Благословията на Духовете

Кайомин ахна и онемя при проявата на това нахалство. Несъзнателно беше поставила ръце на кръста си и беше напрегнала всички мускули на тялото си, късото и тясно елече едва удържаше едрите и гърди. Вързките, които свързваха двата му края всеки момент като че щяха да се скъсат. -Как смееш нахал!!! Гласът и беше компилация от ръмжене на гневна пума и съскане на вбесена кобра.

Когато е ядосана е още по-сексапилна. Войнът и мъжът в Ноант отбеляза безпогрешно и двата сигнала, които излъчваше тялото на Кайомин и отстъпи една крачка назад.

- Изслушай ме, любов моя – Ноант беше вдигнал дясната си ръка върху, която беше навито нещо златно. Кайомин нямаше да го забележи, ако огънят не хвърляше отблясъци върху предмета. Някакви дрънкулки, помисли си Кайомин, нахалникът смята, че може да ме купи.

-Запознат съм с вашия ритуал, който се извършва по това време на годината. Нека сега се сгодим, при условие разбира се, че и Духовете дадат своето съгласие. – Ноант посочи Свещения Огън. – А на пролет, ако преминем през всчки изпитания на зимата, а аз не се съмнявам, че двамата заедно можем да преминем през всичко, ще се оженим.

Тъмна Луна имаше пръст в тази работа или някои от Старейшините, които бяха осведомили индианеца за ритуалите на Амазония. Наистина Ноант се беше постарал да опознае Кайомин и празниците на нейния народ.

За съжаление тя съвсем бегло познаваше неговите традиции, в противен случай щеше да обърне по-голямо внимание на проблясващата златна верига увита около ръката му. Кайомин тъкмо се канеше да обърне гръб на този самонадеян мъж и да се оттегли с гордо вдигната глава, както повеляваше сана и на Вожд, когато нещо студено я плясна по голия корем.

С един скок Ноант се озова до амазонката, двете му ръце докоснаха съвършено оформеното пъпче на жената, нещо изщрака и в този момент Свещеният Огън угасна. Ноант притегли любимата жена плътно до себе си, като внимаше да не позволи на двете и ръце да се отделят от бедрата и да се вклинят между двамата. Кайомин беше силен и опасен войн, а изненадата и светкавично протеклите събития я правеха двойно по-опасна.

-Спокойно, любима, не съм твой враг, нека само да видим дали Свещеният Огън ще се запали сам отново, така както и сам угасна. Кайомин вътрешно беснееше, но и отлично познаваше магическия ритуал. Ако Огънят се запалеше отново, това означаваше, че Духовете са благословили годежа им и от днес нататък те ставаха съпруг и съпруга.

Мъж и жена, които да споделят заедно радостите и несгодите през следващите 6-7 месеца. Койомин беше своенравна и твърдоглава, но дори и тя не би посмяла да се противопостави на Духовете. Миг след това Огънят пламна, оранжеви и синкаво-жълти пламъци се издигнаха над главите на двамата, искри и малки въгленчета се посипаха като фоерверки върху малкия площад.

Ноант отпусна желязна си хватка, наведе се и целуна Кайомин с жадна и изгаряща страст. Амазонката беше твърде смутена и объркана, за да отвърне на тази целувка, но след няколко секунди се окопити и рязко захапа долната устна на нахалника, зъбите и порязаха меката вътрешна част на устната му.

-Тигрице, дори и когато хапеш те обичам! – Ноант се смееше най-безсрамно предвкусвайки заедно с няколкото капки кръв от порязаното място, горещите и изпълнени със страст любовни нощи, които щяха да имат.

-Хайде стига войнски трикове и номера, деца! – Тъмна Луна се приближаваше към сгодената двойка, за да даде на свой ред благословията си. – Време е да продължим празненствата!

Господин Ноант, или по-правилно, Господарю, щастлива съм да ви придружа до празничната трапеза и да ви предложа стола от лявата страна на нашата многоуважавана Царица. Моля, последвайте ме! Ноант хвана лявата ръка на Кайомин и леко я подръпна, защото амазонката стоеше като вкоренена...

След като се настаниха около масата и вдигнаха тост за здравето и дълголетието на Кайомин и Ноант, а танците и песните продължиха под буйните звуци на тъпаните, жената погледна към корема си и с учудване заразглежда златната верига от тънки, но стабилни халки.

Отпред точно върху пъпа й веригата завършваше със златна плочка, подобна на токата на колан. Върху пластината бяха изобразени Тигър и Дракон, а очите им проблясваха с красивия блясък на диамантите. Изключително изящна и скъпа вещ, помисли си Кайомин, но как се откопчаваше?

-Какво е това? – попита амазонката запленена от красотата и изкусната изработка на украшението.
-Това показва, че си моя собственост. – Ноант прикри усмивката си, като отпи дълга глътка вино. Кайомин започна да дърпа токата, като търсеше скрита закопчалка или някакво друго устройство, което отключваше този красив, но унизителен според нея предмет.

-Махни я веднага, нахалнико! – Гневните кобра и пума отново вилнееха в гласа и. Ноант посочи към гърдите си, където на тънко златно синджирче висеше малко ключе. – Ако успееш да го свалиш от врата ми ще можеш и сама да я махнеш. Но аз не те съветвам, дори и да си го помисляш, та камо ли да опитваш.

Врата е една от двете части на тялото ми, които пазя особено зорко. За втората част ще говорим по-късно. – Ноант отново се смееше по най-безсрамен начин, а в здравото му око играеха похотливи пламъчета.

-Според традицията на моя народ, каза след малко индианеца, с по-сериозно изражение, Вожда подарява на съпругата си тази прекрасна вещ, с което показва властта си над нея, това че тази жена му принадлежи и не на последно място тя е свидетелство за неговата дълбока обич и вярност към любимата жена, от която се очаква да му отвърне със същото.

-Ще ти отровя живота проклетнико! – В гласа на Кайомин освен гняв, вече се прокрадваше и страх. Страх от силата и мощта на този мъж, от властта, която той имаше над нея. Власт, която тя му беше дала по най-глупавия начин, когато си позволи да се влюби в него.

-Не се и съмнявам, че можеш да го направиш, но……ще рискувам. А и залогът си заслужава. – Ноант безсрамно разглеждаша оскъдното елече на Кайомин, а очите му отразяваха пламъците на Свещения Огън и блестяха с алчността на гладен хищник.

-Господин Ноант, Вожде! – Тъмна Луна се усмихваше майчински на индианеца. – Нима този наш ритуал погуби отличните ви обноски?
-В никакъв случай, уважаема Госпожо. Обноските ми са си на старото място, но съпругата ми се държи като полудяла магарица!

-Достатъчно!!! Кайомин стовари юмрука си върху масата, от което чиниите и чашите подскочиха, някои от задрямалите старейшини също.
-Чудесно начало на първата брачна нощ. Съпругата удря с юмрук по масата! – Ноант продължаваше да се подхилква нахално.

Кайомин прескочи стола си и се отдалечи. Гневът я задушаваше, сълзите издайнически се стичаха по лицето и, кръвта и кипеше от противоречиви чувства. Отправи си с твърда стъпка, изправен гръб и високо вдигната глава на запад към конюшните.

Ноант остави чашата си и приборите за хранене със загрижен вид. – Може би трябва да я последвам, Тъмна Луна?

-Не, синко, остави я да поязди сама, да преглътне събитията, да премисли. Ако сега я последваш, рискуваш да не доживееш Пролетния Ритуал на Зачатието. Шаманката смигна, за да покаже, че се шегува. Гордостта и е наранена, изгуби част от властта си, а и сигурно по друг начин си е представяла предложението за брак.

-Груб ли бях, Тъмна Луна, мога да се извиня, не съм искал да я наранявам. – Ноант изглеждаше сериозно обезпокоен.

-Не, момчето ми, нищо подобно, но Кайомин е забравила, че осен Вожд е и жена и аз не я упреквам за това. През тези години тя сама се грижише за всички нас, за нашето добруване и благополучие. За цяла Амазония.

Ако не беше подтиснала женската си същност ние нямаше да оцелеем. Дължим всичко на нея Ноант, бъди търпелив синко. Но при всички случаи трябва да запомниш, че ти не се сгоди за обикновена жена и да очакваш от Кайомин да даде цялата власт в ръцете ти и да седне да бродира или да тича след децата ви по цял ден е твърде погрешно.

-В никакъв случай не очаквам това, Госпожо! Аз знам, че Кайомин не е коя да е жена. За мен тя ще е моята дясна ръка, равнопоставен партньор и другар във всичко. Точно както описва вашия символизъм и традиция, към които смятам да се придържам от сага нататък.

Тъмна Луна дълго се взира в лицето на индианеца. – Ти ще бъдеш добър съпруг и Вожд, Ноант, вярвам в това, в противен случай Духовете не биха благословили този съюз.

Автор: Юлияна Шапкарова


Официален сайт на Книгата: "Есенни огньове"

Прочетете Цялата Статия...

Годишния ритуал на Духовете

Празникът беше в разгара си, буйните огньове издигаха пламъци на три метра височина, а танците, тъпаните и песните огласяха цялата оклонст. През първия ден от празненствата се правеха предложенията за женитби и годежите. По тази причина присъствието на Кайомин и на Старата Шаманка Тъмна Луна беше задължително. Годежите сключени в края на лятото и началото на есента намираха кулминацията си на пролет като сватбени ритуали или биваха разтрогвани в случай, че двойките откриеха, че са несъвместими през шестте зимни месеца.

През зимата несгодите и трудностите не бяха никак малко и тези, които успешно преминаваха през тях можеха да разчитат, че ще създадат здраво и силно семейство. Женитбите на пролет завършваха с Ритуала на зачатието, за тези, които желаеха да участват в него.

Останалите просто консумираха сключения брак в уединение, а някои правеха това още по време на годежния период. Всяка двойка или семейство решаваше тези въпроси по собствена преценка, като никой не изискваше от тях да се придържат към строго определени норми.

Кайомин и Тъмна Луна последни заеха местата си около празничната трапеза. Мястото от ляво на Кайомин остана свободно. Преди няколко години то се заемаше от нейният съпруг – Великият Вожд на Амазония – Дивият Бик. Той сядаше на трапезата последен, няколко минути след съпругата си и шаманката.

Тази подредба на местата имаше скрит смисъл и символизъм. Вождът на Амазония заемаше мястото в ляво от съпругата си, най-близо до сърцето и. Или казано с езика на символите: „самото и сърце”.

От своя страна жена му заемаше мястото в дясно от съпруга или неговата: „дясна ръка” - символ на най-дълбоката вярност и преданост. А също и пълното доверие, което Вождът и мъжът гласуваше на жена си. Тя от своя страна го даряваше със сила и могъщество, които идваха от обичта в сърцето и.

Шаманката в случай, че беше жена, традиция сред народите на Амазония винаги сядаше от дясната страна на Господарката, с което донякъде повтаряше описания символизъм, макар и тук да се намесваха някои скрити символи, част от тайните магически практики и вярвания. Ако се случеше шаманът да е мъж, неговото място бе от ляво на Господаря.

На срещуположната страна на масата, според възрастта си и общественото положение сядаха старейшините на племената влизащи в общността на Амазония. Всички бяха облечени в празничните си ритуални дрехи и носеха своите символи, амулети, украшения, трофеи спечелени в битки и богато инкрустирани и украсени оръжия.

Последните не се използваха никога! Макар в отлично състояние и чудесно поддържани те имаха символичен смисъл и се носеха предимно на празници. През останалото време украсяваха палатката на собственика си или биваха прибрани сред личните му вещи, като на всеки атрибут се отделяше голямо внимание и грижи.

Кайомин беше прекрасна в белите си кожени панталони и късо елече в същия цвят, чиято върволица от преплетени връзки едва скриваше пищните и форми. Мокасините и бяха червени, изпъстрени с красиви малки рубини. Червеният цвят на обувките и белият на дрехите показваше, че Господарката е опознала тайнствата на семейното ложе, не е девица, но и също така е свободна да се омъжи отново.

Вдовиците в Амазония никога и при никакви обстоятелства не носеха черни цветове. Ако съпругът на Кайомин беше жив тя щеше да бъде облечена в червена рокля и обувки в същия цвят. А кройката на дрехата скромно би загатвала за красотите на притежателката си.

Амазонката носеше корона украсена с цяло богтство от скъпоценни камъни, умело пришити към бяла кожа, опъната върху сребърен обръч. Гривните и обеците бяха задължителен атрибут за всяка жена от Амазония, колкото повече бяха, толкова по-висок беше санът на дамата, която ги носеше.

Тоалетът на Кайомин завършваше с тридесет сантиметрова двуостра сребърна кама с красива ръкохватка от оникс и слонова кост. Няколко минути след като Госпожата и Тъмна Луна заеха местата си, до масата се приближи Килрой Сребърна Лисица:

-Господин Ноант и шестима негови приятели, очакват да им окажете честта да участват в празненствата Госпожо.

-Нека заповядат, Сребърна Лисица. За нас ще бъде удоволствие. – Кайомин се изправи, за да посрещне гостите, а Стара Луна многозначително започна да се подсмихва. Най-възрастният от старейшините намигна на Шаманката, а Килрой с бързи крачки се отправи към поста си, едва скривайки смеха, който издайнически караше раменете му да потрепват.

-От известно време насам, в същност от както Ноант стъпи на брега из въздуха се носи миризмата на тайни кроежи. – шепнейки просъска Кайомин в ухото на Тъмна Луна. А на по-висок глас добави, спирайки погледа си върху всеки един от шестимата старейшини: - Някой упорито си търси белята!

-Не се безпокой, мила. – Шаманката потупа бедрото на амазонката сякаш беше непослушно дете и отпи малко от виното си. – Тези „кроежи” ще върнат усмивката на лицето ти и щастието в очите ти. Кайомин стисна гневно устни, тъй като моментът не беше подходящ за свади с Тъмна Луна.

След това се отправи към малкото площадче не далеч от масата. Там в свещен съд гореше Огънят на Духовете. Доста по-малък в сравнение с другите огньове пръснати из селото и по-далеч в околностите. Според вярванията около този централен огън в кръг седяха седемте Духа, закрилници на Амазония.

Приказваха помежду си, хапваха и пийваха от вкусните гозби и напитки. Също така те благославяха мъжете и жените, които желаеха да се сгодят. Ноант стоеше прав до свещения огън на Амазония и с тъга си спомняше за други огньове далеч на север. Огньове, от които бяха останали само въглени – черните въглени на болката и тъгата на миналото.

Около подобни пламъци, народът на Ноант, неговите братя и сестри също бяха празнували или бяха отдавали почит на мъртвите или просто водеха обикновени разговори и разказваха легенди в студените зимни нощи. Миналото е безвъзвратно загубено, помисли си Ноант, но не и сегашното...

-Здравей, Ноант. Добре дошъл. За всички нас, Кайомин направи широк жест с двете си ръце, сякаш обгръщаше цялото село, планините, реките и горите около него, ще бъде чест и удоволствие да участваш в нашите празненства, заедно с твоите приятели.

Ноант отмести поглед от огъня. Само черната превръзка на окото му намекваше, че този мъж е и пират. Дрехите, изражението на лицето, стойката и цялото му излъчване свидетелстваха за силата на индианската кръв, която течеше във вените му.

-Не желая да участвам в празниците Кайомин. Аз искам да съм част от тях като твой съпруг и Вожд на Велика Амазония. – Ноант говореше тихо, почти нежно, но в гласа му личише непоколебимата увереност на мъж, който отлично знаеше, че обичта му е споделена. И че само твърдоглавието и своенравния характер на Кайомин бяха пречка пред това той да има отново семейство, братя и сестри, народ, за който да се грижи, брани и обича.

Автор: Юлияна Шапкарова

Официален сайт на Книгата: "Есенни огньове"

Прочетете Цялата Статия...