоядите", "Наследниците на Винету" и др.
Ето какво пише авторът в "Съкровището в Сребърното езеро". "... Казваме, че индианецът не е способен да приеме цивилизацията и затова трябвало да изчезне. Но цивилизацията не можеш да я изстреляш като куршум от пушката си - за нея е необходимо време, много време... А нима някой дава на червенокожите време?
Нима може да биеш по главата едно шестгодишно дете затова, че си го изпратил на училище и не е станало професор след четвърт час? Ние постъпваме обаче точно така с индианците!" Социално-критичните елементи се срещат почти във всеки роман на писателя.
За него е ясно, че безмилостното изтребване на индианците е следствие от хищническите закони в капиталистическото общество. Честата безработица и "прочутата" американска юстиция допълват печалната картина, - това са факторите, които според Май увеличават престъпността в САЩ /"Съкровището в Сребърното езеро", "Винету II" и др./
Карл Май се осмелява да осмива и бичува престъпната организация Ку-клукс-клан в САЩ само няколко десетилетия след нейното създаване. Той й е "посветил" цяла глава от романа си "Винету" II. Подобна смела постъпка по онова време не е известна между авторите на приключенска литература.
Но не само залезът на червенокожата раса вълнува писателя. Той критикува последователно и остро завоевателната политика и варварския колониализъм на
развитите капиталистически държави по всички континенти. Като се застъпва за
правото на самоопределяне на всички народи.
Май ратува за траен мир, за сътрудничество между Изтока и Запада, за свобода на изстрадала Африка. Той предрича края на световната колониална система /"По непознати пътеки"/, разкрива незавидната роля на международния империализъм в братоубийствените войни между различните арабски и кюрдски племена/? През дивия Кюрдистан", "Аллах ил Аллах/.
На малцина е известно, че легендарните герои на Карл Май достигат и далечен Сибир. "Детелиновият Лист" от американските прерии начело със Сам Хокинз помага на група заточеници да избягат от изгнание. Царското правителство не остава пощадено от Карл Май:
"Ако русинът е добродушен и с широко сърце, то може да се каже, че тези качества се притежават от сибирските народи в още по-голяма степен. Те знаеха твърде добре, че по този начин, по който се управляваше огромното руско царство, много хора отиваха в изгнание в Сибир невинни или пък по някакъв незначителен повод... Сърцето ми се възмущаваше от неправдите, които се извършваха спрямо народа..." /"Ловци и казаци", /.
Трябва да споменем и за симпатията и съчувствието на писателя към славянските народи, поробени от Османската империя, както и към турския народ, който тъне в невежество и мизерия за сметка на охолния живот на Високата порта.
Интересно е, че Карл Май, човекът с "капитална фантазия", чиито герои срещаме от Северна Америка до Сибир, от делтата на река Нил до Суматра, е описал физическите и
моралните качества на младата българска девойка Анка в романа си "През страната
на скипетарите" така, както малцина писатели са съумели да открият това.
И другите образи на българи са също положителни. А в следващия том "Жълтоликият" Май споменава за българския цар Симеон, за Златния век в развитието на българската култура. Карл Май е страстен привърженик на мира между народите, въпреки че не е преживял дори и ужасите на Първата световна война.
Желанието му да съдейства с всички сили за установяване траен мир на земята личи ясно почти във всяко неговопроизведение. Голямата му реч във Виена през 1912 година прозвучава като сериозно предупреждение към света в навечерието на войната и остава като завет на писателя към хората, който е най-актуален и днес:
"Аз не съм нито учен, нито теолог... обръщам се към вас само като писател.., който не се стреми към нищо друго, освен към голямата земна цел - мир на земята...Заробването, обезправяването и изтреблението не трябва повече да се считат за законни средства при преследването на политически цели.
Твърде мощно са се разрастнали възможностите за унищожение..."/ По тази причина много от книгите на писателя остават дълги години "изчерпани" т.е. забранени по време на
фашисткия режим в Германия, дамгосани с лаконичното определение "разлагащи отбраната на страната".
Карл Май е спечелил своята литературна слава преди всичко чрез приключенските си
романи, някои от които - в съкратен вид - са станали популярни и у нас. Въпреки това сме направили опит да представим Карл Май на българския читател чрез няколко разказа. Изборът ни се е спрял преди всичко на разкази с индианска тематика - определящата тема в съвкупното творчество на писателя.
За кой ли път Карл Май протестира против нечовешкото изтребление на индианците,
както и против расисткото схващане за тяхната малоценност, в разказите си "Синовете на упсарока", "Черното Око" и "Джо Бъркърз, Едноокият"?
За кой ли път авторът недвусмислено ни показва, че червенокожата раса по нищо не отстъпва на бялата, а белите са поставени на позорния стълб като истински варвари, диваци, подстрекатели и безскрупулни колонизатори.
В наши дни, когато в САЩ отново се пролива индианска кръв, когато селището Ундит Ни и имената на борците за свобода и граждански права на индианците Беликърт, Джо Килрайт, Десерв и Мине станаха известни на прогресивната общественост в цял свят, ние не може да не съчувстваме на Убиващия Огън, на Черното Око, Уйноринча Ота и Малкия Елен; не може да забравим предупреждението на Карл Май:
"... за всеки череп изровен от земята с лопатата на селянина ще се разказват загадъчни легенди.. и правнуците на победителите.. може би ще трябва да носят бремето на последиците от това убийство".
"Отмъщението на ери" е великолепен разказ, който с пестеливи средства вярно ни показва пагубните последици от насилствената цивилизация и покръстване, с което
се цели да се унищожат старите традиции на местното население; след това то може
много лесно да бъде държано в покорство.
Разказите на Карл Май хвърлят светлина върху онези н ай-важни моменти от цялостното творчество на писателя, които го правят интересно и ценно за нас, за нашето младо поколение, и които осигуриха безсмъртието му. Голямата популярност на писателя, неговото влияние сред широки читателски кръгове не е намаляло дълги години след неговата смърт.
Произведенията му са преведени на 25 езика, много от тях са драматизирани или филмирани. Оказа се, че неговите романи издържаха най-сериозния изпит - изпита на времето! Великият Гьоте казва: "Онова, което се задържи двадесет години, без да изгуби благосклонността на народа, то положително е вече нещо ценно".
Веселин Радков
Прочетете Цялата Статия...
17.8.09
Спасени омари
Турист от Словения заплатил 1 300 евро, за да спаси 30 живи омара от неизбежна смърт, която ги очаквала в кухнята на ресторанта в хърватския крайморски град Задар. Както съобщава информационната агенция DPA (по данни на местните медии), мъжът направил тази щедра постъпка по молба на своята дъщеря, която предложила своите джобни пари, за да спаси живота на едното от животните.
По думите на собственика на ресторанта, обратно в морето били пуснати всички омари, които в този момент били в аквариума на заведението. В «спасателната операция» взела участие цалата компания на хуманния словенец — четирима възрастни и четири деца, отбелязва агенцията.
Прочетете Цялата Статия...
По думите на собственика на ресторанта, обратно в морето били пуснати всички омари, които в този момент били в аквариума на заведението. В «спасателната операция» взела участие цалата компания на хуманния словенец — четирима възрастни и четири деца, отбелязва агенцията.
Прочетете Цялата Статия...
2.7.09
Още една версия на легендата за Жанна д’Арк
Жана д`Арк е легендата на Франция. Даже в знаменитата Статуя на Свободата, подарена от Франция на САЩ , е запечатан за векове образът на Орлеанската Дева. Нейното има вълнува учените-историци повече от пет века. Но така и не са успели да докажат коя е била тя в действитвлност. Дъщеря на кралица Изабела Баварска и Орлеанския херцог, т.е. сестра на Карл VII или... изброяването на предполагаемите родители на Жана би заело цяла страница. Преди две години изследванията дадоха непредсказуем резултат: останките, които се считали за мощи на Жана д`Арк, най-вероятно са фрагмент от египетска мумия.
Както пише списание "Nature", учените са дошли до извода, че възрастта на реликвата е повече от 2 хиляди години, т.е. останките не могат да принадлежат на някого, който е умрал в XV век. Мощите били открити през 1867 година в таванското помещение на една парижка аптека и Римо-католическата църква ги признала за мощи на Жана д`Арк, която била канонизирана в 1920 година.
Известно е, че Жана д`Арк е обикновена селска девойка, на която се явил архангел Михаил и светите Екатерина и Маргарита, заповядвайки й да освободи родината от англичаните. Жана намъкнала рицарските доспехи, набавила си меч, взела в ръцете си копие и се отправила към дофина, уговаряйки го да й даде войска и да й заповяда да освободи обсадения от англичаните Орлеан.
На бойното поле маладата девойка се доказала като храбър воин и талантлив пълководец. Орлеан бил спасен. Последвали предателство, плен, пристрастен съд и кладата, на която тя се изкачила. Забележително е, че Карл VII при въвеждане на Девата в кралския двор я удостоил с кралския герб.
Много преди Орлеан Жана участвувала във войнски съревнования и поразявала всички с умелото владеене на рицарското копие, чиято дължина била около 4 м. Това умение изисквало постоянни многогодишни тренировки. Да се обучават на такова майсторство имали право само лица, посветени за рицари.
Съгласно официалната версия Жана се е родила в Домреми. Но селяните там са говорили на лотарингски диалект, различаващ се от езика на жителите на Париж. Френският език започнал да се разпространява в тази провинция едва 200 години след смъртта на светата Дева.
А Жана говорила на френски толкова чисто и правилно, че на въпроса на един от членовете на съдебния трибунал: “На какъв език говориха с тебе светите Екатерина и Маргарита?” – тя презрително отговорила: “Говореха на френски и то по-добре от Вас!”.
Поведението на Жана по време на срещата й с дофина, при сраженито с англичаните и след процеса свидетелстват за това, че дълго са я подготовяли за мисията. Тя познавала обичаите на кралския двор, изучавала география, военно дело, конна езда.
Франция през XV век переживявала най-тежката криза. Страната била разделена на отделни независими държави, столицата била окупирана от англичаните. Пророци, ясновидци и екстрасенси на тълпи прииждали при правителството с предложения за спасението на страната. Немалко от тях се опитвали да се доберат и до Карл.
Но само Жана д`Арк се отправила към двореца, съпроводена от специално въоръжен ескорт. Сякаш някой невидим й разчиствал пътя към бъдещия крал на Франция. Жана се отправила на 23 февруари, а още на 12 февруари граф Дюнуа, защищаващ Орлеан от англичаните, заявил на своите войници, че му предсказали: градът ще бъде спасен от “Девата, идваща от лотарингската граница”.
Но ако Орлеанската Дева не е изгорена на кладата, то къде тогава се е укрила? Никъде не се е укрила! В 1436 година, 5 години след кладата в Руан, в счетоводната книга на Орлеан бил нанесен запис за две златни монети на Жан дю Ли като заплащане за доставяне на писмо от неговата сестра ”Девата Жана”.
А в 1439 година Орлеанската Дева сама навестила освободения от нея град. Тогава вече носела фамилията на мъжа си – д`Армуаз. Посрещнала я възторжена тълпа от граждани, сред които имало немалко хора, които са я били виждали по време на знаменитата обсада.
В счетоводната книга се появил още един запис за заплащане на Жана д'Армуаз на крупна сума – 210 ливри “за добра служба в полза на града по време на обсдата”. В това време градът бил посетен и от крал Карл VII. А след визитата в Орлеан Жана д`Армуаз се срещнала с маршал Жил де Ре, който също бил воювал заедно с нея срещу англичаните.
Сега да преминем към Роберт д`Армуаз - съпруга на Девата Жана. В 1683 година били публикувани брачният контракт на Жана д'Армуаз и дарителският акт, съгласно който Роберт д'Армуаз предавал на жена си “Жана–Девата на Франция” някои от своите владения.
В това, че Орлеанската Дева не била изгорена на площада в Руан, още повече ни убеждават материалите от съдебния процес. Генералният адвокат Шарл дю Ли още в XVI век обрърнал внимание на това, че в документите и протоколите от разпитите на Девата липсва смъртната присъда и официалният акт, удостоверяващ изпълнението на присъдата.
А сега главният въпрос: Ако Жана е била девойка с кралска кръв, ако е нямало съмнение в нейната честност и героизъм, ако никой не се е съмнявал в Божията воля за мисията й, защо се е наложило да се разиграва спектакъл с нейното уж изгаряне на клада?
За да се разбере това, е необходимо да се знае политическата ситуация във Франция по онова време. Героинята за Париж и Орлеан не е задължително да е героиня и за Руан. Една от причините за избора на Руан като място за провеждане на процеса над Жана и нейната екзекуция била подръжката, която гражданите на Руан оказвали на англичаните.
Правителството на Франция не се опасявало, че руанците ще се застъпят за Девата. Дори било сигурно, че узнавайки за кладата простите французи веднага ще си помислят – това е работа на англичаните.
Желаейки да убедят народа в смъртта на “вещицата”, управляващите Франция устроили екзекуция на тяхната любимка в присъствието на многолюдна тълпа. Так и станало - Руан се оказал в изолация. Кралят на Франция победил и в психологическата война.
А самото “шоу” с изгарянето на кладата било дело на техниката. До мястото на екзекуцията не били допуснати граждани. От кладата ги отделяла стена от 800 войника. Било издадено предписание да се закрият с капаци всички прозорци, които гледат към площада.
Тези предпазни мерки давали възможност да се екзекутира коя да е друга жена (дори и да е жалко за нея...). Жофруа Терраж-палачът на Руан не познавал Жана д`Арк.
Съдилищата, които обвинявали жени във връзки с дявола и неговите слуги, били нещо обичайно в онези векове.
И приключвали до седмица. При зверските разпити жертвата признавала всичко, което било и което не е било, и после тържествено я изгаряли. Процесът над Жана продължил 7 месеца. Да я разпитват дори не са опитали, само един път я заплашили като й показали инструментите за разпит.
Кой би могъл да организира така добре тази операция? Кой е стоял зад подвизите на Орлеанската Дева, помагайки политически да се свали блокадата от Орлеан, кой е осигурил коронацията на Карл VII, а после организирал екзекуцията, настройвайки простолюдието срещу помачачите на англичаните?
Този човек бил папа Мартин V. В книгата на Пиер де Сермуаз, далечен потомък на Жана д`Армуаз, се казва, че Орлеанската Дева е секретен агент на Ордена на францисканците. Папата решил, че продължилата много години война за владение френската корона става заплаха за авторитета на католоческата църква.
Затова хората от францисканския орден не само подготвили Жана, но и съдействували за военните й успехи. Францисканците принадлежали към два враждуващи лагера, сражаващи се за властта във Франция. И от задкулисната намеса на Ордена понякога зависели действията на военачалниците.
Например, бургундските отряди, участващи в обсадата на Орлеан, неочаквано напуснали своите английски съюзници непосредствено преди пристигането на френските войски, предвождани от Девата. Английският пълководец Талбот по непонятни причини не дошъл на помощ на другия военачалник по време на битката при Турнел, обезпечавайки по този начин победата на Орлеанската Дева.
От отговорите на Жана д’Арк на процеса в Руан става ясно, че светиите, даващи й съвети за защитата на Орлеан и за други военно-политически действия, се обръщали към нея не просто посредством “гласове”, а били от плът и кръв.
Да, но членовете на третия Францискански орден се обръщали един към друг не с “братко” и “сестро”, а със “светецо” или “светице”. Така че, Жана не е сложила грях на душата си, заявявайки, че действията й са ръководени от светци.
Прочетете Цялата Статия...
Както пише списание "Nature", учените са дошли до извода, че възрастта на реликвата е повече от 2 хиляди години, т.е. останките не могат да принадлежат на някого, който е умрал в XV век. Мощите били открити през 1867 година в таванското помещение на една парижка аптека и Римо-католическата църква ги признала за мощи на Жана д`Арк, която била канонизирана в 1920 година.
Известно е, че Жана д`Арк е обикновена селска девойка, на която се явил архангел Михаил и светите Екатерина и Маргарита, заповядвайки й да освободи родината от англичаните. Жана намъкнала рицарските доспехи, набавила си меч, взела в ръцете си копие и се отправила към дофина, уговаряйки го да й даде войска и да й заповяда да освободи обсадения от англичаните Орлеан.
На бойното поле маладата девойка се доказала като храбър воин и талантлив пълководец. Орлеан бил спасен. Последвали предателство, плен, пристрастен съд и кладата, на която тя се изкачила. Забележително е, че Карл VII при въвеждане на Девата в кралския двор я удостоил с кралския герб.
Много преди Орлеан Жана участвувала във войнски съревнования и поразявала всички с умелото владеене на рицарското копие, чиято дължина била около 4 м. Това умение изисквало постоянни многогодишни тренировки. Да се обучават на такова майсторство имали право само лица, посветени за рицари.
Съгласно официалната версия Жана се е родила в Домреми. Но селяните там са говорили на лотарингски диалект, различаващ се от езика на жителите на Париж. Френският език започнал да се разпространява в тази провинция едва 200 години след смъртта на светата Дева.
А Жана говорила на френски толкова чисто и правилно, че на въпроса на един от членовете на съдебния трибунал: “На какъв език говориха с тебе светите Екатерина и Маргарита?” – тя презрително отговорила: “Говореха на френски и то по-добре от Вас!”.
Поведението на Жана по време на срещата й с дофина, при сраженито с англичаните и след процеса свидетелстват за това, че дълго са я подготовяли за мисията. Тя познавала обичаите на кралския двор, изучавала география, военно дело, конна езда.
Франция през XV век переживявала най-тежката криза. Страната била разделена на отделни независими държави, столицата била окупирана от англичаните. Пророци, ясновидци и екстрасенси на тълпи прииждали при правителството с предложения за спасението на страната. Немалко от тях се опитвали да се доберат и до Карл.
Но само Жана д`Арк се отправила към двореца, съпроводена от специално въоръжен ескорт. Сякаш някой невидим й разчиствал пътя към бъдещия крал на Франция. Жана се отправила на 23 февруари, а още на 12 февруари граф Дюнуа, защищаващ Орлеан от англичаните, заявил на своите войници, че му предсказали: градът ще бъде спасен от “Девата, идваща от лотарингската граница”.
Но ако Орлеанската Дева не е изгорена на кладата, то къде тогава се е укрила? Никъде не се е укрила! В 1436 година, 5 години след кладата в Руан, в счетоводната книга на Орлеан бил нанесен запис за две златни монети на Жан дю Ли като заплащане за доставяне на писмо от неговата сестра ”Девата Жана”.
А в 1439 година Орлеанската Дева сама навестила освободения от нея град. Тогава вече носела фамилията на мъжа си – д`Армуаз. Посрещнала я възторжена тълпа от граждани, сред които имало немалко хора, които са я били виждали по време на знаменитата обсада.
В счетоводната книга се появил още един запис за заплащане на Жана д'Армуаз на крупна сума – 210 ливри “за добра служба в полза на града по време на обсдата”. В това време градът бил посетен и от крал Карл VII. А след визитата в Орлеан Жана д`Армуаз се срещнала с маршал Жил де Ре, който също бил воювал заедно с нея срещу англичаните.
Сега да преминем към Роберт д`Армуаз - съпруга на Девата Жана. В 1683 година били публикувани брачният контракт на Жана д'Армуаз и дарителският акт, съгласно който Роберт д'Армуаз предавал на жена си “Жана–Девата на Франция” някои от своите владения.
В това, че Орлеанската Дева не била изгорена на площада в Руан, още повече ни убеждават материалите от съдебния процес. Генералният адвокат Шарл дю Ли още в XVI век обрърнал внимание на това, че в документите и протоколите от разпитите на Девата липсва смъртната присъда и официалният акт, удостоверяващ изпълнението на присъдата.
А сега главният въпрос: Ако Жана е била девойка с кралска кръв, ако е нямало съмнение в нейната честност и героизъм, ако никой не се е съмнявал в Божията воля за мисията й, защо се е наложило да се разиграва спектакъл с нейното уж изгаряне на клада?
За да се разбере това, е необходимо да се знае политическата ситуация във Франция по онова време. Героинята за Париж и Орлеан не е задължително да е героиня и за Руан. Една от причините за избора на Руан като място за провеждане на процеса над Жана и нейната екзекуция била подръжката, която гражданите на Руан оказвали на англичаните.
Правителството на Франция не се опасявало, че руанците ще се застъпят за Девата. Дори било сигурно, че узнавайки за кладата простите французи веднага ще си помислят – това е работа на англичаните.
Желаейки да убедят народа в смъртта на “вещицата”, управляващите Франция устроили екзекуция на тяхната любимка в присъствието на многолюдна тълпа. Так и станало - Руан се оказал в изолация. Кралят на Франция победил и в психологическата война.
А самото “шоу” с изгарянето на кладата било дело на техниката. До мястото на екзекуцията не били допуснати граждани. От кладата ги отделяла стена от 800 войника. Било издадено предписание да се закрият с капаци всички прозорци, които гледат към площада.
Тези предпазни мерки давали възможност да се екзекутира коя да е друга жена (дори и да е жалко за нея...). Жофруа Терраж-палачът на Руан не познавал Жана д`Арк.
Съдилищата, които обвинявали жени във връзки с дявола и неговите слуги, били нещо обичайно в онези векове.
И приключвали до седмица. При зверските разпити жертвата признавала всичко, което било и което не е било, и после тържествено я изгаряли. Процесът над Жана продължил 7 месеца. Да я разпитват дори не са опитали, само един път я заплашили като й показали инструментите за разпит.
Кой би могъл да организира така добре тази операция? Кой е стоял зад подвизите на Орлеанската Дева, помагайки политически да се свали блокадата от Орлеан, кой е осигурил коронацията на Карл VII, а после организирал екзекуцията, настройвайки простолюдието срещу помачачите на англичаните?
Този човек бил папа Мартин V. В книгата на Пиер де Сермуаз, далечен потомък на Жана д`Армуаз, се казва, че Орлеанската Дева е секретен агент на Ордена на францисканците. Папата решил, че продължилата много години война за владение френската корона става заплаха за авторитета на католоческата църква.
Затова хората от францисканския орден не само подготвили Жана, но и съдействували за военните й успехи. Францисканците принадлежали към два враждуващи лагера, сражаващи се за властта във Франция. И от задкулисната намеса на Ордена понякога зависели действията на военачалниците.
Например, бургундските отряди, участващи в обсадата на Орлеан, неочаквано напуснали своите английски съюзници непосредствено преди пристигането на френските войски, предвождани от Девата. Английският пълководец Талбот по непонятни причини не дошъл на помощ на другия военачалник по време на битката при Турнел, обезпечавайки по този начин победата на Орлеанската Дева.
От отговорите на Жана д’Арк на процеса в Руан става ясно, че светиите, даващи й съвети за защитата на Орлеан и за други военно-политически действия, се обръщали към нея не просто посредством “гласове”, а били от плът и кръв.
Да, но членовете на третия Францискански орден се обръщали един към друг не с “братко” и “сестро”, а със “светецо” или “светице”. Така че, Жана не е сложила грях на душата си, заявявайки, че действията й са ръководени от светци.
Прочетете Цялата Статия...
20.6.09
Станислав Стратиев - българският ас в съвременната комедия
Ако човек се порови в парижката библиотека "Франсоа Митеран" и потърси (посредством компютър) из каталога й дали има български автори ще намери само няколко имена. Едното от тях е Станислав Стратиев. Станислав Стратиев (псевдоним на Станко Стратиев Миладинов) е роден в София пез 1941 г. Завъшва българска филология в Софийския университет. Работи като фрезист и като редактор в различни вестници. Драматург и главен художествен ръководител на Сатиричния театър в София
Неговото творческо начало са "Самотни вятърни мелници". На техните крила той донася в българската литература своето донкихотовско детство с ожулени колена и скъсана фланелка. С тях още тогава той подсказва своята независимост от официалността на избраните и натрапниците. Режещият като бръснач мозък подлага на саркастичен анализ всичко припознаващо се като нещо друго.
Кратките абсурдни разкази на Станислав Стратиев са проза от високо качество, която крие сгъстена драматургична енергия, а той гледа на света със скептична, добродушна усмивка. Има изящно чувство за хумор, обича абсурда, защото обича живота. Създава парадоксални ситуации, защото познава действителността. Той не се надсмива на героите си, а се смее заедно с тях.
Винаги с мъничко тъга, тъй нужна за истинското изкуство. Винаги с мъничко тъга, тъй нужна, когато героите ти са българи. Така Стратиев остава в историята на българската култура и държавата с белетристиката със "Самотните вятърни мелници", "Пътешествие без куфар", "Живот в небето", "Упражнения по другост", както и сборниците с хумористични разкази “Българският модел”, “Стоян” и “Вавилонска хроника”.
С "Гардеробът" Станислав Стратиев дебютюра в киното. След това написва следващия си киносценарий - "Сако от велур” в стил "филм на катастрофите". Има страховити епизоди с пожари и наводнения, които се случват в лабиринта на едно учреждение. Но сценарият не е допускат за екранизиране. Така тогавашното кино губи един блестящ драматург на абсурда. Приютява го театърът.
Години по-късно Станислав Стратиев се връща в киното (автор е на сценариите на филмите “Оркестър без име”, “Равновесие”, “Кратко слънце” и др.) и се доказва, но пропиляната възможност си е пропиляна възможност.
През 1976 година в Сатиричния театър е поставена неговата комедия “Римска баня”, веднага след нея – “Сако от велур”. Това е съвсем нов глас в нашата драматургия, комедиите му са на абсурда. Станислав Стратиев е наречен “българският ас в съвременната комедия “.
Той е автор на пиесите “Римска баня” (1974), “Сако от велур” (1976), “Рейс” (1980), “Максималистът” (1984), “Земята се върти” (1985), “Животът, макар и кратък” (1986), “Балкански синдром” (1987), “Малут” (1990), “Зимните навици на зайците” (1998).
Всяко представление на негови пиеси в Държавния сатиричен театър е събитие. Цензурните комисии махат реплики, а актьорите постепенно пак ги връщат на сцената (уж случайно). Стотици пъти, хиляди пъти завесата на театъра се е вдигала, за да открие пред него изправилата се на крака ликуваща публика.
Това прави Станислав Стратиев баща на новата българска комедиография. Превеждан е на почти всички европейски езици, носител е на световни престижни награди. Негови пиеси бяха превърнати в 1300 постановки в 45 страни на пет континента.
И до днес, когато става дума за Стратиев, традиционно воюващите помежду си театрални критици изведнъж стават единни и без капчица завист признават, че това е най-ярката фигура в българския театър от втората половина на 20 век.
Като човек Станислав Стратиев е изключително обаятелна личност – общуването с него е удоволствие. Обича да играе баскетбол и тенис, а зиме – да кара ски. Огромен на ръст и с душа, съизмерима с ръста му. Той заразява с чувството си за хумор.
В живота той е саркастичен или ироничен, дори жесток в съжденията си, но винаги милосърден и опитващ се да разбере своя малък човек, чиито заблуди и страдания познава до болка. С него разговорът винаги е на изключително високо ниво и заедно с това и неудържимо забавен.
Станислав Стратиев напуска прекалено рано (на 20 септември 2000 г.) нашия свят - може би, изморен от борбата с властващия в него абсурд. За Станислав Стратиев неговият приятел Стефан Цанев казва:
"Той притежаваше рядко срещаното благородство да се радва на чуждите успехи повече, отколкото на своите. А неговите бяха наистина уникални..... Чашата на масата и мястото му в литературата ни завинаги ще останат празни. А паметта му наистина ще остане вечна”
За съжаление по-редките нрави, човешки характери, особености на обществото, срещу които е насочена сатирата на Станислав Стратиев още в края на 70-те години на миналия век, се оказват ненадживени от демокрацията, непреодолени от новото време. Напротив, проблемите сега стават все по-дълбоки.
И ако тогава са били малко под сурдинка, с оптимистичен заряд и патос, то днес времената ни са станали по-вълчи, по-егоистични, по-нетолерантни. Текстовете на Стратиев и сега звучат - уви! - също така актуално, както и някога: всъщност ние искаме да се промени нашето положение, а не ние самите. Парадоксът е, че докато не се променим ние, няма да се промени и положението ни.
Подготви статията: Маестро Новинар
Прочетете Цялата Статия...
13.6.09
Ученици с неприлично облекло няма да бъдат допускани в час
Министерски съвет прие нови изменения и допълнения, които засягат образованието. Родителските бележки, които служат за извиняване на отсъствия остават в сила, но те ще могат да се използват само до три дни в рамките на една учебна година. Отсъствия натрупани за срок по-голям от посочения (3 дни), например едноседмични ще бъдат извинявани само след решение на директора на съответното училище.
В правилника за поведение към Закона за образованието е отбелязано още, че оценката за поведение в училище се връща. Тя включва две степени „добро” и „лошо” поведение. Тази оценка ще послужи за определяне дали ученикът ще бъде приет в гимназия или университет и дали ще получи стипендия.
Ученици с неприлично облекло няма да бъдат допускани в часовете. Училищните настоястелства ще определят кое облекло е подходящо и кое не за посещаване на учебни занятия. На запитване относно дълбоко изрязани деколтета и къси поли, Даниел Вълчев отговори красноречиво: „ Аз съм министър. Ако дойда с жълт цилиндър със заешки ушички, ще разберете ли, че съм странно облечен?”
Прочетете Цялата Статия...
В правилника за поведение към Закона за образованието е отбелязано още, че оценката за поведение в училище се връща. Тя включва две степени „добро” и „лошо” поведение. Тази оценка ще послужи за определяне дали ученикът ще бъде приет в гимназия или университет и дали ще получи стипендия.
Ученици с неприлично облекло няма да бъдат допускани в часовете. Училищните настоястелства ще определят кое облекло е подходящо и кое не за посещаване на учебни занятия. На запитване относно дълбоко изрязани деколтета и къси поли, Даниел Вълчев отговори красноречиво: „ Аз съм министър. Ако дойда с жълт цилиндър със заешки ушички, ще разберете ли, че съм странно облечен?”
Прочетете Цялата Статия...
22.5.09
Безплатен профилактичен преглед за деца
Клиниката по педиатрия на „Токуда Болница София” ще проведе безплатни профилактични прегледи на деца по случай 1 юни. Всеки родител желаещ да се възползва от тази възможност може да заведе детето си на 1 юни в болницата чежду 9 и 16 ч. Консултацията включва цялостен преглед и оценка на здравния статус на детето и препоръки за провеждане на лечение, ако е необходимо.
Родителите трябва да запишат предварителен час на регистратурата на Клиниката по педиатрия или на телефон 02/ 403-49-48. Адресът е бул. Никола Вапцаров 51 Б. За посещението не се изискват направления или други документи от пациента. МБАЛ „Токуда Болница София” отговаря на най-високите световни стандарти, тя е японски проект, осъществен за първи пърт извън Япония.
Прочетете Цялата Статия...
Родителите трябва да запишат предварителен час на регистратурата на Клиниката по педиатрия или на телефон 02/ 403-49-48. Адресът е бул. Никола Вапцаров 51 Б. За посещението не се изискват направления или други документи от пациента. МБАЛ „Токуда Болница София” отговаря на най-високите световни стандарти, тя е японски проект, осъществен за първи пърт извън Япония.
Прочетете Цялата Статия...
20.5.09
Аномалии
Имаме новина драги интернет зрители, както обича да изтъква Николай Бареков в сутрешния блок на БТВ, но обръщайки се към телевизионните зрители. И тази новина не е каквато и да е новина, някаква си, а е направо за първа страница, за да докаже, че в Столичен инспекторат „разпищолване” няма, както искаше да ни убеди преди известно време примиер Станишев. В Столичен инспекторат кипи трескава работа и това ще стане ясно от следващите редове.
Освен това в същия инспекторат вече и уличните котки са обявени „извън закона”, подобно на събратята си – уличните кучета. Нещо повече, тези два животински вида, са „аномалия”. Ето какво ни информира Столичен инспекторат:
„ВАЖНО!!!
За една по-хубава и по-чиста София.
Вече има на кого да се оплачете.
Звънете за всякакви проблеми, дупки, неуредици, боклуци, разбити тротуари, неправилно паркиране на тревни площи, бездомни кучета, котки и всякакви аномалии в София на тел. 987-55-55
Столичен инспекторат
24 часа NON STOP!!!
937 74 64, 088 718 78 07
ЗА ЖАЛБИ: www.sofia.bg/virtdelvodstvo.asp
Всичко зависи от нас гражданите на София. Безплатно и денонощно. 987-55-55 – Столичен инспекторат
Звънете не ни жалете!
Само ни ще ви помогнем!
Столичен инспекторат”
Не става ясно от тази брошура как Столичен инспекторат смята да се бори с аномалните кучета и котки и какво ще прави с тях. Може би улова особено на котки ще се осъществява с не без известните вече арбалети за пробиване на котки. След, което ветеринарите към Столична голяма община ще имат грижата да осигурят осиновяването на аномалиите в Мюнхен!
Прочетете Цялата Статия...
Освен това в същия инспекторат вече и уличните котки са обявени „извън закона”, подобно на събратята си – уличните кучета. Нещо повече, тези два животински вида, са „аномалия”. Ето какво ни информира Столичен инспекторат:
„ВАЖНО!!!
За една по-хубава и по-чиста София.
Вече има на кого да се оплачете.
Звънете за всякакви проблеми, дупки, неуредици, боклуци, разбити тротуари, неправилно паркиране на тревни площи, бездомни кучета, котки и всякакви аномалии в София на тел. 987-55-55
Столичен инспекторат
24 часа NON STOP!!!
937 74 64, 088 718 78 07
ЗА ЖАЛБИ: www.sofia.bg/virtdelvodstvo.asp
Всичко зависи от нас гражданите на София. Безплатно и денонощно. 987-55-55 – Столичен инспекторат
Звънете не ни жалете!
Само ни ще ви помогнем!
Столичен инспекторат”
Не става ясно от тази брошура как Столичен инспекторат смята да се бори с аномалните кучета и котки и какво ще прави с тях. Може би улова особено на котки ще се осъществява с не без известните вече арбалети за пробиване на котки. След, което ветеринарите към Столична голяма община ще имат грижата да осигурят осиновяването на аномалиите в Мюнхен!
Прочетете Цялата Статия...
18.5.09
България е основен източник за трафик на деца
Едно от решенията взети на проведения международен форум за борба с трафика на деца, е изграждането на единна телефонна система за подаване сигнали, за деца станали жертва на трафик. Още през тази година и у нас започва работа по активиране на европейски телефонен номер. Рискова възрастова група сред децата е тази между шест и тринадесет години.
А Югоизточна Европа е един от най-застрашените региони, споделя Карла Чиварела, регионален координатор на ООН по въпросите на този вид престъпления. По данни на Държавната агенция за закрила на детето случаите на непридружени деца от България на границите, са се увеличили драстично, като основната група са от малцинствата. „България е основен източник за трафик на деца”, съобщава Антоанета Василева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.
Препоръчваме още:
Трафик на хора
Какво да правя ако попадна в трафик
Прочетете Цялата Статия...
А Югоизточна Европа е един от най-застрашените региони, споделя Карла Чиварела, регионален координатор на ООН по въпросите на този вид престъпления. По данни на Държавната агенция за закрила на детето случаите на непридружени деца от България на границите, са се увеличили драстично, като основната група са от малцинствата. „България е основен източник за трафик на деца”, съобщава Антоанета Василева, секретар на Националната комисия за борба с трафика на хора.
Препоръчваме още:
Трафик на хора
Какво да правя ако попадна в трафик
Прочетете Цялата Статия...
2.5.09
Google е оценена на 100 млрд. $
Google е най-скъпата компания в света. Оценена е на 100 млрд. $ и е с 25 % по-скъпа от Microsoft. На трето място е Coca Cola, на четвърто и пето съответно IBM и McDonalds, следвани от Apple, която е на шеста позиция.
Това са резултатите за първите шест световни компании изготвени от анализаторите от „Топ 100 на най-ценните марки в световен мащаб”. На 10 място и престижната позиция да попаднат в Топ 10 се пада на Marlboro. Седмо място е за China Mobile, а осмо и девето за General Electric и Vodafone.
Прочетете Цялата Статия...
Кратка история на Google
Гугъл (Google) е смятана за най-използваната търсачка в наше време. Тя е собственост на американската корпорация Google Inc., базирана в град Маунтин Вю, окръг Санта Клара, щата Калифорния. През 1996 година двама стандфордски студенти Лари Пейдж и Сергей Брин работят върху проект за създаването на търсачка, която може да анализира връзките между отделните уеб сайтове.
Според тях, по този начин могат да се осигурят по-точни и прецизни резултати от съществуващите до този момент техники като се взема предвид броя на ключовите думи в текста. В началото името на тази търеща машина е BackRub, защото на този етап системата е проверявала за обратните връзки към даден уеб сайт, за да се прецени неговата важност. До този момент е съществувала само една малка търсачка, наречена Rankdex, която е използвала подобен метод за индексиране на страниците.
Когато двамата студенти пускат проекта си в Интернет, те използват домейна на Стандфордския Университет, а на 14 септември 1997 те регистрират домейна Google.com и една година по-късно, на 7 септември 1998 година, основават компанията Google Inc. с начален капитал от 1.1 млн. долара. Името Google идва от погрешното изписване на думата googol, която е свързана с 10 на степен 100.
През годините Гугъл (Google) привлича голям брой потребители заради простичкия си дизайн, лесното използване и добрите резултати, които се получават при търсене. В момента търсачката обработва по 200 милиона заявки всеки ден чрез различните си услуги, които предлага на своите потребители.
Източник
Прочетете Цялата Статия...
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Публикации
