20 ноември – Световен ден на детето

бр. 16 на сп.”Горски обитател”

Днешният Празник е прекрасен повод да дадем най-после отговор на въпроса: “Откъде идват децата?”. Какви ли не хипотези са разглеждани по света: Във Франция твърдяли, че децата ги намират в сърцевината на хубавите бели кръгли зелки.

И сега френските деца на шега казват понякога: "Мамо, купи зеле, искам да си имам братче!". Този зеленчук е доста сполучлив избор, защото малчуганите лесно могат да бъдат убедени, че под къдравите листа се крие нещо необикновено, нещо живо.

В Дания разказвали, че бъдещата майка посява малко семенце в саксийка и старателно го полива. След време от него пораствало красиво цвете, майката го целувала нежно, листенцата му се разтваряли и... на венчето седяло хубаво детенце (като в приказката за Палечка от Ханс Кристиян Андерсен).

В Англия пък децата уж ги продавали в специални магазини - били подредени по рафтовете, облечени в красиви дрешки и опаковани в кутии като кукли. Майките и татковците отивали там и си избирали бебето, което им хареса. Но! Само родителите знаели къде се намират магазините и в тези магазини не пускали когото и да е...

В България носители на сексуална активност според родните ни вярвания са били съвсем други твари - бикът, козелът, жребецът, дори магарето.Има обаче една легенда, чиито корени се крият още в критско-микенската цивилизация (ех, други смятат, че идва от старогерманските племена).

Легендата разказва, че децата се поставят от боговете на пухкави облаци. Оттам ги взимат щъркелите и враните и ги носят на родителите. Щъркелите доставят момченцата, а враните – момиченцата.

И така лека полека стигнахме до същността на въпроса. Да, истината е една и нашето списание отдавна я поддържа : “Децата ги носят Щъркелите”. Затова децата “летят” – махат с ръчички като птичета или с едно”бр-р-р” разперват ръце като крилца на самолет. Това са неосъзнати спомени от летежа, с който ги е донесъл Щъркелът.

Някои хора си остават летящи, дори когато порастнат. Едни от тях да летят в мечтите си, други нощем в съня си се издигат високо-високо. Имат си свой свят – света на летящите хора.

Жалко е, че повечето възрастни забравят красотата на полета, спират да летят (дори насън) и просто започват да лазят. И ето ги двата свята: светът на летящите хора и светът на пълзящите хора (както казва Мадлен Алгафари):.

“Изчезнало време, безкраен просторът-
така е в света на летящите хора.
Любов, доброта и екстаз без умора
осмислят света на летящите хора.
И нищо не спира душата, ни взора
в свободния свят на летящите хора.
Земята-небе, а въздух-опора
за нас са в света на летящите хора.
Тъй, както пълзиш, ще стигнеш ли скоро
реалния свят на летящите хора?”

Тревожно, нали? И всичко идва от това, че забравяме откъде сме дошли, кой ни е донесъл с жертвоготовен полет. Защото повечето от възрастните обикновено все това повтарят: “Хи, хи, хи, да не не те донесъл Щъркела? Ей, сега ще ти обясня аз и за дядо ти Коледа и за ...”.

И започва унищожителният процес на “разясняване”. В повечето случаи започва с усмивка, но свършва с отрязани или оскубани крила. Черна неблагодарност към щъркелите и пълно отричане на заслугите им, което може да се сравни с геноцид.

Поради това, от високата трибуна на списание “Горски обитател” призоваваме цялото горско общество на бунт. Ние, всички редактори на списание “Горски обитател”, още помним кой ни е пренесъл над блата и, пропасти, за да бъдем сега тук.

Затова от днес основаваме Явен Горски Революционен Комитет за защита на Щъркелите-бащи и сформираме Армия на летящите бащи. Призоваваме всички, които искат отново да им пораснат крила, да се присъединят към нея. За всички в Гората и извън нея е предназначено следното

Комюнике
на Явния Горски Революционен Комитет –
Общо Командване на Армията на летящите бащи.
Гората на Sahrazada.
20 ноември 2009

Към населението на Гората в Царството на Sahrazada.
Към всички Летящите хора по Света:

Братя и сестри:
Считано от днес, Армията на Летящите Бащи
обявява из цялата бунтовническа територия
ОБЩА ЗЕЛЕНА ТРЕВОГА.

Въз основа на това ви усведомяваме:

Първо: Явният горски революционен комитет на Армията на летящите бащи приключи евакуацията на най-активните членове на Армията на летящите бащи – (щъркелите) към далечни южни страни, за се подсигури тяхната безопасност. От сега и за неопределено време тяхната работа ще продължи в нелегалност и подвижност от останалите в страната членове на Армията на летящите бащи.

Второ – Във всички кътчета на Гората и извън нея ще продължи обучението в летене на всички доброволци от мъжки пол. То ще е под отговорността на цивилни лица, за които Явният Горски Революционен Комитет на Армията на летящите бащи е получил неоспорими доказателства, че все още умеят да летят.

Трето –Явният Горски Революционен Комитет на Армията на летящите бащи обявява, че отлетелите на юг щъркели - представители на Армията на Летящите Бащи, са признати според устава за „емигранти на съвестта” и ще настоява пред Царица Sahrazada да осигури завръщането им най-късно през март 2010 година с полагащите им се почести.

Пето – Признава за най-вдъхновяващ текст за официален химн на АЛБ

Шесто – Явния Горски Революционен Комитет – Общо командване на Армията на летящите бащи благодари на всички, които с искреност и честност подкрепят мирната борба на Армията на Летящите Бащи за конституционното признаване на правото на щъркелите да бъдат наречени Бащи на Летящите хора и им пожелава:

СВОБОДЕН ПОЛЕТ! НАГОРЕ И НАПРЕД! И ВСЕ ПО-ВИСОКО!

От юго-източните и от северо-западните краища на Гората
За Явния горски революционен комитет – Главно командване на Армията на Летящите бащи
Бунтовнически зам.командир - Млад_Н (донесен някога от Щъркел Шаренков)

Забележка на Отговорния Редактор: Към комюникето са приложени два документа:

Документ № 1: Химн на Армията на летящите бащи (текст Валери Петров за Хвърчащите хора)

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора

и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен “Фиат”.

Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Документ № 2: Видео-клип, документален разказ за тежката и опасна работа на щъркелите, които, както вече ви изяснихме, разнасят новородени по цял свят.

http://www.vbox7.com/play:ef60bcb0

През бури и урагани, през пустини и планини Щъркелът носи своя безценен товар ... Хиляди опасности го чакат по пътя ... А новороденият ще порасне и може да стане ...най-обикновен офисен планктон. Кой може да предотврати това? Само генът на Летящия Баща – Щъркелът! Не опозорявай своя Щъркел, човече! Разгърни своя потенциал!

Прочетете Цялата Статия...

Честит Рожден Ден , принцесо Sahrazada !

Днес е най-значимият Празник в Гората! На този ден, 8 ноември, преди една година се е родила принцеса Sahrazada. По този случай списание “Горски обитател” организира тържествено преброяване на животните, които принцесата е приютила през тази година в Гората на своето царство. Равносметката е следната:

Първи вид – Диви животни в процес на опитомяване

Вълци – 4 броя (Бял, Черен, Червен, очаква се Сивата Вълчица)
Мечки – 4 броя (Мечката кулинарка, Меци и децата й Мечо Пух и Мечо Ух)
Лисици – 3 броя (Лисичето без Малкия Принц, Сребърният Лисик Килрой, Малката Лисичка на Римаян)
Crow - ? броя (броят ще се уточни след като стане ясно дали е Врана или Гарга)

Втори вид - Опитомени:

Агънца – 1 брой (Мери, но се очакват още “30 крави” на Мери Попинз)
Мангусти – 3 броя (по-точно 1, но върши работа за 3)
Птици – 4 броя (Сова Совичка, Сова Магьосник, Бащата Щъркел, Пощенски Гълъб)
Котки - 2 броя (Малкото коте, Тица – съкратено от”тигрица”)

Земноводни и насекоми – 2 броя (Раче, Скорпион-м.р.)
Трети вид - С неясен произход и статут:
Разни – 3 броя (Вещица, Трол-той защо отсъства?, Конджур-той защо присъства?)
Четвърти вид – пропуснати в преброяването(молим ги за извинение!)
................................................................

След като приключи преброяването, списанието организира тържествен концерт за Празника. Тук редакторите се сблъскаха с малка трудност, искаха животните да припяват на певицата, но не можаха да намерят текста на песента, публикуван писмено в Нета. Наложи да припяват по слух. Но това не намали интусиазма на присъствуващите и песента прозвуча прекрасно:

Честит Рожден Ден, принцесо Sahrazada!


Свят създаден с приказки чудесни,
минали през много векове,
как една мечта с любов голяма
даже демон не може,
не може да спре.
Тя разказва много чудни тайни
за лъжа, коварство и любов.
И доброто вечно побеждава
в този свят - добрината
и демон не може да спре.
Ти живееш в нас, Шехеразада,
символ си на влюбена жена.
С твойте приказки, Шехеразада,
символ си на вярната жена.
Нощ след ден, ден след нощ
демони разхождат се в съня...
Нощ след ден, ден след нощ
ти ще победиш с любов страха!
Сънищата все ще се повтарят,
приказките все ще се редят
и това, че в този свят прекрасен
любовта зла магия не може,
не може да спре.
Ти живееш в нас, Шехеразада
.....................................................

Заключение: Редакцията на сп.”Горски обитател” приканва днес всички приятели на Sahrazada да пеят и танцуват до полуда!
*****

От Sahrazada:
Преди да публикувам този прекрасен подарък си позволявам да добавя и нещо от мен

Препоръчваме още :-)

Вкусно похапване!

Прочетете Цялата Статия...

7 ноември 2009 - Световен ден на мъжа

Брой 15 на сп.”Горски обитател

Обръщение на Мечката Меци към всички женски животни в Гората: Да пазим мъжките животни!

“Мъжът има винаги право
той сам си е майка, баща,
и може спокойно да прави
цял куп забранени неща....”
(откъсче от песничка във филма ”Войната на таралежите”)

Женското мнение при хората

Призивът “Да пазим мъжете!” винаги се е възприемал като забавен парадокс: "Я, ето кой бил слабият пол!" . После започваме да се смеем и да си споделяме:

- Моят един гвоздей не може да забие.
- А моят, когато в къщи има проблеми - с детето, с парите, със санитарния фаянс, веднага изпада в истерия! Или бяга от къщи, или се затваря в стаята си. И ме оставя сама да реша всички проблеми.

- А в моя ресторант се проби тръбата към кафе-машината. Моите охранители стоят на едно място, местят се от крак на крак и мънкат: “Госпожо Петрова, какво да правим?”. И аз накрая ... сама отивам да затворя крана на щранга.....

Познати жалби, нали? А в последно време се появи още един вид - мъж, живеещ в компютър. Освен Интернета, н-и-щ-о друго не го интересува... И става, както ми обясни една позната, причината за нейния развод: "плуваш по морето на живота, силите ти отпадат, иска ти се да си отдъхнеш, да се опреш на близко рамо. Поопреш се на мъжа си, а той - цоп под водата - като шамандура".

Изчезващите мъжки гени

- Мъжете наистина са се изменили! – заявиха неотдавна пред света учените, заети с разшифроване на човешките гени. За това са говорили генетиците от различни страни на 15-тата Международна хромозомна конференция. Професорът от Австралийския национален университет - Джени Грейвс съобщила, че мъжете като биологически вид ще изчезнат след 10 милиона години. Генетиците от Оксфордския университет определят още по-къс срок - 125 хиляди години.

Но работата не е в сроковете! В ДНК на мъжете има Y-хромозома, каквато няма у жените. Смята се , че преди триста милиона години в състава на ДНК имало 1438 гени, а до днес Y-хромозомата е загубила 1393 гени. Останали ли са само.... 45. Генетиците уверяват, че изчезването на мъжете няма да е катастрофа, защото жените ще станат хермафродити, както било в дълбока древност. А и учените вече са успели да оплодят яйцеклетка с ядро от клетка на женски организъм.

Но и това не е всичко! Все по-активното използване на химикали, казват учените, също способствува за феминизация на мъжките особи от всички класове на гръбначните - от рибите до бозайниците, включително и хората. Особено са вредни фталатите, които се намират в храната, в козметиката, дори в готовите детски храни.

Същото действие имат: полихлордифинилът и много пестициди. Някои специалисти ги наричат "нарушители на ендокринната система" или вещества, променящи пола. Изследвания в Университета Рокфелер в Ню-Йорк показали, че момчетата, родени от жени с повишено ниво на фталати, имат скъсен пенис и недоразвити семенници.

В 20 страни са проведени изследвания, които позволяват да се установит, че за последните 50 години средното количество на сперма у мъжете е намаляло повече от 2,5 пъти.

Растящият женски потенциал

И все пак – кой е слабият пол? Женският? От гледна точка на генетиката, простете, именно жената е по-стабилна и устойчива. Може да не ви се вярва, но предимно тя е тази, която запазва себе си и своето потомство. А най-новите психологически и социологически изследвания показват, че жените са способни да бъдат лидери не по-малко от мъжете.

Най-много е нарастнал броят на жените-управленки през 2000-та година (почти два пъти за една година) , докато броят на мъжете-началници не се променил! Затова при матриархата, ако той настъпи, ще има конкуренция между жените и ще съществуват други приоритети...

Големият въпрос

Ще стане по-добър светът, ако изчезнат мъжките животни? Не се знае за хората – те обичат да се самоунищожават. Но за нас, животните, нещата не стоят така. Затова се обръщам към всички женски животни в Гората:

Скъпи мои сестрици, вие сте по-умни от хората, затова не постъпвайте като тях. Ухажвайте мъжете си! Ако нямате мъже, намерете си, но ги оставете да си мислят, че те са ви намерили. Грижете се не само за здравето им, а и за мъжкото им самочувствие. Отнасяйте с тях като с равни - мъжките животни стават такива каквито вие ги направите. Не се възгордявайте от това! Бъдете нежни, с една дума – бъдете истински Жени!

Затова непрекъснато си повтаряйте:

“Вървят ли двама на дълъг път
И път да няма, не ще се спрат
Ще бродят вечно по таз земя
Ах, как не искам да си сама
Решат ли двама да дирят брод
В тях грейва пламък за цял живот
Той пръска искри, скръб и тъма
Ах, как не искам да си сама
Делят ли двама една съдба
Допрат ли рамо в една борба
Ще легнат чисти във таз земя
Ах, как не искам да си сама”

И си припявайте:

Вървят ли двама

Накрая ми позволете, мили мои горски сестрици, една малка изповед:
МЕЧО, СКЪПИ, ОБИЧАМ ТЕ!

Прочетете Цялата Статия...

Червените кучета-вълци

Брой 14 на списание “Горски обитател”

Във "Втора книга за джунглата” човекът-зверче Маугли предвожда групата на сивите вълци да се бият с гладни диви кучета, които идват от юг на Декан. Авторът на книгата - Киплинг ги нарича “червените кучета”. Те са по-малки от вълци, но притежават голяма сила и ловкост и са особено опасни в глутница. Свободнте сиви вълци ги възприемат като подивели кучета и не признават родството с тях. Какви са тези зверове?

В индийската джунгла наистина живеят "червени кучета", или по-точно, червени вълци, които по вид и по навици се различават от обикновените вълци, но са включени (според класификацията в зоологията) в едно семейство “кучета”. Червените вълци живеят в планините, в гъстите гори и джунгли, устройват си леговища в пещерите.

Цел на техния лов са обикновено копитни животни, но те могат да консумират и вегетарианска храна. Цветът на козината на тези животни, заради който са получили името си, варира от червено до червено-кафяво. Вътрешната част на ушите, гърдите и корема са светли. Външно червеният вълк прилича едновременно на вълк, на лисица и на чакал, които (пак според зоологията) са също от семейство “кучета”.

Червеното куче-вълк има гъста козина, дълга рунтава опашка, уши със заоблени краища, тялото му е стройно и гъвкаво. Муцуната е сравнително тясна и къса. Зъбите му са по-малки отколкото на един обикновен вълк. Червените вълци живеят в големи глутници, които обикновено се състоят от едно семейство и много рядко от няколко. Вътре в глутницата са приети взаимни поздравления и игри.

Тези животни въобще са доста "приказливи": издават много звуци при общуване със себеподобните си. В търсене на храна може да правят дълги преходи, влизайки в непривични за тях природни райони. И все пак Киплинг може да е преувеличил мащаба на събитията. Глутниците на червените вълци не са толкова многочислени, както е описано в книгата, и да разкъсват по пътя си всичко живо въобще не им е присъщо.

Автор: Червеният Вълк(известен с прозвището Червеното куче)

Бележка от Отговорния Редактор на сп.”Горски обитател”:

Според думите на автора, написването на този материал е било провокирано от статията “Международна седмица на приятелството”(виж тук рубриката”Моята приказка”). В цитираната статия авторката декларира приятелските си чувства към един бял и към един чер вълк.

Преценявайки, че палитрата от вълчи приятели не е достатъчно цветна, Червеният Вълк решава да предложи още един цвят – себе си. Освен това смята, че може достойно да работи за “Връзки с вълчата общност” в полза на Sahrazada. Ако му бъде оказана тази чест, той веднага ще приобщи към идеята и Сивия вълк.

Прочетете Цялата Статия...

Цветът на кръвта

Брой 13 на списание “Горски обитател”

В средата на XVII век известният холандски изследовател-естественик Антони ван Льовенхук за първи път с микроскоп успял да разгледа еритроцитите (т.нар. “червени кръвни телца”) в капка разредена човешка кръв. Това били двойносплеснати, плътни структури с форма на дискове, които в напречен разрез са 0,008 мм. Освен хемоглобин червените кръвни телца съдържат калий, магнезий, цинк, азот, кислород, глюкоза, витамини, натрий, калций, желязо, алуминий, антигени и ензими.

Хемоглобинът е основният компонент на еритроцита, той съставлява 1/3 от него. Хемоглобинът се формира от взаимодействието на протеина с четири железни атома и редица други елементи. Поради което “железният” хемоглобин става червен.

Във всички гръбначни животни, у някои видове насекоми и мекотели в белтъка на кръвта присъства двувалентно желязо и затова кръвта им има червен цвят. На основата на желязото кръвта може да има и други цветове, например: при един вид червеи пигментът хлорокруорин е зелен, а при някои насекоми пигментът гемеретрин придава на кръвта виолетов оттенък.

Вариантите в природата са неограничени. Оказва се обаче, че преносът на кислород и въглероден двуокис може да се осъществява на основата на йони на други метали – например в някои животни пигментите съдържат манган, хром, никел.

Но цветът на кръвта може да бъде син – такъв цвят й придава пигментът хемоцианин – на основата на медта. Съединявайки се с кислорода, хемиоцинът синее, а при отдаване се обезцветява.

Но при обратния път – тази кръв не се обезцветява напълно, въглеродният двуокис се съединява с водата и образува въглеродна киселина - молекула, която се разпада на йон хидрокарбонат и йон водород. Животни, притежаващи царска - синя кръв, са скорпионите, някои ракообразни, паяците и октоподите.
***

Бележка от Отговорни редактор на сп.”Горски обитател”:
Тази статийка е подготвена от Меци като подарък за приятелите й със синя кръв: за героичната Мангуста (зодия Рак) и за храбрия Бял Вълк (зодия Скорпион), послучай Международната седмицата на Приятелството.

Прочетете Цялата Статия...

Честит професионален празник, Вещици!

Брой 12 на сп.”Горски обитател”

Днес е Еньовден – професионалният празник на българските вещици. Редакционният колектив на сп.”Горски обитател” иска със стихове и музика да отбележи професионалния им празник. Та това са най-очарователните горски обитателки! Но преди да премине към поздрава, редакционният колектив иска да изясни значението на думата ”вещици”. Забележете: искаме да изясним не значението на самите вещици (всеки знае, че то е огромно!), а значението на думата “вещици”.

Някои имат неадекватни асоциации при споменаването на тази дума. Представят си зловещи Баби Яги и започват да треперят, да плачат, да молят за милост.

Впрочем, асоциациите са неадекватни, но за чувствата, които предизвикват ще поумуваме заедно? Заслужава си да се замислим. Та нека да анализираме произхода на думата “вещица”. Това не е прозвище, а комплимент!

Знаете какво означава “вещина”, нали? Това е “знание, вникване в същността на нещата, усет за разграничаване на многоважното от маловажното и т.н. и т.н. ” Ето това е смисълът на думата “вещица” – прелестна жена, която знае всичко за всички.

Тя, вещицата, е тази която: когато сме гладни – ще ни нахрани (е, ако ни преседне, значи сме били напористо гладни), когато сме жадни – ще ни напои (е, ако се задавим, значи сме били недопустимо жадни), когато ни сърби – ще ни почеше (е, ако пуснем кръв, значи прекалено ни е сърбяло) и какво ли още не....

Всичко хубаво, което ни се случва, дължим на вещиците! (а лошото си го причиняваме сами). Е, как тогава да не треперим от вълнение, да не плачем от умиление! А за милост ще молим, защото кой друг ще се смили над нас да ни покаже чудеса? Е, ако не видим чудо, може да се видим в чудо, но то не е ли същото. ...

След такова изчерпателно и убедително(!) тълкуване на понятието “вещица” не остава нищо друго освен да поднесем нашия поздрав. И той е избран не случайно: Русия си имаше Куприн и неговата приказна Вещица - Олеся. Франция взаимствува идеята и Марина Влади създаде френската Вещица. Висоцки се влюби в нея и й посвети несравнимите творби Лирическая (стихове) и Лирическая (музика).

Предлагаме ги на нашите български вещици, но не за да се сравняват с чужденките. Излишно е - нашите български вещици са несравними! И все пак нека да знят колко много мъже по света мечтаят за тяхната магия!

ЛИРИЧЕСКАЯ
Здесь лапы у елей дрожат на весу,
Здесь птицы щебечут тревожно.
Живёшь в заколдованном диком лесу,
Откуда уйти невозможно.
Пусть черемухи сохнут бельем на ветру,
Пусть дождём опадают сирени,
Все равно я отсюда тебя заберу
Во дворец, где играют свирели.

Твой мир колдунами на тысячи лет
Укрыт от меня и от света.
И думешь ты, что прекраснее нет,
Чем лес заколдованный этот.
Пусть на листьях не будет росы поутру,
Пусть луна с небом пасмурным в ссоре,
Все равно я отсюда тебя заберу
В светлый терем с балконом на море.

В какой день недели, в котором часу
Ты выйдешь ко мне осторожно?
Когда я тебя на руках унесу
Туда, где найти невозможно?
Украду, если кража тебе по душе,
Зря ли я столько сил разбазарил.
Соглашайся хотя бы на рай в шалаше,
Если терем с дворцом кто-то занял.

ЛИРИЧЕСКА (превод Иван Теофилов)
Тук с лапи увиснали зъзне елшак
тук птица тревожно свирука.
Живееш сред лес омагьосан и как,
и как ще избягаш оттука?
И да вее череша бельо на студа,
и люляк в порой да се срине -
аз пак ще те грабна и сам отведа
в дворец, озвънен с окарини.
Твоят свят е магьосан за много лета,
а за мен и лъчите - дамгосан.
А ти мислиш, че няма по-чудни неща
от този твой лес омагьосан.
Нека дойде без росни листа утринта,
смръщен месец да спори с небето.
Все едно ще те грабна и сам отведа
в светъл трем със балкон към морето.
В кой ден от неделята, в колко часа
ти ще тръгнеш със зоркост прикрита,
на ръце да те взема и там отнеса,
дето няма да бъдеш открита?
Ще те грабна, щом кражбата в тебе пламти.
Колко сили прахосах по тебе?
И на рай във колиба пожертвай се ти,
ако някой двореца обсеби.

Лирическа

Специален поздрав на Вещиците от Sahrazada, които днес имат имен ден!!!

От Редакционния колектив

Прочетете Цялата Статия...

Конкурс в чест на Осми юни

11 брой на на сп.”Горски обитател”

Днес Рекичката Sahrazada навършва седем месеца! Тя вече е порастнала (с единия крак е в пубертета) и не е добре пожеланията, послучай празника й, да се поднасят в някое забутано кюшенце на сайта. Затова нашето списание предлага своите страници на всички, които желаят да поднесат приветствията си към Рожденичката. Какво по-подходящо и по-престижно място от това? Пък и в края на краищата нали и Рекичката “обитава” Гората – значи мястото й е при горските обитатели!

Хайде сега да не издребняваме и да не започваме спор кое е първично “Рекичката Sahrazada” или “Горският обитател”. Още повече, че отсега се знае кой ще е победител в спора.... Та да се върнем на Празника. В чест на този Празник редакцията на сп.”Горски обитател” реши да обяви конкурс. Идеята за конкурса падна от небето и за да станат реалност мечтите ви да участвувате в него, то вие също трябва да слезете на земята.

Ще ви помогнем с малко разяснения:

Предистория и причини за конкурса

Напоследък издателска къща Sahrazada зачести с публикациите за мангусти, бухали, сови и други животни с талант на магьосници. Причината за това се крие “някъде там”, макар че на някои места пише “истината е някъде тук”. Започна се с неотложното неутрализиране на животинска отрова . Но щом “истината е някъде тук”, то е ясно, че и една капчица може да отрови цяло езеро.

А едно скорпионче плюна в чистото горско езеро! Тогава две магьосници (Мангустата и Совата) реагираха светкавично. Резултатите бяха впечатляващо положителни – отровата моментално се изпари от езерото. Това въодушеви нашите победителки (виж изявленията им след “Овен” в”Зодияк”-а на този сайт).

Те решиха да увековечат успеха си като го запечатат на филмова лента. Прекрасна идея! Но... се оказа сметка без кръчмар.... Първо: ролите са повече от проявилите се до момента чародейки. Няма и наличен кандидат за мъжката роля в бъдещата коопродукция. Проблеми, проблеми....

Ами ние – редакторите от нашето списание нали затова сме тука, за да решаваме проблемите на горските обитатели. Как може такъв духовен подем в Гората да мине без нас! Ами хайде да помислим заедно: Как ще популяризират успехите си магьосниците-кулинарки, ако си нямат пиар? (За такъв назначаваме Отговорния Редактор).

Как ще обединят усилията на спонсорите си, ако дружество на магьосниците не е регистрирано в Горската служба по вписванията?(Дали като ООД с идеална цел или като неидеално ДОО или т.н. – изпратихме Безотговорния Редактор на курс за повишаване на юридическите му знания).

А кой ще прецени дали предложената Марги (или някоя друга запалена кандидат-магьосница) ще може да издържи психически на толкова силни емоции, каквито би предизвикал бъдещият екшън? (Изпратихме Млад Новинар на психолог, за да се подложи на обучение за разпознаване на психари). А може ли филм ”Магьосници в кухнята” да няма кухня?! Ама за кухнята трябват продукти... Ха така, дойдохме си на думата. Конкурс - това е начинът за снабдяване с продукти!!!

Идеята дойде от коментара на Рачето под статията в нашето списание, посветена на 3 март. Там то (Рачето) защитава мнението, че понятията “напред” и “назад” са относителни. Подобно твърдение срещнахме и в статията ”Бяла светлина” (в раздела”Закъсняла екология”) – в нея пък пише, че за всяко нещо може да има “за” и “против”. Тогава всички приказки (Андерсенови, Шехерезадини и други) могат да имат и друго тълкование или друг финал.

Ако прегледате (в този сайт) приказките”Обущарят и джуджетата”, “Славеят и розата”, “Малката русалка” (и други) ще видите, че са шедьоври на своите автори – магьосниците на словото. И точно това съвършенство предизвиква след тях коментарите. Те не са опити да се надскочи майстора-“готвач”. Тези коментари са по-скоро скромни “кулинарни” експерименти на аматьори, вдъхновени от майсторите.

Точно това е идеята на конкурса- нашата редакция предлага на всички кандидати за “Магьосници в кухнята” да се пробват по този начин: Хващате една приказка тук в сайта и приготвяте към нея “гарнитура”: или алтернативен финал, или продължение на приказката (или на съдбата на някой от героите в нея), или избирате друго място по света за развитие на действието, или ... , или ... Оттук следват и темата и целите на конкурса

Тема на конкурса: “На всяко гърне - мерудийка”

Цели на конкурса:

1. Да получи редакцията на нашето списание възможност да проучи кандидатките. (Тук трябва да обележим, че са налице предпоставки за най-детайлно проучване - редакционният екип е чисто мъжки, а магьосниците ще са чисти женски);

2. Да се отсее зърното от плавата, т.е да се “отсеят” магьосниците-аматьорки от истинските магьосници-кулинарки;

3. Да се види дяловото участие им в конкурса, за да се определи въз основа на него и дяловото участие в дружеството “Магьосници в кухнята”ООД;

4. Да се съберат разнообразни продукти и мерудийки, за да има запаси в кухнята;

5. (предложете)

Изисквания към участниците:

1. В конкурса могат да участвуват животни от всякякъв вид и порода, които могат да забъркват каши.

2. Продуктите, които ще използват участниците в конкурса трябва да отговарят на изискванията и на вкуса на Админа на сайта. Иначе няма да се допускат в кухнята.

Допълнителни разяснения:

1.Пéрнатите участници ще имат предимство пред пернáтита (без значение дали са Кълвачи, Сови, Щъркели и накакви тем подобни);

2. Думата “мерудийка” има смисъл на “тревица-подправка за ядене” и няма нищо с “меродийка” (“меро-дий-ка”, което означава “Меро-хайде-какиното”).

3. В кастинга за участие във филма може да участвуват мъже, но само за ролята “чирак на магьосниците”. Преди това ще бъде проверена танцувалната им издръжливост, но съвсем не по музиката на балета “Чиракът-маьосник” от Пол Дюка. За да не се “разпиляват” в търсене на подходяща хореография, ние предлагаме на мъжете кандидати да използват при подготовката си следната хореография

Тюремное танго

Успех на нашите читатели, които ще намерят смелост да участвуват в конкурса!
Ще следим с интерес изявите ви! За наградите е рано да се уточняваме...

Подготви статията Маестро Новинар
Прочетете Цялата Статия...

Първи юни - уроци по детство

10 брой на списание „Горски обитател”

Редакцията на сп. “Горски обитател” честити на всички деца техния празник - Първи юни с: “Бъдете здрави и радостни. Ние ви благодарим за уроците, които давате на възрастните”. Редакцията честити Празника не само на децата, а и на техните родители и се обръща към тях с пожеланието:

Да се учим от собствените си деца

На всеки родител е необходимо да се учи от своите деца. В действителност става точно обратното – ние поучаваме децата си. И това е, само защото сме по-възрастни, защото “ ние сме родителите”. Какво можем да предадем на децата си освен своите лъжливи вярвания, тревоги и психози. Хайде заедно да поразсъждаваме: Природните дадености на всяко дете са различни

Детето се появява на света като чист бял лист хартия. Там още не е записано кое е лошо, а кое - добро, кое е красиво и кое - не. В ранното си детство всяко дете е естествено и хармонично. То “ака” в гащичките си и не се замисля какво ще кажат за това съседите, какво ще си помислят за това другите дечица или другите възрастни.

То си бърка с пръстче в носа, не може да върви, не може да чете и още много неща не умее или ги прави не точно както трябва. Точно в този ранен период от детството си детето не мисли за своята красота, за своята фигура, за облеклото си и за хиляди други неща. То просто се наслаждава на живота. Детето е пълноценно, невинно и простодушно – ако понаблюдаваме и сами ще се убедим в това.

“Плевелчето”, което се нарича “Комплекс за непълноценност”

Оценките се появяват малко по-късно и произтичат от сравненията. Първите, които провокират децата към оценъчно сравнение, са самите родители, после другите възпитатели, по-късно учителите и т.н. Чак към три-четиригодишна възраст детето започва да се сравнява с другите деца.

Впрочем това го правят възрастните, а на детето не му остава друго освен да подражава: “Ти си лош, не си си измил ръцете, а Ани е послушна. Ти получи двойка, а виж - Петя е отличничка. Гошо вече кара ролкови кънки, а ти още с кубчета си играеш”. Ето така - незабележимо се подготвя почвата за покълването на плевелчето с име “комплекс за непълноценност”.

Как се подготвя почвата за “плевелчето”

До тогава, докато възрастните не извършат тази глупост да учат детето да се сравнява с другите, показвайки му, че “другото е доброто, а ти си лошото дете”, детето самò не би започнало такива сравнения. Непременно някой от възрастните подготвя тази почва, “наторява” я, показва колко са жизнеспособни другите деца и как не са такива неговите собствени.

И това е така, защото възрастните винаги сравняват своите деца с другите, а другите деца пък - със своите. В действителност, по този начин на възпитание родителите прикриват отхвърлянето на собствените си деца.

Проявление на “комплекс за неполноценност”

Това е нещо като отказ на родителите от детето, т.е. те не го приемат такова каквото е, сравняват го с други деца и го оценяват негативно. Растейки, те (децата) по-късно се отказват сами от себе си – този комплекс се проявява в тревога, в безспокойство, в страхове, в стеснителност и срамежливост.

Манипулиране на детето

Всеки родител възпитава детето си така, че да може да го управлява, манипулира. При такъв подход на възпитание се губи уникалността на детето. Тя изчезва и детето никога няма да може да опознае себе си, своята индивидуалност, своя талант. Ето как децата стават роби на собствените си родители.

Възрастните направляват така възгледите на детето, че то непрекъснато да се сравнява, да живее в страх от тази оценка, в съмнения и в тревожни мисли. Така се поражда у детето страх да не би да направи нещо не както трябва, резултатът от което е неувереност в себе си, плахост, смущение, непрекъснато притеснение: “красиво ли съм облечен/а, добре ли изглеждам, а какво ще си помислят другите”.

Да пазим цветята на живота

Детето е като цветна пъпка. Ако не смачкаме цветната пъпка в самото начало, ако не я изскубнем с корена от земята, то тая пъпка непременно ще разцъфти. Това ще се случи и с нашите дечица. Децата се нуждаят от любов, а не само от това да ги нахраним, да ги облечем, да ги обуем. Не бива да им пречим да растат свободни и самоуверени. Тогава те ще се самоутвърждават, още докато растат, и ще се разтварят като цветни пъпки, прекрасни в своята самоизява и уникалност.

Да си спомним за нашето детство

За финал да си повторим стиховете (на Людмила Болярска) за детето в нас. Да си спомним за нашето детство. Да не повтаряме грешките на родителите си. Да признаем поне пред себе си, че и днес, когато вече сме пораснали и сме станали родители и ние, не един път сме се обръщали към детството си, за да търсим там вярното решение.

“И не детето в нас допуска грешки.
То рядко се обърква и греши.
Пораслият в нас стърчи нелепо.
И често търси длан да продължи.
Стои и се оглежда за посока.
И крачките замислено брои.
Вървежът бърка с полет нависоко.
От изненада дълго го боли...
Докосне ли с ръката си, ръката -
затоплена от детското сърце,
ще види пътя не разбит и кратък...

Последвайте го. Знае накъде.”


Подготвил материала: Отговорен редактор

Прочетете Цялата Статия...

Шести май - Ден на храбростта

9 бр. на Списание "Горски обитател"
Следващата статия е подготвена от г-г Вълчо Белов във връзка с проучването му на тема “Що е “сеппуко” и има ли то почва у нас?”. Предоставена е лично от него на сп.”Горски обитател” като дарение за Горската библиотека.

Шести май - Ден на храбростта

Шести май в България обявен за Ден на храбростта и на Българската армия. Тъй като Българска армия вече няма, остава да проверим дали имаме храбри българи. За неженените мъже е ясно, че не са смели, щом ги е страх да се оженят. Останалите мъже са смели, но в различна степен. Следва тест, с който и женените мъже могат да определят колко са храбри.

Въпросът е един “можете ли го”, а отговорите са или “да” или “не”. Упътване: Отговорете (честно поне пред себе си).

1 стадий:
Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.
Той пита: "Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?"

2 стадий:
Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред "спящата" жена и я наблюдава.
Жената не издържа и го пита:"Какво правиш?
Той отговаря: "Като почне театъра, искам да съм на първия ред!"

3 стадий:
Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.
Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.
Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва:
"Ти си следващата!"

Резултати: Ако отговорите ви “ДА” са повече от три, то вие сте храбрец. Ако са по- малко, то поне запазете честта си. Има два начина “сеппуко” или “харакири”.
Преди това ви даваме възможност да ги проучите и тогава да си изберете един от тях:

1. Тълкуване на понятията ”харакири” и “сеппуку”?
Що е “харакири”
”Хара” е областта 4 пръста под пъпа като и представлява сфера, за която се приема, че едната й половина е в тялото, а другата извън него. Според японците “хара” имат САМО мъжете. “Кири” значи “разсичане”. Така се получава “разсичане на хара” – ритуално самоубийство, изпълнявано от мъж(“shtot” – прието е, че само мъжете имат “хара”).

Що е “сеппуку”?
“Сеппуку” е “женският” вариант на ритуално самоубийство (нека и жените да имат шанс да излязат с чест от някоя унизителна ситуация). При “сеппуку” се прерязва гърлото, а не корема.

2. Истината е, че “харакири” и “сеппуку” е едно и също нещо. Разликата е в начина на писане, просто се разменят канджитата и от “хара(корем)кири(режа)” става “сеппуку (режа корем)”, като във втория случай се използват онийомитата (китайското четене) на йероглифите, затова се променя и самото звучене. Може да се приеме, че едното е на японски, а другото - на китайски. Същественото е, че.....няма японец, който да казва "харакири"!

Европейците някога са учили японски език първо устно, записвайки произношението с латиница и после са учили йероглифите.Когато се опитвали да прочетат "сеппуко"(йероглиф за "режа" и "корем"), те не са знаели Он и Кун четенията на йероглифите, затова използвали вече научените произношения за корем(съществителното "хара") и режа(глагола"киру"). “Харакири” е изкуствено създадена японска дума, неупотребявана от японците.

3. Самият ритуал “сеппуку”(вече ще използваме само думата”сеппуку”) далеч не е толкова строго определен - реже се коремът под пъпа, защото над пъпа ребрата пречат за широк разрез. Който е можел да търпи на болка е режел на кръст (вертикалният разрез е след хоризонталния). В епохата Токугава самураите са се “поразглезили”. Започнали да използват секунданти. Оттогава, когато самураят си прави сеппуко, си има секундант (за предпочитане приятел). Самото сеппуку е толкова болезнено, че е въпрос на чест да се издържи без болката да се изпише на лицето.

Ако обаче самураят не успее, тогава се намесва секундатът, като отсича главата му, спасявайки по този начин честта на самурая. Секундантът отсича главата веднага след забиването на меча и дори само при посягането към него (посягането, с което се демонстрира желание за извършване на сеппуку). Пълният ритуал бил само за особено коравите бойци, които давали специални нареждания на секундантите си какво смятат да правят и докога да чакат.

Секунданти са имали само благородниците, защото ритуалът е болезнен и малко хора са успявали да го извършат както трябва, а низшестоящите не са искали да оставят господаря си да агонизира няколко часа(не е картина за гледане!) Затова секундантите са "помагали" с рязане на главата! Обикновенният самурай и жените не са имали свои подчинени, което ги е принуждавало да си режат гърлата след корема, за да избегнат болките!

4. Предполага се, че т.1, т.2 и т.3 ще предизвикат въпроси.
Вероятият въпрос е: ”Какъв идиот трябва да си, че да имаш сили да си прережеш гърлото, след като преди това си си разпорил корема. На тези японци да не им “хлопа дъската”?”

Отговорът е: “А повече логика ли виждате в това да си сложиш главата на дръвника, но да кажеш: “Аллах е велик и Мохамед е негов пророк!”? Или да избиеш децата си, за да не ги потурчат? Има разлика, разбира се, но в основата е Вярата в Нещо и саможертвата в името на тази Вяра! Да свалим шапки пред тези, които вярват в Нещо и правят Нещо!”.

Бележки от автора:

Б1: Благодаря на уважавания си колега с литературен псевдоним Белия Вълк за коментара му от 29.02.2009 год. на тема “сеппуку = чест” (след разказа”Последния лист” в раздела”Моята приказка” на този сайт). Този задълбочен коментар провокира написването на настоящата статия.

Б2: Статията се отнася само за мъже, тъй като съм мъж и не е джентълменско да говоря за женската слабост. По принцип всички жени са смели, а ако не се чувствуват такива, то нека се възползват от наръчника ”Как да убиеш съпруга си” от писателката Кати Лети.

Б3: Публикувам статията в сп.”Госки Обитател”, защото горските обитатели (животни, растения, феи и др.такива) няма да го квалифицират като”зловещ” – инстинктът им за съхранение е несъвместим с “явлението сеппуку.” Но познавам и хора, които ходят в Гората. Хора с неоспоримо достойнство, които си задават въпроса ”Кои сме, какви сме, какво сме” и си отговарят НЕОСНОВАТЕЛНО самокритично. Следващата бележка Б4 е за разведряване на техния дух.

Б4: БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ (Станислав Стратиев)
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.

Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце. И никога от страната на залязващото. Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.

Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „хайку“, а хайки.

Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.

Той е прав, дори когато е легнал. Любимото му изкуство е бойното. Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета. И съкращава сумата.

В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло. Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето.
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

Материала подготви: БезОтговорен редактор
Прочетете Цялата Статия...

Благотворителен бал в Гората

Брой 8 на списание”Горски обитател” (нощно издание)

Тази нощ - в навечерието на Световния ден на Свободата на Словото сп. “Горски обитател” беше официален медиен партньор на големият бал в Лунната зала на горския хотел”Под звездите”, посветен на Празника. В последния момент домакините решиха балът да е с маски, за да се гарантира истинската свобода на словото. Балът бе организиран с благотворителна цел – да се съберат дарения за Горската библиотека.

На бала присъствуваха представители на почти целия животински и растителен горски свят. Дори под домината не беше трудно да се разпознаят шестзвездни персонажи като: Кълвач Хвърчилков - Генерален директор на БГТА(Българска горска телеграфна агенция), Мецана Кулинарова - притежателка на верига горски ресторанти, Вълчо Белов - собственик на “Академия за самураи”, г-н Пън ЧепАтов - притежател на мебелни салони ”Талашит”. Това бяха най-щедрите дарители за нуждите на Горската библиотека.

По яркозеления килим на залата достолепно се разхождаха и непринудено разговаряха с гостите двамата властелини на “медийната джунгла” светският лъв Наш Репортер и току-що завърналия се(незнайно откъде) Полумлад Новинар. И те бяха маскирани: единият си беше сложил паунова опашка, но гъшето перо в ръката му издаваше “драскача” Наш репортер, а другият (Полумлад Новинар) беше в костюм на придворен шут: костюм с “шахматна” шарка, шапка със звънчета и островърхи обувки(в тон с костюма).

Непретенциозността на облеклото им предразполагаше присъствуващите към откровения. Но тази вечер тези двамата не отговаряха за интервютата. Списанието бе изпратило на бала свой Дежурен Редактор (съкратено”ДъРъ”, който малко заекваше, откъдето идваше и прякорът му “ДъРъ-ДъРъ”).

Първият интервюиран бе Министърът на горската администрация – Котаран Хрантутников:

ДъРъ-ДъРъ: Г-н Хрантутников, носеше се слух, че сте в отпуск по болест.
Котаран Хрантутников: О, да – в момента лежа болен у дома, но това не ми пречи да бъда и тук. Ама Вие не четете ли статиите от рубриката ”Пътуване в Космоса”?
Нали вече е доказано, че едно тяло може да бъде в един и същ момент на две различни места.
ДъРъ-ДъРъ: Точно, защото ги чета знам, че доскоро секссимвола на горското женско общество беше Коч Овчаров, а сега Вие сте го изместили. Как постигнахте този успех?
Котаран Хрантутников: С непреклонна настойчивост, драги, а другото.. не е тайна.

В този момент на бала се случиха два триумфални дебюта. Очарователната бизнесдама от индо-англо-български произход Рики Тики Мангустова(известна в света с укротяването на змии и гущери) блесна под прожекторите на горското висше общество и стана председател на журито”Мистър Гора 2009”. Младата бизнесдама лично връчи лентата на новия мистър – Щъркел Шаренков, чийто триумф беше бурно аплодиран от дивите гъски.
ДъРъ-ДъРъ веднага му поднесе микрофона: Г-н Шаренков, с какъв дарителски жест ще регистрирате Вашата победа?

Щъркел Шаренков: С образователни материали за Деня на Бащата – 11 юни.
ДъРъ-ДъРъ: Но 11 юни в България е обявен за Ден на Щъркела. Има някакво недоразумение – Полуагънцето Мери твърди, че Денят на бащата е 19 март.
Щъркел Шаренков: Да, знам, че тя е ясновидка. И наистина е познала, че нейното празнично сенрю “Народът вижда/ пастира...и децата/ виждат баща” ще ми хареса. Но не е познала за Деня, макар че не може да не знае, че който носи бебетата на това човечество, той е Бащата. Имам разнообразен доказателствен материал и ще го даря на Горската библиотека.

След отговора си Щъркел Шаренков подхвръкна към края на дансинга, където стройната фигура на г-н Птичи Явор(всепризнат горски красавец) привличаше погледите на дамите. Той и неговите съседи – Брезата, Бора, Тополата бяха домакините на бала. Те бяха сключили страхотна сделка по време на партито. Нашият ДъРъ-ДъРъ веднага помоли някой да му обясни какво се случва в този край на залата.

Птичият Явор изпревари околните: Ние ще подарим на Горската библиотека статии, посветени на Астроботаниката - наука, която обяснява как някои дървета “изсмукват” енергия от хората, а други ги “зареждат” с енергия. Любопитен факт е, че и едното и другото свойство са присъщи не само на живите дървета, но и на мебелите направени от тях. Но това да не го чува г-н Пън ЧепАтов, защото тогава с нас е свършено!

ДъРъ-ДъРъ: А каква е вашата сделка?
Птичият Явор: Ще направим Горски санаториум за хомосапиенс, където всеки ще си намери каквото му трябва.
ДъРъ-ДъРъ: А как хората ще познаят кои дървета "изсмукват" енергия и кои “отдават”?
Птичият Явор: Има си начин - с лентичка станиол дълга 10-15см и широка 2-5мм. Хваща се за единия край с палеца и показалеца и внимателно се пристъпва към дървото. Ако свободният край се насочи към растението, значи то притежава “изсмукващи” свойства, ако бъде отблъснат, то дървото е "подхранващо".

ДъРъ-ДъРъ: А откъде ще си набавяте станиолени лентички?
Птичият Явор: Няма да имаме проблеми, защото при нас се лекува горската банкерка Крадливата Сврака, който управлява парите на богатите и известните в Гората. Срещу безплатното си лечение, тя ще ни осигурява безплатно лентичките. Ние ще ги продаваме и точно това е моралната страна на сделката. Спечеленото ще вложим в борбата срещу бракониерството.

На платинената маса бяха седнали двама пластични хирурзи - Мечок Стръвников и Чакал Хиенски. Общата им професия им даде общи теми по време на автърпартито. И двамата разгорещено ухажваха Козичка Скалистова с надеждата, че ще им позволи да й направят липосукция.

Обещаваха й, че ако се съгласи, те с помощта на Мецана Кулинарова ще организират в Гората конкурс за вегетариански ястия. Рецептите после ще дарят на Горската библиотека, а тя-Козичката ще е победителка със своята крем-супа от спанак, понеже те (М.Стръвников и Ч.Хиенски) със сигурност ще убедят всички мъжки животни в Гората да гласуват за нея като им обяснят колко е важен спанакът за мъжката потентност.

На празника имаше и други интересни екземпляри.

Кукувица Самотникова присътвуваше латентно на бала, но достатъчно активно, за да бъде забелязана. Тя флиртуваше с г-н Гълъб Пощенски, който беше командирован в Севастопол, но прелетя Черно море специално за бала. Двамата така се бяха увлекли в разговора, че не забелязаха приближаването на ДъРъ-ДъРъ и на него му оставаше само незабелязано да включи микрофона. Ето го и записът:

Гълъб Пощенски: Каква е тази шумотевица около Полумлад Новинар?
Кукувица Самотникова: Преди повече от месец нашата царица Шехеразада издаде указ за официалното му приемане в редакцията и го удостои с титлата”маестро новинар”.

Гълъб Пощенски: Но той точно тогава изчезна неизвестно къде?
Самотната Кукувица: Напротив, бил е тук през цялото време неблагодарникът. Не приел титлата “маестро”, защото Млад Новинар звучало много по-бодро и перспективно от Маестро-Новинар(според него “маестро” значело ”дотук си – няма перспектива за развитие”).

Спазвал и някакво си Правило на Питър за творческата некомпетентност: ”За да можете да си вършите необезпокоявано своята работа, създававайте впечатлението, че вече сте достигнали нивото си на некомпетентност”. Приискало му се да му махнат “Полу”-то и от Полумлад Новинар(съкратено Полумлад еН) да го признаят за Млад Новинар (съкратено Млад еН). Щяло да звучи като литературен псевдоним. Сега пък станал Безотговорен редактор. Нагъл тип! Колко ли се е измъчила царица Шехерезадата с капризите му...

Гълъб Пощенски: Но къде е сега Вашата Царица? Защо не я виждам? Нося й личен подарък от растенията и животните, обитаващи водите на Черно море край Севастопол. Представлява част от тяхната биография, описана от руския вълшебник Паустовски. Те съжаляват, че нямат закрилница Sahrazada и я молят в Световния Ден на Свободaта на Словото да спомене за тях поне като за ”Закъсняла екология”.

След като подслуша този разговор нашият ДъРъ-ДъРъ реши, че е крайно време да интервюира самия Полумлад Новинар. Намери го на една от престижните маси близо до дансинга в задълбочен разговор с приятеля му Кърт Бовски, който знае подозрително много тайни за горския елит. Напоследък двамата зачестиха своите срещи, за да “излапат с парцалите” разни ВИП-лъвове, кукумявки, кукувици, папагали и прочие....

ДъРъ-ДъРъ: Г-н Полумлад новинар(после “Млад_еН”, а още по-после “Безотговорен Редактор”) на какво се дължи според Вас успехът Ви? Какво съвети бихте дали на някой по-неопитен от Вас?
Полумлад Новинар: Аз заложих на три принципа:

1. Не се показвай рошавите си мисли пред работодателката, която е специалистка по Психогностика.

2. Не забравяй, че всяко царство има нужда от шут. Дори царството и на Sahrazada.
И бъди дързък – в най-лошия случай ще ти намалят ръста откъм главата, но САМО с 25-30 см .

3. Спазвай принципа на Прайфър:”Никога не вземай решение, което може да се вземе от някой друг”.
Оставих време на Sahrazada да помисли и вчера тя реши: “Млад_еН” и с ”полу” отпред и без “полу” звучи еднакво безотговорно. А “Безотговорен Редактор” звучи като “Редактор, комуто е разрешена свобода на словото”. Е, Честит Празник на свободното слово!

ДъРъ-ДъРъ: Благодаря! А какви са плановете Ви за бъдещето?
Млад Новинар: С помощта на г-н Кърт Бовски ще направим 1-2 журналистически разследвания. Искам да разнищя “Аферата Лисиче”, за да възстановя честното име на Приятеля си, та да спрят да го интернират в командировки. Трябва да освободим и Малкото Коте от ареста, където несправедливо е задъръжано и да разкрием истинския извършител на едно престъпление в Гората.

ДъРъ-ДъРъ: А къде е царица Шехерезада? Не я видях на бала.
Млад_еН: Тук е някъде – усещам го със Сърцето си, но не знам с каква маска е днес. Попитайте нейния Агент Смит (а, ето го – свети му мониторът!). Той знае всичко, затова е най-скъпо платеният агент в царството на Шехерезада.
ДъРъ-ДъРъ: Ако Sahrazada e наблизо и ни чува, какво бихте й пожелали днес?
Безотговорен Редактор: Ние дължим на Sahrazada не само свободата, а дори Правото си на Слово, което тя ни даде чрез сп.”Горски обитател”? Затова й пожелавам всеки ден за нея да е НАЙ-ХУБАВИЯ ДЕН

http://www.youtube.com/watch?v=Nta1ZtVGciI&feature=PlayList&p=B9795AC836CBF557&index=36

Подготви материала: Отговорен редактор

Прочетете Цялата Статия...

Списание ”Горски обитател” ви честити Празника на труда!

7 бр. на списание ”Горски обитател”

Ден първи на прекрасения месец май е особено подходящ да се замислите не е ли време да внесете малко разнообразие в трудовата си кариера. Та нали “пиперецът” на живота е разнообразието? Ами тогава какво чакате? Мислите, че сегашният Ви работодател ще се опита да Ви задържи?

Възможно е – знам, че сте ценен кадър, но дали той е ценен работодател... Размислете! Ако се решите на огромен скок в кариерата, вземете нещата в свои ръце? Има начин да покажете на шефовете и колегите си, че можете да правите всичко със замах, включително и да си спретнете страхотно и вълнуващо уволнение. И то само за 10 дена! Ето как:

"Ден първи
Подгответе почвата – постарайте се в деня, когато трябва да предадете важен групов проект, да си изключите телефона и да тръгнете на успокоителна разходка по магазините – около 2-3 часа. Или пък посетете фитнес залата. Когато се върнете в офиса, колегите Ви, бесни от Вашето отсъствие, ще са позакърпили това, което се очаква от Вас, за да не провалят проекта. Така с един куршум убивате 2 заека – хем се скатавате от работа, хем получавате богат асортимент от хладни физиономии и сърдити погледи.

Ден втори
Започнете фино – донесете на работа малък пухкав пор и любезно обяснете, че това е новият ви домашен любимец, с когото не се разделяте. На обяд помолете колегите да ви помогнат да го нахраните и случайно го изпуснете от кутията му. Гледайте да влезе в стаята на шефа. Насладете се на последвалото импровизирано парти с тичане, крещене и завиране под шкафове. Получавате бонус, ако същия ден се провежда санитарна инспекция.

Ден трети
Атакувайте смело – срещнете се с някой от отдел "Човешки ресурси" и твърдо заявете, че нямате повече намерение да работите за отвратителната им компания при тези ужасни условия – ниско заплащане и порове из коридорите. Поискайте увеличение на заплатата. Опасност – може и да ви го дадат. Но не се отчайвайте, има време.

Ден четвърти
Затегнете примката – помолете някой от финансовия отдел да дръпне един-два филма от някой торент-тракер на неговия компютър, докато разчистите вашия. След това подайте сигнал – задължително от служебния телефон – към ГДБОП. Наблюдавайте тъжно как специалистите изнасят цялата налична техника и шумно се вайкайте за вашите безвъзвратно изгубени два филма.

Ден пети
Да приемем, че вече сте започнали да лазите по нервите на всички наоколо, но все още не Ви уволняват. Значи е дошло време за тежката артилерия – обявете Небрежния петък за Нецензурен петък. Крещете и обиждайте всички, които Ви се мернат пред очите – колеги, доставчици и най-вече – клиенти. Когато шефът Ви извика на разговор в кабинета си, ведро му покажете среден пръст. В отговор на подскочилите му с поне три сантиметра вежди обяснете, че според най-новите проучвания подобно поведение спомага активно за намаляване на стреса на работното място, ако се практикува веднъж седмично.

Ден шести
Не помогна ли нецензурния петък? Шефът се въодушеви и го хареса? Жалко. Нищо – не подценявайте почивните дни. В събота използвайте момента да направите онлайн заявка за канцеларски материали на абсурдно висока стойност, състояща се например само от кламери или цветни картони, или от тонер касети за всички видове марки и модели принтери, но не и тези, използващи се във вашата фирма. Представете си удоволствието от пристигането на цял камион кламери в понеделник, пък и сигурно от фирмата-доставчик ще ви наградят с чаша за кафе или вафла за голямата поръчка.

Ден седми
В неделя, около 4-5 сутринта, бъдете на линия в офиса и започнете да звъните на всичките си колеги плюс ръководството и жизнерадостно да ги каните да погледате изгрева от покрива на офис-сградата ви като специален вид тийм-билдинг .

Ден осми
Не Ви върви и това е. Не стига, че някои от колегите дойдоха на тийм-билдинга направо от баровете и се наложи наистина да гледате противния изгрев, вместо да спите на топличко, ами и домакинът веднага прие камиона с кламерите и до следобед ги беше препродал. На печалба.

Ден девети
Отчаяно търсите изход? Нямате друг шанс – налага се да провалите важен договор. В деня на срещата се явете по къси панталони, тениска със сексистки надпис, сандали и бели опънати чорапи. Дъвчете дъвка и носете бутилка мастика в ръка. Оттук нататък е лесно – нужно е само веднъж да опипате някоя от присъстващите дами и всичко е готово. Ако преговарящите са само мъже, действията ви може да имат и по-голям ефект.

Ден десети
Все още сте на работа? Лошо. Съжалявам, че трябва да Ви го кажа, но Вие сте неуволняем. Приберете в един кашон вещите си (не забравяйте пора, чашата за кафе и вафлата) и си тръгнете, без да съобщавате на никого. Ако и след три месеца продължавате да получавате преводите със заплатата си, явно работите в държавната администрация.”

Подготвил материала: безОтговорен редактор


Прочетете Цялата Статия...

Автобиография

(откъс от “География”)
Бранислав Нушич

В нашата гимназия имаше един глобус, който с години бе стоял на шкафа в кабинета на директора и който изглеждаше така мизерно, че да ти е жал просто да го погледнеш. Оста му беше така изкривена, че при опитите той винаги се въртеше не точно така, както учителят ни убеждаваше, че се върти Земята. Северна Америка беше покрита с едно огромно мастилено петно и ние бяхме убедени, че там именно е Черно море.

А там, където трябваше да бъде Африка, имаше една огромна дупка и ние не можехме да разберем дали това са следи от разкопките на англичаните, които са търсели фараонските гробници, или някаква американска експедиция се е спускала в недрата на земята, следвайки напътствията на Жул Верн.

Най-вероятното бе, че учителите са разисквали по време на междучасията въпросите на текущата политика, използувайки глобуса като аргумент.Поради липса на глобус учителят използуваше главата на нашия съученик Сретен Йович, който наистина беше такъв главчо, че приличаше на истински подвижен глобус.
— Ела тук, Сретене — започваше той например урока за деня и нощта. — Излез и застани тук до прозореца, така че да те огрява Слънцето.

Глобусът ставаше от третия чин и заставаше край прозореца.
— Ето виждаш ли, като обърнеш дясната си страна към Слънцето, цялата дясна половина на главата ти е осветена, докато другата не е. Така ли? Хайде сега обърни лявата си страна към Слънцето. Ето сега лявата страна е осветена, а дясната не е.

По същия начин върху Сретеновата глава ни бе обяснено и какво представляват полюсите.
— Ето тук, виждате ли — и учителят слагаше показалеца си на Сретеновото теме, — тук е Северният полюс. Тук е вечна зима, никога нищо не цъфти. Всичко е измряло или ако е останало нещо, то е хилаво. Това са впрочем неизследвани пространства.

Друг път пак на Сретеновата глава той ни обясняваше маршрута на един пътешественик, който, за да потвърди от любов към географията четвъртото правило за кълбовидността на Земята, тръгнал от една точка, вървейки все в една и съща посока, и стигнал пак там, откъдето е тръгнал.

— Взимаме, значи, носа за изходен пункт — тук той слагаше показалеца си на Сретеновия нос и го насочваше, влачейки нокътя си по лицето, към лявото ухо — и се отправяме на изток, тоест в оная страна на света, от която изгрява Слънцето. След това… Сретене, да си измиеш ушите, пълни са с кал, като че ли си излязъл от кочина… след това обикаляме земното кълбо и стигаме до противоположната страна на света… още миналия път ти казах, Сретене, да острижеш тая коса…

Макар че там, на противоположната страна на света, живеят диваци… аз няма повече да цапам пръстите си с тая твоя мръсна коса… Това е тая страна, където е нощ, когато у нас е ден, и обратно — където е ден, когато у нас е нощ. След това продължаваме по-нататък и по-нататък, минаваме през дясното ухо на Сретен и пак вървим все нататък и нататък и ето ни на Сретеновия нос, откъдето тръгнахме.

Понеже учителят използуваше Сретен за глобус, ние всички много го уважавахме. Изглеждаше ни като истинско училищно пособие и толкова бяхме свикнали с това, че главата му наистина ни приличаше на глобус, представляващ земното кълбо.

Неговата рошава коса ни напомняше гъмжащите от диви зверове джунгли; челото му ни наподобяваше изораните египетски равнини; носът му ни приличаше на недостъпен връх — хималайски, а двете реки, които изтичаха от носа и се сливаха малко преди да се влеят в устата — на Тигър и Ефрат.

Нашата представа за главата на Сретен като истински глобус беше толкова силна, че когато веднъж Станко Милич му разби главата и учителят го запита защо е направил това, той отговори:— Учех си урока по география.

Тогава учителят пусна в обръщение главата на същия тоя Станко Милич, но не толкова заради нагледното обучение, колкото да ни внуши респект — да не смеем да повреждаме учебните пособия. Защото не може да се захвърли Сретен с разбита глава върху шкафа в канцеларията на директора като стария глобус я.

А трябва да кажа, че нашият учител по география имаше доста тежка ръка и твърде често си служеше с нея. Докато разказваше за земните неща, за реките, планините, езерата и моретата — все някак минавахме, но щом се докопа до небето и небесните тела, започна така да размахва ръце и да ни удря такива плесници без всякаква причина, че на нас ни се струваше, че на небето стават междупланетни катастрофи.

Така например веднъж, като предаваше урока за затъмненията, той ни изкара трима души пред дъската. Най-напред извика най-високия между нас, Живко, на когото бяха вече наболи и мустачки, та учителите го съветваха да се ожени. Извика го и го постави така, че да може всички да го виждаме.

— Макар че ти иначе си магаре, Живко, сега ще представляваш Слънцето. След това се обърна към класа:
— Внимавайте добре, главата на Живко е Слънцето. Тя осветява и Земята, и Луната. Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен, а за Луна ще ни послужи ето този малкият, от втория чин. Този малкият от втория чин бях аз.

— Добре, вижте сега, деца. Когато Слънцето е там, където е сега Живко, а Земята там, където е Сретен, и Луната там, където е тоя малкият, тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята, и Луната. Така ли е?

Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче — продължава учителят — в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната… ето така! — и той ни построява в една редица — Живко, Сретен и на края мене. — Сега, както виждате, тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети. Вследствие на това настъпва лунно затъмнение. Разбрахте ли?

— Аз не разбрах — промърмори Живко, източникът на светлината.
Обстоятелството, че не е разбрал точно този, който трябва да даде светлина на другите, разгневи учителя и той му плесна такъв шамар, че бедният Живко получи, изглежда, съвсем нагледна представа за затъмнението, защото веднага добави, мигайки с очи:— Сега разбрах!

И разбра не само той. Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
Още по-лошо стана положението, когато започнахме да изучаваме устройството на слънчевата система.

— Да излязат ония планети от миналия час — каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
— Ти, Живко, както е известно, си Слънцето. Застани тук и тихо, мирно и спокойно се върти около себе си!

— Ти, Сретене, също ще се въртиш около себе си, но въртейки се около себе си, ще тичаш и около Живко, който, както знаеш, представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
— Ти си Луната. Ти първо ще се въртиш около себе си. Въртейки се около себе си, ще се въртиш и около Сретен, а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето, тоест около Живко.

След като ни даде тези разяснения, той взе пръчката и застана встрани като звероукротител, готов да чукне по главата всекиго от нас, който сгреши. И започна под негово ръководство едно въртене, едно тичане — бог да ти е на помощ. Върти се Живко около себе си, върти се бедният Сретен около себе си и около Живко, въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко. Още преди да направим както трябва първия кръг, и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.

Най-напред паднах аз в качеството си на Луна, върху мен се стовари Земята, а върху нея — Слънцето. Получи се такава купчина, че не можеш да разбереш къде е Луната, къде Слънцето, къде Земята. Виждаше се само тук да стърчи един крак на Слънцето, там носът на Земята или задникът на луната. И докато ние охкахме, учителят стоеше гордо над тая купчина и обясняваше на останалите ученици устройството на слънчевата система и движението на небесните тела във вселената.

Можете да си представите каква паника настана между нас, когато, завършвайки тоя урок, учителят ни каза: — Следващия път ще ви обясня какво представлява вулканът.
Запознати вече с начина, по който той така усърдно прилагаше метода на нагледното обучение, ние бяхме сериозно загрижени на кого ли от нас ще се падне следващия час да бълва огън.

Превод Боян Ничев

CV на Полумлад новинар

Прочетете Цялата Статия...

Отворено Предпървоаприлско писмо

6 бр. на списание ”Горски обитател”

Уважаемо Наше Българско Раче,
Днес в нашата редакция се получи едно анонимно писмо. В него пише, че в Зодиака, който е публикувала Saharazada има фактологични неточности от различен характер. Изпращат ни в приложение един точен (според Анономника) вариант. Прочетохме го и сме силно развълнувани. Не знаем как нашите приятели от Българската гора: Овен, Телец, Лъв, Скорпион, Козирог и Риби ще приемат изпратените прогнози.

Те са мъже на честта и може да решат да защитят тази си чест като пристъпят към сепуко. Другите зодии не са пряко засегнати. Все пак те не са слезли от Гората и може да запазят спокойствие като използват немипуко (българско сепуко). Но нашето списание е трибуна на БГО (Българските Горски Обитатели) и е длъжно да даде гласност на своята позиция, да защити националната чест на основната си аудитория (БГО).

Обръщаме се към Вас, Уважаемо Раче, по няколко причини:

1. Вие сте животинка (при това особено мила!) от Нашата горска рекичка.

2. Знаем, че едната Ви щипка е тракийска, но другата е македонска – значи ще може по-бързо да пристъпите към решаване на проблема. При това почти всеки от нас е поощипван от Вашата щипка. Но едно е да те ощипе нашето Раче-патриотче (може да боли, но пък е полезно), ама да те щипне македонско раче-шовинистче.. Идва ти да му завреш щипките в ....пясъка македонски.

3. Вие, уважаемо Раче, имате приятел (г-н Галилей), който е “на ти” със звездите и може да ги попита кой е крив и кой е прав. За тази цел му предоставяме основната част от анонимното писмо:

Македонски зодияк

Овен
Не знам оти са го именували така, ама не мое да биде пръвата зодия, дека е на Александър Македонски, да се именува Овен. Спорем мене тая зодия требе да се кажува Бик, та да биде достойна за името на най-великиот македонец. Па мое ли да се кажува Овен, бе? Кой се е раждал у те тая зодия, он е завоевател као Александър. Еееех, оти не беше още малко жив царот македонски, та да беше завоевал и Луната, та да се знае дека сичко си е наше.... Еееех, макя му и сгода.......... Тая седмица, ке завоювате много нови земи, демек ке проодите отново. Ке ви манат гипсо и ке моете да си стапиняте и на двете нозе. Ке найдете па тоалетната и ке забуравите за цръното гръне под кревато, деко ви беше офуньело душицата македонска.....

Телец
Глей само како се чуе – ТЕЛЕЦ! Па тако я – ТЕЛЕЦ! Не е некакво си мижаво пръле или па пръч, а ТЕЛЕЦ. Я най си я аресувам те тая зодия, оти у нея се е пръкнал на белиот свет самиот Гай Юлий Цезар – македонец до мозакот на вехтите си кости. Тая зодия е имперска – сите са ти у нозете и тапчеш, тапчеш.... Ех, земьо македонскааааааа ..... На тия дека сте се пръкнали те туа само ке ви кажувам, дека сите телци са любовкари. От средата на седмицата та до неделята ке имате шанса за романса. А през викендот ке гръчите кокалье по урви и чукаре и ке си проклинате майчиното млеко кисело, оти я земахте тая разчепатеница со вас на балканот. Се ке оврека дека е била сос танки навуща.

Близнаци
Е те това си е най - македонската зодия у целиот зодияк. Она си е кат назе – шизофренична. Се по двама се видиме и се броиме. Те са скоро ке станеме 600 милиона и горко им на китайците – иде и техниот ред. У тая зодия са се близнили бракята македонци Ромул и Рем. Нема ги них, нема ги и римляните! Она и макя им е македонка, оти она после ражда и Вук Дражкович. Тая седмица ви чекат ядове у работата, ама у четврток и петок сичко ке се оправи. Не мой да се косите! Малце слободно време ви требува и ке сфанете смисалот на сичко дека станува около вазе. През викендот нема да пийнувате, ако и заб да ви заболи . Пуснете си една песна на татарите Мони и Домчил и викайте „Не на алкохола”!

Рак
Овой е стандарт у сите зодии. Сите дека сте се пръкнали у тая зодия чекайте писмо. Що сте сакали преди време, ке стане. Писмото ке го получите и отворите към среда, и ке зинете – не верувате? Оти не верувате щом сите дзевзди са се строили и чекат да им командувате? Оно и македонецот Мойсей не е верувал и 40 лета е обикалял као гламав из пущинякот, а е требало само да си види що му редат дзвездите и те така.... Ама виека нема да се радувате гламаво, а ке пазите дискредичко поведение, оти се не знае писмото от папата или от арменскиот поп е. Към Петок ке видите некой дека не сте го виждале со много годин. Убавото е дека и он не ви е виждал толкова време и е заборавил дека имате едни пари да му връщате.

Лъв
А са ми оратете дека дзвездите не са македонски. Оти са кръщавани така? Оти се знае у цел свет дека ние сите сме лъвове, та за туй! Лъв е и македонскиот император Никифор Фока, дека татарскиот кан Крум му скина кратуната от две. Що е маке се е лъв! Родените у сред тая зодия днеска ке бидат сполетени от любов безкрайна и нема да се учудам, ако некой се не излаже и се ожени до викендот. Стегайте се за джумбуре, оти и Сатурн е полегнал на кълка в перихелиот на Венера и нема да се мръда барем още два месеца. Вадете пищовите и земете повечко барутец, та да погръмим на некоя сватба. Независимо по що – я по булка, я по тъща! Калабалък да става.....

Дева
Македонско девойче.... Ибреееееее...... Нема, Нема, Неке се родииии, по-юбаво.... А, шо ке кажувате? Най - убавата зодия е те тая, оти само за девойчиня се орати. Я не сам видовал на овой бели свет по - арна седмица за пътуванье. Земете па идете на белиот брег и се качете на некой от ония корабите що са. Па изръшкайте цела Македония - на изток от Владивосток, та чак до Ванкувар на запад. Одете да видите земите дека македонскиот пътешественик Ристе Колумбовски, ги е открил и присъединил към майка Македония. Не мойте у Сабота да се надвесвате от палубата, да не падиняте и да се изпотрошите. У Неделя гледайте да сте си дома, оти македонската икономика ке го закине, ако сите 8 не сме на работа...

Везни
Ентелегентска зодия е те тая. Кой се е пръкнал у нея се е умен и начетен, като македонските двама братя Кирил и Методий. Они чисто сами дваминцата са написали македонската азбука и са я шитнали на вси славяне книги да четат. Они са близнаци с едно Наум и с Ангеларий, ама са от различни тейковци. На везните им е тежка те тая седмица, оти сите са пошли да изкупуват тутуно от агаряните. Башка работа ке им се собере, ама не ги мислете, они са точни и ке се оправат. Викендот ке го заделят за спанье и понеделнишки па ке са огин. Огин пламна в Рила планинааааааааа, огин пламна в рилското небееееееее... Ех бреееееее......

Скорпион
Ама много са серт тия ора, брееее. Оно акъл не приема, ти му викаш седни, оно легне. Иначе са нежни откъм лирика. Сал една душа носат. Ама се те гледат ровечки и навиват врат. У вторникот, след голем Божич, ке се наложи да одат на преглед, оти колата дека я купиа е скъцана. Ке им се скъца и протофейлот от пари даванье по майсторе. У Петакот ке докарат ония резервни чаркове, дека ги чекат от миналиот месец. Радиото па ке свирне и ке слушат великата македонска хеви-метъл банда „Металика”. Ако не им свирне магнето, ке слушат „Металика” от уредбата на стадионот у Тито Велес, ама след 10 години.....

Стрелец
Не мойте да си кривите душата и да си криете чувствата. Дайте шанса на емоциите и ако ви се реве, ревете. Немойте да го криете у вазе си. Оти некой ден ке се избушите и после що? Кой ке ви рани челядта, кой ке ви носи новите дрехи, кой ке ви оножда женската? Па вие сте романтици, бе! На вазе една Луна ви стига да се олигавите до шия. Не одете ни на кино, ни на театро, оти ако ви се падне постановка или филм по македонецот Шекспир, ке потопите салонот у слуз. Нема Отело, нема Мотело. Сите си седете дома и ревете под юрганите. Към срединята на следващата седмица, ке изгрее слънце и на вашата улица.....

Козирог
Разбрали сте дека контролот над делата ви е бегал и сичко е со газот нагоре. Губите концентрация у сите важни моменти и не можета да сопрете белата да не стане. Нема да варкате, помнувайте дека тръпеливоста е доблест. Он и великиот македонски откривател Исак Нютон е седел и чекал у ваната ябълката да го мууне право у простата глава. Седнете си дома, па земете гобленьете и на спокойствие шибнете една македонска усуканица от Северен Лондон. Не яжте фурми и леблебия оти мое да са пръскани с ДДТ и да ви покара четническа брада. У петок ке ви звънне телефонот, ама вие не мой да го вдигате. Правете се на недостъпни бе.......

Водолей
Те, е това е зодията дека ми е най – на сръцето. Те и утре, Венера ке ви кара да се чувствате окрилен. Ма имайте едно на ум! Его е и на македонскио авиатор Икар са му покарали перки, а до дека е стигнал? Нема да се муате като муа без глава у любовни приключения. Ке чекате сгоден час и после со дружината, ке краднете момата, ама внимавайте, оти един е предател и ке звънне на 2Be, дека краднете момата. Ако момата нече, нема да и слагате месо и блажнини, оти са се пости. Са се руча само треви и саморасляци. За пиенье нищо не е казано у дебелите книги...

Риби
Те у тая зодия са се пръкнали безчет велики македонци – Кубилай хан, Екатерина Велика, манечкио и трътлест Наполеон и кралица Елизабет. Плутон ке засили вашиот магнетизъм и вие спокойно можете да почнете да събирате вторични суровини. Они сами ке се лепат по вас. Ке гледате да не минавате покрай гарата у Скопие, да ви не бие ток, оти и Яне да ти е чичо, с токот нема оправия. Петок и Сабота освободете напрежението и не забуравяйте да ползвате тоалетна хартия. Сламата веке е демоде и се не ползува от гражданята. У Среда чекайте нишан – между очите. Тия шиптерите па са се разшетали...”

В заключение искаме официално да заявим, че нашето списание ”Горски обитател“ няма да стои със скръстени ръце. Имаме си един разследващ журналист – Кърт Бовски. Не може да не познавате негови творби-експертизи (например”За мишките и хората”). Той сега пише биографията на едно заслужило Щурче, но се надяваме да отдели време за нас. Отдавна ни е обещал да се заеме с финализирането на ”Афера Лисиче”, но това търпи отлагане. Сега е по-важно да защитим националната си чест, за да посрещнем утре с открити чела и с ведри сърца Деня на българските птици!
Помогнете ни, Уважаемо Раче! Редакцията на сп. ”Горски обитател” разчита на експедитивната Ви и пристрастна намеса.

Материала подготви: Дежурен редактор
Прочетете Цялата Статия...

25-ти март - Благовещение

5 бр. на списание ”Горски обитател”

Не знам дали в друга държава има толкова много дни в календара, обявени за празници. У нас на ден се падат по два-три празника! Не знам и дали има друга държава, в която вечно да има призиви за колективно чествуване на празниците. Всеки ден “никнат като гъби” организационни комитети за чествуване на този или онзи празник. Как тогава нашата Гора да бъде изключението – нали е българска гора? Затова днес в Гората се основа Комитет за чествуване на 25 март-Благовещение.

Съставът на Този комитет е същият (пак по български маниер) като Онзи комитет, чиито членове бяха обявени на 1 март (виж бр.3 на сп.”Горски обитател”):
Лисичето – представител на дружеството на “Анонимни мечтатели”
Зайчето Байчето - преставител на сдружението за “Защита на белите вълци”
Скалната Козичка – представител на сдружението ”Многодетни майки “

Мечо Пух – представител на читалище ”Будни и умни мечета”
Мечката-кулинарка – управител на горския ресторант ”Боряна”
Речното Раче – председател на просветителска дружинка ”Напредък”
Зеленото Папагалче – завеждащо отдел ”Международни отношения” в МГ.

За председател на съвещанието бе избран Зеленият папагал.

Той отбеляза отсъствието на Лисичето и Зайо Байо И обясни причините: Лисичето отсъствуваше, тъй като брат му (Големият Лисик) бе подал жалба до Горския съд за оказан върху него психически тормоз от страна на Лисичето.

В резултат има издадена предварителна (преди делото) ограничителна заповед. Поради това Лисичето не може да доближи мястото на съвещанието. Зайчето пък станало жертва на инцидент: “Вървяло си Зайчето по горската пътечка и търсело вълк, когото да защити. Изведнъж от гъстия храсталак се чуло:

- Зе-е-ле, морко-ов, з-е-ле, морко-ов. . .
- Ох, колко съм гладно! - извикало Зайчето и скочило в храстите.
Храстите се поразмърдали и после всичко утихнало. След известно време от храсталака излазъл Кумчо Вълчо, облизал се сладко-сладко и измърморил:
- Брей, че вкусно! То било хубаво да знаеш чужди езици. . . “

Всички присъствуващи от Комитета разбраха, че трябва в най-скоро време да дискутират темата “Полезни ли са чуждите езици”, но сега моментът не беше подходящ - спешно трябваше да се попълни състава на Комитета. На мястото на Лисичето временно бе избрана Самотната Кукувица - председателка на “Фондация за защита на деца без родителски контрол”. На мястото на Зайо бе включен г-н Пън ЧепАтов член на горското движение ”Репресирани природозащитници”.

След попълване на състава на Комитета започнаха дебатите по актуалната тема: “Какъв празник е утрешния ден – 25 март (Благовещение)?”.

Кукувицата, за да демострира активност, се изказа първа:
“Утрешният ден 25 март (Благовещение) е Празник на Асоциацията на медийните експерти в администрацията (АМЕА), определен като такъв през 2006 год. с решение на пресаташетата от различни институции от цялата страна.

Неправителствената организация е създадена в края на 2004 г. и в нея вече членуват близо 40 специалисти по публична комуникация от София и областните градове. Редакцията на сп.”Горски обитател” трябва да участвува в мероприятия от такъв характер.”

Козичката яростно се възпротиви:
“По решение на Българския женски съюз от 1994 год. Денят на Майката се празнува на 25 март. За това си има исторически причини: В далечното минало датата 25 март е имала огромно значение – била е обявена за Ден на Сътворението на света, а в основата на всяко сътворението е Жената.

Известно е, че Жената от нищо може да направи поне три неща, нали? Освен това датата 25 март нерядко се е считала (както на Изток, така и на Запад) и за Ден на началото на гражданската година. На Запад са били известни два способа за отброяване на годините от 25 март: латински Флорентински ред, имащ широко разпространение чак до ХVІІІ век, и по-малко известния Пизански ред.

Да не говорим, че пропуснахме тази година да празнуваме 8 март в гората. Защо ли? Съобразихме се с другия пол, който в момента се бори за еманципация. И какъв се оказа резултатът? Плачевен. Увеличиха се случаите на насилие не само над съпругите-майки, а и и въобще над женските същества в Гората.

Такъв е случаят с изнасилените пеперуди, маймуни и още много други. Утрешният ден може да стане прекрасен повод да се въведе за изучаване в Горското училище предмет ”Сексология за горските обитатели”. Може да се окаже поучително и за хората. Говоря сериозно! Категорично настоявам утре да празнуваме Ден на майката и жената”.

Мечо Пух подкрепи изказването на Козичката:
“В българската традиция Денят 25 март се свързва с идващата пролет и е известен като Благовец или половин Великден. Според поверието, в този ден долита Кукувицата, за да извести, че зимата си е отишла и настъпва лятото (е, нашата тука подранила). Мечката се събужда от зимния си сън (време ми е да се разсъня!). А змиите и гущерите излизат от леговищата си, невидимите самодиви – господарки на горите, поляните и изворите, се завръщат във владенията си. На Благовец хората спазват редица забрани с предпазващо значение.

Момите и младите булки не излизат рано за вода, за да не срещнат самодивите, защото хората вярват, че от техния поглед младите могат да погрознеят, да се разболеят или да умрат. През целия ден жените не докосват игли, куки и конци, за да избегнат ухапвания от змии през лятото.

В ранното утро ритуално се прогонват от дома дивите твари. Жените обикалят къщата, дрънкат с машата или огрибката по тенекия и наричат: “Бягайте змии, гущери, бълхи и жаби, че Дядо Благовец идва с железния топуз!” (По този начин ще принудят скитащита горски обитателки да се приберат в гората – така ще осигурим по-масово присъствие на Празника).

После хората запалват събраната от пометения дом смет и всички прескачат огъня по три пъти срещу змийско ухапване. На тържествената трапеза за пръв път те си поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в човешките им тела “нова кръв”. Поднасят си риба (печена или варена), пити и лучник. Както разбирате хората ще празнуват и няма да имат време да се занимават с нас. Значи че ще празнуваме необезпокоявани! Освен това аз искам утре да е Празникът на майката, защото на 8 март Мама спеше и не можах да й честитя тогава женския празник.”

Зеленият Папагал зададе само един въпрос, но реторичен:
“Е? Как тогава ще се кандидатираме за членство в АМЕА, щом отсъствуваме от мероприятията на АМЕА?”

Речното Раче по изключително елегантен начин обедини двете предложения:
“Множество хора празнуваха (а вероятно ще продължат и в следващите години да празнуват, дори и след като прочетат тази статия) Осми март и то само от страх да не се отличават от другите. От страх да не ги посочат с пръст, че показват „неуважение”.

Такова явление, се нарича „конформизъм” и показва неспособност за самостоятелно мислене или липса на смелост да отстояваш това, което знаеш, че е правилно. Просто се скриваш в „тълпата”. Даже мъдрецът Хегел е казал: “Да бъдем независими от общественото мнение е първото формално условие за постигането на нещо велико”. Затова предлагам: утре да си направим един богат (във всякакъв смисъл) Празник на майката и жената.

Да поканим членовете на АМЕА. Не вярвам да откажат (че кой отказва двоен празник). А като дойдат, ще ги провокираме като уж на шега им подхвърлим темата за Празник на бащата и темата за конформизма (по тази тема имам интересни публикации). По този начин ще предизвикаме интереса им и те сами ще ни предложат членство в АМЕА.”
Всички се съгласиха с това предложение и оформиха решенията на Комитета за празнуване на 25 март:

1. Комитетът изказва “мъмрене” на Лисичето, че прекалява с разходките си извън гората под предлог, че спазва ограничителната заповед. Възниква опасение, че ако продължава да си завира муцуната“тук и там”, може някъде да му я издраскат. И, ако това е било простимо, докато сп.”Горски обитател” е било “жълта преса”
(само в смисъл, че страниците му бяха с жълт вят), то сега е недопустимо на хубавото чисто зелено да се появят мръсни петна!

Поради това редакцията на сп.”Горски обитател” наказва Лисичето с едноседмична командировка в Булонската гора (б.р.- Булонската гора е парк от 8720 дка в западната част на Париж, край река Сена) със задача да събере материали по “Сексология за горски обитатели” и да ги предостави на издателска къща ”Шехеразада”. С част от одобрените материали сп. ”Горски обитател” да кандидатствува за членство в АМЕА. Отговорници за издирване на Лисичето – Мечо Пух

2. Обучението по “Сексология за горски обитатели” да започне с разказа ”Мерак” от вълшебника Н.Хайтов. Разказът да се публикува възможно най-скоро, тъй като засега и този урок го няма (може би умишлено) в Интернет. Материалът да се предостави (подари) на издателска къща ”Шехеразада”, която да прецени къде и кога е уместно той да бъде публикуван.
Отговорник за прехвърлянето от хартиен на електронен носител – Скалната Козичка

3. На Утрешния ден да се организира пролетен бал в Гората, на който да бъде поканен г-н ГАЛИлей, за да е сигурно, че ще има кой да поГАЛИ женските животни, послучай техния празник и да им смъкне поне малко звезди от небето.
Отговорник за бала– Зеленият Папагал, а за г-н Галилей - Речното Раче

Б.р. Ще попитате какво беше мнението на Мечката-кулинарка и на г-н Пън? Ами Мечката се беше излегнала плътно до г-н Пън и си доспиваше зимния сън (нали само един ден й оставаше). А Господин Пън ЧепАтов накрая реши поне след края на заседанието да имитира заинтересованост и компетентност и каза:
“Я, какви умни решения взехме! Така Утрешния ден ще мине под знака на чудесния принцип “Хем Вълкът е сит, хем Агнето е цяло“” .

Материала подготви Полумлад новинар

Прочетете Цялата Статия...

Мерак

разказ от Николай Хайтов

Седя си оня ден на двора, пека си кълката на слънце и гледам - минава по пътя Юмера, на Расимчето зета, в текезесето дето е овчар.
- Здрасти! - казва и си клати главата,
- Здрасти, здрасти! Но защо си въртиш главата?
- Въртя я, че ние горе на кошарите се чудим помагачи откъде да намерим - като да има как от кал да ги направим, - а ти тука дремеш ли, дремеш. Ела с мене да помагаш, че имам зор, хем надница ще ти платя, хем ще видиш как се прави изкуствено опсеменяване.

- Какво опсеменявате? Пшеницата или ръжта?
- Абе каква ти пшеница! Овцете опсеменяваме!
- Опсеменявали овцете! Нова мода шантиклер!
- Абе Юмере, нямате ли - казвам - кочове, та вие ще опсеменявате овцете?
- И има - кай, - и няма. Ела да видиш! Всяка вечер ще ти варя куркмач.

Откакто си бях навехнал крака, в гората не бях излизал, та ми се беше бая затъжило, а и времето хубаво: едно спкойничко слънце пекнало - защо пък, рекох си, да не отида с Юмера на къшлата, че да се разшавам и разгледам? Викам на бабата: - Давай ямурлука!
Слагай хляба в торбата. Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще си има, грабна ми и ямурлука, и торбата, насмалко и мене да нарами! Бабата се понамръщи, но като й казах, че гъби ще й набера, благослови ме.

Леви-десни - стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Бре, че много се вижда, бре-е-е! Вижда се Перелиица насреща, обраснала с тъмни ели, като че ли забулена с фередже; по-наляво — Карлък белоглав, не му стигнало купището със земя под него, ами са ровнал в небето, като че търси майка си и баща си, а до него - връх до връх: зелени, жълтозелени, едни като кучешки зъби подострени, други заоблени, да се не нагледаш на балкан!

Юмера ми вика:- Не се зазяпвай, чичо Каньо, ами да поработим, докато е видело, че ей сегичка ще се мръкне. Отидохме в бараката. Вътре - стая като стая, с дюшеме, прозорче и с печка в едното й кюше, а в другото -намърдало се едно ей такова кочище рунтаво, гледа ме с накървавени очета и наведена шия, сякаш ей сегичка ще се хвърли да ме хакне с накеркелените си рога. - Юмере – казвам, - внимавай!

- Не се бой - каза ми Юмера - Той се е наежил, че от завчера не е виждал ни овца, ни ягне, но сега като му дадеме, кай, овца ще поомекне и няма да се ежи. Докарай една овца отвън, само че гледай бяла да е, той на черни много не налита. . . Той е руски меринос, там, изглежда, е навикнал повече на руси. . .
Дотътрих аз отвън една овца, а кочът, като ме видя, вдигна шията си изведнъж, прекрачи крачка, изпръхтя и се закова на място.

- Пусни овцата! - казва Мерко - И върви до вратата.
Пуснах овцата и застанах до вратата, но кочът не гледа в овцата, а в мене.
- Срамува се — вика Юмера, — но ще свикне! Недей се плаши. Опсеменяването трябва да се върши от техника, но техникът вместо да опсеменява тука, фукнал в Лясково при даскалицата и цялата работа оставил на мене - да се чудя дали овцата да задържам, или на коча да събирам изкуственото семе.

Приказва си Юмера, а на мене окото - в коча. Ама коч, ти казвам! Заслужава на куци крак до бърчината да идеш да го видиш. То не е, брате мили, коч, а варел от двесталитровите, ако можеш да си го представиш, цялото в космалак и повесма, до земята чак разнесени, като се поклати само, и завее топъл вятър!

Нашите кочове гледат като ангели, а на тоя очите му до половината скрити в едно бяло перде, а другата половина, като те погледне отдолу нагоре -реже ли реже като с нож! Да не приказвам за рогата, завити на главата му като чалми. „Тая хала, викам си, ако само допре овчицата, ще я смаже. Ако пък вземе, недай си боже, да я блъсне с рогата - от овцата няма да остане и опашка!"

Докато аз си правех тия сметки, кочът се пресрами и тръгна към овцата. Отиде до нея, спря се, протегна си шията и та-ак! - муцуна в муцуна с овцата. Целуна я! Овцата вито шава, нито мърда, а кочът се обърна към задницата й, провери дали е на мястото си вимето й, а че се обърна пак към главата на овцата и започна да я ближе с езика от устата към ушите, като да я сресва. Като стигна до ушите, изпръхтя и овцата се отмести. Викам на Юмера:- Дръж овцата, че бяга!

А Юмера вика:
- Ти се не бой, той ще си я кандърдише. Женско може ли да си не даде фасон? Запали си, кай, цигара, има време! Кавказките мериноси много са табиетлии. Само едно, казва, ще те моля - като се нажеже да рипне въз овцата, ти я хвани за ушите и я дръж мирна да седи, а пък аз ще сложа зад нея станока, че да си свърша и техническата работа. То има време, още не е минало хорото, но мине ли хорото, бъди нащрек!

Докато да каже той „хоро", и кочът започна нещо да похлопва с копитата, като да искаше да рови. . . Наведе шията, би на място с единия си крак, похлопа с другия, след това вирна главата и фукна, та обиколи овцата три-четири пъти с развети повесма, спря на място и заудря пак с копитата, заигра. . .

Игра ли бе това, или искаше силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса - не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато захвърча от него бяла пяна. Тогава отново приближи овцата запъхтян, близна я с муцуната си, близна го и тя. . . И тогава, след като я на бързо попригали от ушите до опашката, кочът се засили да я покрива.

- Дръж за ушите! - извика Юмера.
- Дръж я, казавам, ти! Аз ще подложа станока.
Той хвана овцата за ушите, а пък аз, вместо да сложа станока, ритнах го и мериносът захлупи овцата по закон божи.
...Стори ми се грозно след тия галеници и милувки всичко да удари на. . . дърво! Че като викна оня Мерко:

- Абе ти луд ли си, или майтап си правиш! С една такава скачка ние можехме да опсеменим не една, а петдесет овце!
- Той - казвам - отново ще скочи.
- Да, но пак ще трябва да загрява! А гледай, че започва да се мръква.
- Ще загрява. Ти ако не загряваш, той загрява!
Наежи се Мерко

- Какво искаш да кажеш? Я се изрази!
- Седни - казвам, - недей ми се пули в очите! Дай ми една цигара да подпаля и ще ти кажа... Само че поглеждай от време на време и коча!
- Защо ще го гледам, след дъжд — качулка?
- Точно сега е за гледане - след дъжд - качулка. Я кажи ми какво прави сега кочът?
- Ближе овцата.

- Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той кавалерът, ближе я и благодари!
Засмя се Мерко:
- Гледай за какво си се сетил!
- А ти, като гледаш всеки ден тия, кочовите сватби, не се ли сещаш никога за нищо?
- Сещал съм се - казва, - как не!

- За какво си се сещал? За дърво? Сещал се. . . Я ставай да организираме скачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай коча какво работи и се учи!
Изведохме овцата, доведохме друга. Мислех си: „Това ще му е на коча втората сватба за днеска, та ще я претупа по-набързо." А то, брате, същата игра, същото целуване и сресване, същите метани и поклони, и хорá!
Изтропахме и трета сватба, и четвърта, материал събрахме за опсеменяването не на петдесет, а на петстотин овце.

Викам тогава на Юмера:
- Давай на кочето да яде и да вървиме да спим!
- Няма ли да варим куркмач?
- Няма да варим! Ще спим!
Подредихме овцете и легнахме. В колибата ми се стори много задушно, та легнахме навън, дето се вика, под небето... Ама и небето беше тая вечер - джа-ам! Ококорили се едни звездици, като че в роса окъпани, едни плахо-плахо попримигват, други - сериозни, светят и не шават, ровят в очите ти и питат:

- Как е, чичо Каньо, как е?
- Ами добре е. . .
- Добре, добре, ала можеше да е къде-е по-добре! Я си помисли!
- Стига съм мислил! Ще спя!
- Ще спиш, ама не можеш! - реже ме право в очите най-високата и ясна звезда - че ти е червива съвестта-а! Женен си четиридесет години, а я кажи едно хоро изигра ли на жена си? Изигра ли? Посегна ли да я погалиш поне веднъж? Да й пошепнеш в ухото една любовна дума, както си пошепнаха овцата и коча?

- Мерко!. . . Дай ми кибрита – казвам. - Ще запаля огън. Не ми се спи!
- Чудно нещо - казва Мерко, - и на мене не ми се спи!
- А на тебе какво ти е?
- Абе кораво ми е - кай, - повече сено май че трябваше да си подложа!
- Сложи - казвам, - сложи! Една купа да подложиш, коравото ще се остане пак кораво, че това кораво, дето те гложди, не е отвън, а е от вътре! Познах ли, или не познах?
Утрая се Мерко, нищо не рече, ала стана. Разпалихме огън, захвърчаха искри, скриха се звездите, останахме ние двамата с него лице в лице.

- Тука ми е – казва - тежко, вътре!
- Да не е, дето те блъсна коча?
- Блъсна ме ти! С ония думи! Блъсна ме, та още не мога да дойда на себе си.
Юмерът, завлеканинът, толкова думи да издума наведнъж, ще рече, блъскането трябва да е било яко.
- Ти - казвам - да не си чул одеве какво ми рекоха звездите?
- Не съм чул звездите, но слушам - дере се тука някакво щурче: „щууур, щууур, щу-ур!. . ."

Ей това слушам от одеве и си мисля: „Де пък ме е разбрало и щурчето? Откъде?"
- Ами звездите - казвам - откъде са ме разбрали, та ми наговориха одеве такива думи? - И му ги казвам дума по дума, а Юмерът се блещи.
- Махни, махни, не е за дума!
- Кажи какво не е за дума? Кажи го да ти олекне! Тука поне няма кой да чуе. Ей ги, скриха се звездите, млъкна и щурчето, няма да ти пречи.
- Аз - почна да разправя Мерко, - аз, чичо Каньо, съм толкова, казва, мръсен, че да стопиш всичките овце на лой и лойта на сапун да направиш - няма да можеш всичката мръсотия от мене да измиеш! Аз, казва, като съм се напивал и жената не рачи с мене да лежи - връзвал съм я, казва, за кревата с въже!

- И аз съм го правил, не въздишай толко издебело, само че аз на мойта съм надвивал и без въже!
- Запуши я - казва. - Спри, че може нещо диво да ни чуе, та ще ни разнесе по цялата гора!
Гряхме се на огъня, мълчахме, по едно време Юмера отново го припали:
- Думай - казва, - не мълчи!
- Мойта е свършена, какво да приказвам? Мене само разкаянието ми остава, но ти си, казвам, още на трийсет и три! Гледай коча, прави каквото прави той, и ще видиш какво ще стане!

- Добре де - казва Юмера, - трябва ли хоро да играя? Макар че сме братя по кръв, аз съм, първо на първо, мохамеданин, орталъка ще се смее, че играя!
- Абе - казвам - комшу, ти будала ли си, или на будала се правиш? Първо на първо, ти хорото няма да го заиграеш на мегдана да те гледа орталъка, ще си го играеш у дома! Ще танцуваш! Няма да хлопаш и тропаш. Надуваш грамофона, ловиш жената и. . . карай! Ти целуваш ли жена си?
- Аз - казва, - право да ти кажа, скърцам със зъбите, та съм нямал време.

- Нямал си време! Да взема, че да те поливам с тоягата, да те поливам и да не ти казвам за какво. . . Такава кротка женица имаш и със зъби да й скърцаш! Да й се зъбиш като вълк! Ами тя какво прави, когато ти скърцаш?
- Закачулва се през лицето, трепери като листо и мълчи.
- Запуши я - казвам. - Спри!
Замълчахме. Зарови Мерко с тоягата в жарта и погледът си вече не повдигна. И въздиша! От време на време като въздъхне, издухва пепелта като с мех. Дожаля ми за Юмера, а че го подхванах:

- Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Ще се върна в село, ще мина през кръчмата, ще мушна в пояса две шишета гъмза и ще се върна в къщи за вечеря. „Давай, жено, ще й кажа, да поядеме, а че да се чукнеме по чашка за твоя хубост и за твое здраве!'' Ще й помогна след това да раздигнем софрата. „Заповядай, мила жено, да полегнеш, сърчицето ти малко да стопля!" Женско сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да й пошепнеш в ухото, както кочът го направи с овцата.

Аз от овнешки езици не разбирам, но зная какво й рече: „Сърце мое, рече, хубава си, драга ми си, много те обичам!'' Косата й малко ще погалиш - ти видя ли как кочът среса козината на овцата? Погалваш я с ръка - кочът нямаше ръка, а ти я имаш! Разбра ли?
- Запуши я! - разшава се Юмера. - Спри!... Много хубаво разбрах.
- Щом е тъй, ставай и си върви в къщи - ей го селото къде е, а пък аз ще пазя овцете и ще те чакам да си дойдеш утре.

... На другия ден идва си Юмера рано-рано, закичен на ухото със здравец. Питам го:
- Как е?
- Топ е! - хили се Юмера. - Мериносът, кай, цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля - едната от мене, другата от Незифе... Три дена останахме горе с Юмера, а след това посъбрах червенушки, борина малко и се върнах в село. Изтърсих армагана в скута на бабата и право при наместника.

- Кмете, ти връзваш ли жената за кревата?
- Защо да я връзвам? Аз, като я погледна само, и я свалям!... Ами тебе, казва, какво те е обарало да питаш? На тия години?...
- Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете, пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък всичко лесно!
Стана пълномощникът от стола и ме наближи.
- Духни ми - казва - в лицето!
Духнах му.

- Не си пил, а защо си я разиграл тътралката си рано-рано?
- Ще ти кажа - викам му - защо. - И му разправям по-нататък цялата работа за коча. Той на три пъти промени боята на лицето, че и неговият косъм, както се вижда, не излезе чист. Изслуша ме и накрая задава ми въпроса:
- Какво предлагаш да направим?
- Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!

- Ама чакай! - вика пълномощникът. - Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре - с овца!
Викам на пълномощника :
- Ами това не е ли култура, бе другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко с развеждат!
Взе да се чеше пълномощникът: по главата, по врата, сетне, по краката.
- Само едно - казва - не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи!

- Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е агнешка, а е от човешка по-човешка!
Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши:
- Добре, ще организираме курс, но все пак в читалището не! Нека си бъде горе, е кошарите, там ще намериме начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем „реконструкция на овчата порода" или нещо подобно - може дори само „реконструкция". И ще внимаваш да не ни подушат, инак - стане ли на въпрос - нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?
- Ясно - казвам.- Действувай!

. . . Сега действувам.
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя всичките накичени със здравец — като Юмера!
Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне!

Предоставено от Скалната козичка

Прочетете Цялата Статия...