Легенда за минзухара

Минзухар (Crocus) е род многогодишни цветя от семейство Перуникови (Iridaceae). Те се срещат в природата по високопланинските склонове и по поляните от Източното Средиземноморие до Централна Азия. У нас те виреят в цялата страна. Познати са повече от 180 видове и сортове в разнообразни окраски - жълта, лилава, бяла, синя. Има и видове с пъстра окраска и преминаваща от тон в тон.

Според една древна легенда Крокус /както се нарича цветето на латински/ бил млад и добър овчар. Един ден той срещнал в гората красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат завинаги.

Те превърнали момичето в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно растение, което цъфти и през пролетта, и през есента, за да се събира със своята любима. Според друга легенда, преди да се отправи към мъченическа смърт, свещеникът Св. Валентин увил в хартия жълт минзухар. Той тайно го подарил на Августина - сляпата дъщеря на пазача на затвора, в който бил хвърлен заради своята вяра. Още щом разгърнала хартията, девойката прогледнала.

Прочетете Цялата Статия...

Някои реформи в Sahrazada

Идеята е следната: Всички приказки публикувани в сайта ще бъдат преместени в Журнал Приказка, който е организиран и предвиден като страница посветена само на приказното творчество. В Sahrazada ще останат само приказките от Хиляда и една нощ. Идеята за сайт постветен изцяло на приказките дойде от нашата приятелка Маргарита, за което и благодаря.

В последствие поради голямата и ангажираност се отказа от тази идея. Предложих Журнал Приказка на една приятелка, която беше изпаднала в емоционални и нервни сривове.

Моето мнение е, че правенето на сайт, ангажираността с тази дейност, задълженията и отговорностите, които човек поема, както към самия сайт, така и към неговите потребители са една добра терапия за леки до средни психологични проблеми. Тази приятелка също отказа.

Странно е как на хората просто не им се занимава, но винаги намират причини да мрънкат и да се оплакват, че живота им е безмислен и празен. Както и да е. Така аз се озовах с един симпатичен сайт за приказки, за който все не ми остава време.

Както сигурно знаете аз гледам на сайтчетата като на виртуални дечица и изоставянето на един сайт и неговото занемаряване е равносилно на това да си оставиш рожбата на улицата без никакъв надзор. Така че и дума не може да става Журнал Приказка да бъде зарязана.

И така Sahrazada ще остане както и до сега един информационен сайт за деца и възрастни със своите категории: Детски новини, Наука и цивилизация, Свободно време, Малък кулинар, Екология, Космос, а приказките на Андерсен, Сборника с приказки, Индианските приказки и разкази и др. ще можете да намерите в Журнал Приказка.

Имам и предложение към децата или към техните родители, които разполагат с повечко свободно време: Журнал Приказка си търси Администратор, сериозен, отговорен, всеотдаен разказвач или приказен герой, който след като бъде обучен от мен ще поеме важния ангажимент по изграждането на живота на това виртуално детенце.

Прочетете Цялата Статия...

Въпросите "как" и "защо", физиката и физиците

Физикът по-често си задава не въпроса “как?”, а въпроса “защо?” – Той търси причините за нещата, връзките между явленията. Връзките между физичните величини, изразени в математичен вид, наричаме физични формули, когато тези връзки са фундаментални, основополагащи, ги наричаме физични закони. Въпроса “как?” се задава най-често от тези, които искат да усвоят чуждо умение: ”Как да направя това, което другият умее?

Как да постигна това, което той е постигнал?”, а също от тези, които искат да решат задача, чийто отговор е известен: ”Как да стигна до отговора?”. Въпросът “как” се задава, когато причините са известни, това е въпрос за действието.

Въпросът “защо е въпрос за причината, а също въпрос за смисъла. Въпросът “защо” е детски въпрос. Детето пита: ”Защо има ден и нощ?” Физикът си задава същия въпрос и му търси отговор. Следователно физикът е като детето.

Прочетете Цялата Статия...

Калиграфия — това е цветчето на човешката душа

Китайската калиграфия е азиатско изкуство. Но какво я прави изкуство? В много отношения калиграфията е художество, защото китайските йероглифи притежават тънката връзка с духовния свят на майстора. Точно както хиляда човеци имат хиляда лица, така и хиляда човеци имат различни почерци.

Посредством формите, начините да се държи четката, стиловете на каллиграфия като изкуството предават на читателя психологическата цялост, характера, емоциите, естетическите чувства и култура на майстора-калиграф.

Въздействуват върху читателя със своето привличане и предизвикват възторг със своята красота.Калиграфията не е само практическа техника за писане на китайски йероглифи, но е и уникално източно изобразително изкуство, представляващо цяла наука.

Науката-калиграфия има богато съдържание, което включва в себе си еволюция на стиловете, правилата, техниките, има своя история и постоянно се развива. Тази наука играе важна роля в китайската култура.

Подобно на пръчиците за хранене, калиграфията има китайски произход. След като китайската култура се разпространила в Корея, Япония, Виетнам и Сингапур, калиграфията стала ярка черта на източното изкуство.

Историята на калиграфията започва преди 4-5 хиляди години, това изкуство е богато и основателно привлича вниманието на художниците от целия свят. Чрез калиграфиията те се опитват да разберат източната култура.

Много западни художници приемат калиграфията за най-лаконичното абстрактно изкуство. Красотата на рисунъка, красотата на динамиката и красотата на музикалните ритми – всичко това е отразено в иероглифа, изписан от майстор.

Макар, че калиграфията е родена в Китай, тя не принадлежи само на Китай и въобще не само на Изтока. Няма да сгрешим като приемем, че калиграфията е един от бисерите на световната съкровищница на изкуствата.

Прочетете Цялата Статия...

Изкуство за красиво и изразително писане

Думата “калиграфия” kalligraphía има гръцки произход. Гръцката дума kalligraphía означава “красив почерк” (от kallós — красота и grápho — пиша), т.е. изкуство за красиво и изразително писане. Историята на калиграфията е свързана както с историята на шрифта и приспособленията за писане (тръстиковото перо-калам в древния свят, у народите на средновековния Изток; птичето перо в Европа до първата половина на XIX в.; четката в страните от Далечния Изток), така и със стилистичната еволюция на това изкуство.

Калиграфията има за цел не само да осигури удобство при четене, но и да придаде на написаното емоционално-образна графична изразитетелност. Стилистиката на калиграфията е имала различни цели: или яснота на очертанията като възможност за четене от разстояние, или експресивен скорописен курсив, или декоративна шарка, която понякога ....затруднявала четенето.

В Китай и в други страни на Далечния Изток калиграфията се е ценила особено високо като изкуство да се придаде на графическия знак емоционално-символично значение, да се предаде в него както същността на думата, така и мисълта, и чувството на калиграфа. Това предизвиква свободата на ритъма и острата експресия на четката в много много образци на калиграфията в Китай, Корея, Япония.

Известни майстори на китайската калиграфия са : Ван Си-чжи (IV в.), Сюан-цзун (VIII в.), Ми Фей (XI в.). В страните, където Ислямът е ограничавал изобразителното творчество, калиграфията е станала източник на най-богатите орнаментални композиции, често съчетаващи се с геометрически или растителни шарки, даже с изобразителни елементи.

Сред най-големите калиграфи-майстори на шрифта «насхи» са: Ибн Мукла (X в.), Ибн Баваб (XI в.) и Якут Мустасими (XIII в.) в Багдад, Иран, а средно-азиатските майстори на шрифта «насталик» са: Мир Али Тебризи (XIV в.), Султан Али Мешхеди (XV в.), Мир Али Харави, Шах Махмуд Нишапури, Ахмед аль-Хусейни (XVI в.).

В Европа в античната епоха били създадени класически образци на гръцкото и латинското писма, с отчетливи и хармонични пропорции. В средата на XX век акто “домашни огнища” за калиграфията станали манастирските скриптории. Там калиграфията еволюирала от класическата правилност на каролингските образци към декоративността и изпъкналостите на готическото писмо.

От XV век водеща роля в европейската калиграфия се падала на гравьорите, а също и на преписвачите и художниците. Те станали създатели на предвзетите шрифтови композиции, които били знак за разкош.

Книгопечатането рязко е ограничило областите на прилагане на калиграфията, а с появата на машинописа калиграфията се е запазила основно като предмет на изучаване в някои начални училища («краснопис»), а също и в редица области, където се прилагат художествените рисувани шрифове (оформление на книги, плакати, промишленна графика и т.н.).

Прочетете Цялата Статия...

Уеб Дизайн (Web Design), SЕО & SEM за деца

Да започнем с това, че мама и тати вече са ни снабдили с компютър, монитор, клавиатура, мишка и интернет. Знаем какво е Google и кои са Лари Пейдж и Сергей Брин. Пишем в Google някаква думичка и той ни отговаря със страници от 1,2,3......40, в които ни предлага някакви възможни варианти съответсващи на нашата думичка.

Първото нещо, което трябва да научим е че тази думичка, която сме написали се нарича „ключова думичка” (keyword). Според тези ключови думи нашият приятел Google, обработва, подрежда и класифицира сайтове.

Тук възниква въпроса, какво е това „сайт”?

Сайтът представлява нещо подобно на вашата любима тетрадка. В него има страници също както в тетрадката, има разкази, стихотворения, задачи има дори залепени снимки и рисунки от последната ваканция с мама и татко и даже има снимка на онова симпатично момиче с плитките, което снимахте на плажа.

В тази виртуална тетрадка (сайт) може да има и някои страници, които са написани с правописни грешки, на латиница, страници, в които просто сме били ядосани и сме писали някакви грозни неща за съученици и за приятели, че дори и за семейството си. Някои хора, които имат такива тетрадки (сайтове) понякога късат цели листа от своята тетрадка, когато разберат, че са допуснали грешка, други държат на „историческата” хронология и запазват всичко.

А трети решават, че тетрадката е грозна и я сменят с друга. Това се нарича „Редизайн”. Тук възниква въпроса какво все пак представлява Уеб Дизайна? Уеб Дизайна е изкуство, обикновено добрите Уеб Дизайнери са и много добри художници. Уважаващия себе си Уеб Дизайнер никога не използва готов шаблон, нарисуван от друг Уеб Дизайнер, за да създаде произведението си.

Това е като да прекопираш картинките чрез прозрачна хартия от книжката с картинки и да кажеш на приятелите си: „Това го нарисувах аз!” Е, лъжата може и да хване за известно време, но ако приятелите ви си купят същата книжка с картинки ще разберат, че вие лъжете. По тази причина докато ние не се научим да рисуваме сами своите сайтове ще използваме шаблони (template) и винаги ще казваме без притеснения, че тези шаблони са нарисувани от друг!

В действителност това също е изкуство, да избереш подходящ шаблон за изработката на сайта си. Това ни довежда до въпроса: „Какво ще пиша в своята виртуална тетрадка?” Отговорите са два:

1. Аз вече имам разработена идея какво ще съдържа моята тетрадка и ми трябва подходящ шаблон, който да отговаря на моите идеи.

2. Аз нямам идея какво ще пише в тетрадката, но разглеждайки шаблоните ми хрумва, че мога да осъществя блестяща идея.

Сега идва въпроса от къде идват тези „шаблони”?

Шаблоните идват от всякъде. Има батковци и каки, които се занимават точно с това – те рисуват шаблони, които ние начинаещите Уеб Дизайнери използваме. Според мен най-добрата възможност да си изберем безплатен шаблон и безплатна система чрез която да изградим нашия уеб сайт е Google сайтове!

Изключително подходяща за деца, за семеен сайт, а дори и за бизнес сайт, но последното нас не ни интересува. Защо не харесвам blogspot.com е нещо, което евентуално ще бъде обсъдено в друга статия. Значи до тук ние избрахме най-важното – системата чрез която ще създадем нашия сайт.

В избора си на система ние трябва да се водим от няколко неща:

1. До колко е оптимална тази система.

2. До колко е сигурна.

3. Отговаря ли на целите, които си поставяме.

4. Харесваме ли я и ще ни бъде ли приятно да работим с нея.

5. Разбираема ли е тя за нас, чувстваме ли се свободно и удобно с тази система.

След като сме си отговорили на тези въпроси следващата важна стъпка е да изберем подходящо име за своята тетрадка. Както знаем от училище тетрадката по математика се нарича „тетрадка по математика”, или „тетрадка по български”, „блок за рисуване” и т.н.

Когато ние видим, че върху етикета на нашата корица, на тетрадката пише: „Биология” ние знаем, че вътре са нашите уроци по Биология, там едва ли ще се намират уроците по Български и Литература освен ако не сме едни много мърляви деца, които нарочно и на инат искат да дразнят всички.

Е, да ви кажа честно в интернет има много такива мърляви батковци и каки (включитлено и аз), които в тетрадките си по Литература пишат за Биология и обратно. Моя съвет е да не го правите!

Също във вашата виртуална тетрадка (сайт) винаги трябва да се стремите да пишете без правописни грешки, да имате ваш собствен неподражем стил и да не преписвате от чужди тетрадки (сайтове).

Нали разбирате, че е някак си глупавичко да препишете от тетрадката на Алекс как е прекарала уикенда с родителите си и немската овчарка и да го поставите във вашия сайт (тетрадка), а в действителност вие дори нямате куче, а имате една котка, която обичате и за която можете да разкажете много по-интересни неща, вместо да преписвате за онова помиарче дето Алекс го нарича „овчарка”.

Сега да минем към „тежката артилерия”, с която ще ви запозная съвсем бегло. Тъй като считам, че на този етап е достатъчно да се изпълнят горните указания. И така SEO (Search Engine Optimization) е съкратен термин, който означава: „оптимизация за търсеща машина”, а SEM (Search Engine Marketing) e също съкратен термин, който най-общо означава „маркетинг за търсеща машина”.

Обикновено SEO е част от SEM, макар че и обратното не рядко е възможно. Тук е добре да знаем разликата между думичките „оптимизация” и „маркетинг”. Оптимизация означава, нашата тетрадка (сайт) да успеем да я покажем на колкото се може повече хора.

Това се постига, когато ние съобщаваме на всички класове от 1 до 8-ми, че имаме една уникална тетрадка, която ще е интересна за всички! В интернет това се постига, като съобщим на всички директории, че имаме чудесна тетрадка (сайт). Директориите са места, в които ние въвеждаме информация за нашия сайт, като в никакъв случай не бива да ги наричаме „търсачки”.

Маркетингът най-общо означава съвкупност от процеси чрез които ние комуникираме с потребителите (читателите) на нашата тетрадка (сайт) и управляваме взаимоотношенията си с тях така че да получим най-голяма изгода за предоставената информация от нашата тетрадка.

Когато се заемем с нашия маркетинг ние трябва преди всичко да бъдем възпитани и културни. Да имаме комплекс от знания в областта, на която сме посветили сайта си, да се придържаме към честните и открити взаимоотношения. Голяма част от маркетинга съдържа в себе си умението да накарете вашите читатели да записват и да участват в процеса на създаването и разработването на вашата тетрадка (сайт).

Допълнителни теми, които при желание биха могли да бъдат обсъдени:

1. Подробности за ключовите думи. (Keywords)

2. Подробности за мета описанията. (Мeta descriptions)

3. Кой е Webmasters Tools и какво иска от нас този?

4. Кой е Google Analytics и защо да се занимавам с него?

5. Какво е Google PageRank и май вече ми писна да се занимавам с това!

6. Какво представляват „Социалните мрежи” и трябва ли да им казвам за моята уникална и безпрецедентна тетрадка (сайт) ?

7. Какви са тези глупости в края на краищата и защо изобщо ме занимавате с тях? Аз изобщо не искам да имам сайт!

8. Майко и Татко, запишете ме на бойни изкуства или поне на плуване! Изхвърлете компютъра, монитора, мишката, клавиатурата и интернета! Аз ще стана Джеки Чан! Не съм чул досега някой да е забогатял от Уеб Дизайн, SEO & SEM! А Джеки е милионер, Анджелина Джоли също!

Препоръчваме още:
Google е оценена на 100 млрд.$
Кратка история на Google

Прочетете Цялата Статия...

Заразете приятелите си със щастие

Оказва се, че вирусите могат да бъдат не само с отрицателен ефект. Някои могат да бъдат даже с много положителен ефект. Става дума как се предава от човек на човек...щастието. Ето до какъв извод са стигнали учените от Харвард и Сан Диего: Ако вашите приятели или дори приятелите на вашите приятели са щастливи, то и за вас се увеличава вероятността да се присъедините към техния брой.

Ако вие сте щастливи, вероятността за щастие на ваш близък се увеличава с 25%, за приятел на вашия близък - с 10%, а за приятеля на приятеля на вашия близък – с 5,6%. За да се достигне до тези данни, са изследвани отговорите на 5 000 души и на 50 000 от тяхното близко обкръжение. При това съдбата на участниците е изследвана в продължение на дълги интервали от живота им.

Счита се, че щастието е пряко свързано с нивото на благосъстояние на хората, с наличието на качествени медицински институти и с високия показател на заетостта. Учените в Америка решили, че щастието на народа зависи и от размера на националния доход.

Кои страни може да наречем “най-щастливи”? Рекордьор в този рейтинг е Дания. После следват САЩ, Канада, Швеция, Салвадор, Нова Зеландия. А Зимбабве, например, е най-нещастната страна.

Прочетете Цялата Статия...

Пример за интернет измама!

Скъпи приятели,

Как сте днес и вашето семейство Надявам наред, аз съм Д-р Adams Harrison, От Harlsden, северозападната част на Лондон, тук в Англия, аз работя с Нат Западния бряг Corporation, Лондон.

Пиша ти от моя офис, който ще бъде от огромна полза и за двете ни. В моя отдел, тъй като асистент-мениджър на (Велика Лондон Регионална служба), аз открих изоставена сумата от $ 12,5 милиона щатски долара (дванадесет милиона петстотин хиляди щатски долара) в профил, принадлежащи към един от нашите чуждестранни клиенти късно г-н Томпсън Морисън американски гражданин, който за съжаление загубили живота си в катастрофата на Alaska Airlines полет 261, който разбил на 31 януари 2000 г., включително и на жена си и само дъщеря.

Изборът на свържем с Вас aroused от географски характер на мястото, където живеете, особено поради чувствителността на тази сделка и поверителността тук. За някой сега Нац Западния бряг е чакам някой от роднините да излезе да се позове на фонд от края на г-н Томпсън Морисън, но никой от неговите роднини са били тук в Нац Западния бряг, за да иска.

Аз лично са неуспешни в намирането му роднините за 2 години сега, искам вашето съгласие да представи Вас като близките му роднини / Уил бенефициер за починалия, така че приходите от тази сметка на стойност $ 12,5 млн. щатски долара, ще бъдат дължими ти.

Това ще бъдат изразходвани или споделя в тези проценти, 40% за мен и 60% за теб. Имам осигурени всички необходими правни документи, които могат да бъдат използвани за резервно копие на това твърдение ще се падат. Всичко, което е необходимо е да се попълнят имената ви като близките роднини на закъсняло Mr.Thompson Морисън в документите и легализиране то тук, в нашата база данни за банковата ви покаже като правоимащите получателя на фонда.

Единственото нещо, което сега се изисква е вашият честен и пълноценно сътрудничество, поверителност и доверие, които ние виждаме тази сделка до края. Гарантирам ви, че това ще бъде извършена в рамките на правен режим, който ще ви предпази от всяко нарушение на закона. Аз искам да ми вярваш за успеха на тази операция.

Моля ми със следната информация, както се изисква от Нат Западния бряг за трансфера на фонда за вас. Имаме 7 работни дни, за да предоставят на жизненоважни документи, които ще направите резервно копие ни иска, това е много належащ.

1. Пълен имена:
2. Адрес:
3. Семейно положение:
3. Професия:
5. Възраст:
6. Пол:
7. Националност:

Аз реших да се свържем с Вас, надявайки се, че вие ще намерите това предложение е много интересно. Моля за Вашето потвърждение на това съобщение посочва интереса ви, аз ще попитам с допълнително информация. Стремете се да ми кажете Вашето решение, а не да ме чакат, знаеш, че аз съм доверчив с тази информация, го правят най-тайни и да се надяваме ще даде ми, че пълното сътрудничество за успеха на тази операция.

С най-добри пожелания,
Асистент мениджър
Д-р Adams Harrison


от Dr.Adams Harrison
отговор до adamsharrisonn@live.com
дата 29 юли 2009 18:24
тема От Dr.Adams Harrison
изпратено от msn.com

Прочетете Цялата Статия...

Capoeira

Капоейра е създадено от африканските роби от Ангола, прекарани с кораби за да работят в плантациите на Бразилия през 16 век. Робите изнамерили капоейра като техника за самозащита срещу своеволията на плантаторите. Като използвали за основа традиционните негърски танци и ритуали, те създали техника с бойни елементи, която практикували всеки ден дори по време на работа и чрез която усъвършенствали своето тяло и съзнание за истинска бойна ситуация.

Бойните движения били скрити в ритуалните песни и танци на различини традиционни обичаи. През 17 век избягали роби от плантациите създали свое общество и няколко селища в свободните от робство планински територии.

В тези селища продължило и по-нататъшното развитие и усъвършенстване на изкуството капоейра. В тях то се смесило с методите на водене на бой на местните индианци, а също и с тези на белите преселници, потърсили убежище от властта на робовладелците. Постепенно бегълците започнали своята “дълга война” с колониалните владелци.

Те пленявали и убивали плантаторите, освобождавали робите, борели се за техния живот и свобода. Същевременно капоейра не се използвала само като бойно изкуство и метод за водене на битка. Тя се изграждала и като техника за вътрешно изграждане на боеца, за неговото духовно усъвършенстване и пълноценно овладяване на скритите възможности на практикуващия.

За много от майсторите на капоейра се носели легенди, че притежават свръхчовешки способности. Хората странели от тях като от зли магьосници и дори се страхували да ги погледнат, когато ги срещнели на улицата. Така част от изкуството завинаги оставала обвита с тайнственост и мистерия, а славата на невероятните способности на посветените се предавала от уста на уста.

Източник: http://www.xuangui.com

Прочетете Цялата Статия...

Wing Tsun - прекрасна пролет

“Уин чун” или “Прекрасна пролет” е името на китайска девойка от древността, довела използването на техники от манастира “Шаолин” до неподозирано съвършенство и ефективност. Понастоящем Уин чун е световно известна система за практична самозащита. Изучава се лесно, като за кратък период от време се постигат значителни резултати. Влизането бързо в употреба на Уин чун не означава непременно майсторско ниво. То изисква същото време, както при останалите бойни изкуства.

Стилът е създаден от есенцията на другите стилове, за да ги побеждава. В Уин чун не се прилага груба мускулна сила. Изучава се как да се управлява силата на противника, да се предизвикват и управляват неговите грешки. Това прави Уин чун достъпен за практикуване от всички, дори физически слаби хора, жени, деца, възрастни.

Високите позиции, ниските удари с крак, а също така адаптивността на Уин чун, го правят практичен за различни ситуации и условия: лед, сняг, пустиня, планинска и пресечена местност. Характерни са късите, икономични движения, които са идеални при бой в тесни пространства - асансьор, дискотека и т.н. Не е спорт, а бойно изкуство! Цел е оцеляването - не трупане на медали и точки. При Уин чун няма забранени техники, затова те се използват основно;

· Не се разчита на груба физическа сила, а на умението да се управлява силата на противника;

· Разчита се на агресивна самоотбрана като се отнема психологическото предимство на противника и поемаме инициативата в свои ръце. Атаката е най-добрата защита!

· Кратки движения без излишни украшения и пози;

· Не се разчита на техники, а само на четири водещи принципа, приложени по усет, не с механично реагиране;

· Не съществуват възрастови ограничения за практикуващите;

· За кратко време се постигат осезаеми резултати;

· Развиваме усета - не броя на техниките;

· Уин Чун не е ефектно бойно изкуство, а ефективно!

· Учи се в залата, за да ни ползва в ежедневието.

Мнозина известни личности и спортисти, са практикували Уин чун: Брус Лии, Джеки Чан, Само Хунг, Аксел Шулц, Мишел Йон, Франк Бруно и много други. В днешно време на Уин чун се обучават инструктури към структурите на FBI, GSG 9, RAID, италианските специални части N.O.C.S. и щатските тюлени.

Източник: http://www.xuangui.com

Прочетете Цялата Статия...

Дете на зората

Предговор: Дийпак Чопра

Във ведическата традиция на Индия съществува убеждението, че името и формата на човека са неразделни. „Гаутама" е старинно име, което буквално означава „просветленият". То е било дадено на един принц в древността, който е постигнал просветление и е известен като Буда. Моят син, Гаутама Чопра, е дете на зората - зората на новото съзнание, което е готово да преобрази света. Необходимо е в следващото поколение да се достигне една критична маса от просветлени нови водачи, за да стане връзката ни с нашата Майка Земя отново чиста и свята.

Убеден съм, че Гаутама е един от тези водачи. Когато Гаутама бе на около четиригодишна възраст, моята съпруга, Рита, и аз се погрижихме той да се научи да медитира. Медитацията бе важна част от неговото възпитание и на много ранна възраст той се запозна с изживяването на вътрешната тишина. Също така му бе казано, че макар и да сме го създали, той не ни принадлежи. Той бе дар от вселената и ние временно се грижим за него. За нас бе чест и привилегия да приемем тази роля.

В книгата си „Седемте духовни закона на успеха" аз описах Закона за дхармата, който гласи, че ние сме тук с дадена цел и че всеки от нас има уникална дарба или специален талант, който да сподели с другите. В съответствие с този принцип на Гаутама никога не му бе втълпявано, че трябва да се справя добре в училище, да получава добри бележки или да посещава най-добрите колежи.

Бе му казано само, че трябва да открие какви са уникалните му таланти и да ги използва за благото на човечеството. Днес Гаутама е младеж на двадесет и една години, учи в Колумбия Юнивърсити и има голямо влечение към литература и изучаване на религия. Тази книга е изява на уникалните му таланти.

„Дете на зората" е едно смело и предизвикателно послание на свободата. То се отнася до бягството от затвора на познатото и прекрачването в непознатото - в полето на безграничните възможности. То е едно свидетелство за това как „Седемте духовни закона" могат в действителност да бъдат изживени в живота на малкото момченце Хаким. Посредством изпитанията, трудностите и приключенията на Хаким човек може да прозре как тези принципи могат да бъдат водещата светлина в собственото ни търсене на смисъл и по-големи възможности.

Повечето от моите книги не са в областта на художествената литература. Затова за мен е голяма радост да видя моя син да изразява във формата на притча принципите от „Седемте духовни закона на успеха". Художествената литература по много начини изразява истината по-ясно. Както е казал Тагор: „Истината намира облеклото на фактите за много тясно. В художествената литература тя се движи с лекота’’ Когато открием същинското послание на книгата на Гаутама, ние съзираме една реалност, която надминава практическото и достига до вълшебното и божественото.

При многото ни пътувания до Индия Гаутама бе свидетел на суровия живот на децата от улицата, които не притежаваха друго освен прекрасните си души. В Индия дори и сред невероятната бедност и мизерните условия човек не може да открие в децата никаква следа от насилие, враждебност, гняв или ярост. Има една проста и очарователна невинност дори и сред крайно бедстващите.

„Дете на зората" е трогателната история на едно дете, което е загубено, самотно и търси да открие своята цел в живота. Това дете живее във всички нас. В известен смисъл „Дете на зората" е метафора, отнасяща се до живота на всеки от нас. Ние се появяваме сами в този свят и един ден сами ще го напуснем. А в интервала между тези две събития ние се срещаме като пътници за по няколко скъпоценни мига по време на космическото ни пътешествие.

Когато Гаутама бе на шест години, ние говорихме по този въпрос. Той каза: „Ние пристигнахме с различни влакове и се срещнахме на гарата. Нека преди да се качим на различни влакове, поели различните си пътища, да прекараме добре времето си заедно!" Той също ми каза, че сме се срещали и преди - много отдавна на един мост в една планина в Тибет - и имаме навика да сменяме ролите си. Всички сме древни души и наистина наша съдба е да играем безкраен брой роли. Но самите ние не сме тези роли. Будното осъзнаване на ролите, които играем, е първата крачка от нашето пътешествие към пробуждането.

Надявам се, че ще харесате книгата на Гаутама. Ако сте млад, може да се появи резонанс с мечтите и стремежите на главния герой от книгата. Същевременно може да откриете в неговото пътешествие към пробуждането и историята на своя собствен живот. А ако не сте толкова млад и сте родител като мен, може би ще оцените, както това стана и при мен, че нашите деца са най-големите ни учители.
Казано е, че детето е баща на човека. Прочитайки страниците на тази книга, аз още повече се убедих, че това наистина е вярно.

Прочетете Цялата Статия...

Великата игра шахмат

Шахматът е едновременно спорт, наука и изкуство. В това се крие привлекателността на играта. Всеки човек може да се научи да играе шах. За да е добър трябва да има познания върху шахматната теория и практика. Тогава може истински да се наслади на красотата на вълшебните комбинации. Поредицата “Великата игра шахмат” има амбицията да покрие необходимостта от систематизирани знания по теория на шахматната игра.

Първата книга “Да се научим да играем шахмат по-добре” се състои от шест глави, които съдържат указания за провеждането на цялата партия. Изложени са основните правила и закономерности на шахматната логика. Книгата съдържа сведения за историята и правилата на играта. Разгледани са типичните матови комбинации, представени са стратегията и тактиката в шахмата. Книгата учи как най-добре да започнем партията и какви дебютни начала съществуват.

За да можем успешно да завършим партията, научаваме основните ендшпилни техники. Приведени са класически примери от играта на великите шахматисти. Книгата е методическо помагало с много примери, упражнения и задачи за самостоятелна работа. Тя е полезна както за начинаещи, така и за напреднали, които се занимават редовно с шахмат. За всеки има по нещо полезно, което да повиши шахматното му майсторство.

Прочетете Цялата Статия...

Йога за деца

Илия Илиeв ce зaнимaвa c йогa от 40 години. Поддържa поcтояннa връзкa c Инcтитутa по йогa в Бомбaй "Шри Йогeндрa". Проучил e огромното нacлeдcтво нa дрeвноиндийcкитe концeпции зa йогa, оcобeно в нaпрaвлeниeто крия йогa.
Йогa e cъздaдeнa зa вcички възрacти. Hо рaнното нaвлизaнe в нeя помaгa дeтeто дa cтaнe здрaво и cилно. Зaнимaниятa c йогa въздeйcтвaт оcобeно блaготворно нa дeцa, които имaт cпeциaлни проблeми c ръcтa, уврeждaнe нa говорa, кaкто и проблeми в повeдeниeто. Физичecкитe упрaжнeния в cъчeтaниe c диxaтeлнитe прaктики рaзвивaт интeлeктуaлнитe и морaлнитe кaчecтвa нa вcяко дeтe.



Прочетете Цялата Статия...

Оригами

Оригами е японско изкуство за сгъване на хартия. Възниква в Япония към първи век от новата ера, а някъде към шести век будисти пренасят изкуството в Китай. От тогава оригами се е превърнало в традиция в тази страна. Целта на това изкуство е да се създаде фигура без да се залепва или реже хартията.

Фигурата трябва да е направена от
един лист-квадрат или правоъгълник, като листа може да има цветни страни.Обикновено едната е бяла. Думата оригами произлиза от японското “ори” - сгъвам и “ками” - хартия.

Първоначално самото изкуство не е било много известно и само по-богатите са го използвали и са имали познание за него. Самураите са смятали оригамите за много скъп подарък, носещ късмет. Едно време на сватби се е поднасял ориз в оригама - пеперуда, която символизирала единението на двамата младоженци.

С времето са започнали да се измислят все по-лесни методи за сгъване на оригами и така те започват да “поевтиняват”, като така стават достъпни за всички, независимо дали са богати или бедни. Започва да се създава една традиция на направа на оригами, която се предавала от поколенията в семействата. Писмена диаграма за оригами е била направена много по-късно.

През 1797 година излиза книгата “Как да сгънем 1000 жерава”, в която за пръв път се показва диаграма на жерав. Жеравът е свещена птица за Япония. Смятало се е, че ако човек сгъне 1000 жерава ще му бъде дадено правото на едно желание. По-късно се появяват и други книги, като така самото изкуство оригами се популязира и се превръща в занимание за цяла Япония.

Някъде през осми век оригами са се появили в Испания. От там се разпростират в Южна Америка и САЩ. В днешно време има много майстори на традиционно оригами. Най-известния от тях е Akira Yoshizawa от Япония. Може би той е “бащата на модерните оригами”, защото има много създадени модели. Той, също така е създал и термините и символите, които всички ние използваме, за да разгадаем тайните на оригамите.

Прочетете Цялата Статия...

Судоку

Източник: Уикипедия

Судоку е логическа игра с цифри. В най-разпространеия си вариант се играе върху мрежа от 81 квадратчета представляващи игрално поле от 9 еднакви квадрата, всеки от който с девет квадратчета. В условието на всеки ребус са предварително дадени правилните места на няколко цифри. Целта е да се запълнят останалите квадратчета, като във всяка група 3х3, всеки ред и всяка колона числата от 1 до 9 не трябва да се повтарят.

Правилото е само едно: Във всеки малък квадрат(от 3х3), колона и редица (а в някои разновидности на играта и по диагоналите) на големия квадрат(9х9) да се попълнят цифрите от 1 до 9 без да се повтарят. Сложността на ребуса се определя от предварително дадените цифри на верните им места.

Сложността не зависи от броя на зададените цифри, а от мястото им и връзката между тях. Ребус с минимален или дори никакъв брой начални условия може да се окаже много по-лесен за решаване от друг, в който предварително са зададени повече от половината. Съществуват компютърни програми, които могат да определят сложността на ребус, базирайки се на броя на необходимите техники за решаването му Прочетете Цялата Статия...

Табла

История на играта

Източник: http://www.alexova.com

Таблата или “Кралската игра от Ур” е една от най-старите игри на света. Най - древната дъска за табла била намерена в Шумер /наименование на Средна и Южна Месопотамия през 4- 2 хилядолетие пр. Хр./ и датира 3000г.пр.н.е. Легенда гласи, че някога индусите, желаещи да проверят пресметливостта на персите, им подарили комплект за игра на шахмат, като са предполагали, че няма да се сетят как се играе тази умна игра.

Само персийският мъдрец Бюзюркмехр се справил, макар и трудно, с тази не лека задача. Той решил да отвърне на предизвикателството и след като помислил, изпратил на своите опоненти нова игра- табла /нард тахте/. Индусите не могли да разгадаят тази задача 12 години.

В Персия през третото хилядолетие до новата ера тази игра имала символично и мистично значение. Персийските астролози, с помощта на таблата, предсказвали съдбата на господарите. Полето за игра считали за небето, а движението на пуловете в кръг обозначавало движението на звездите.

Всички игри, от които се предполага, че е произхождала съвременната табла, са имали сходни дъски. На тези дъски всичко било кратно на 6 и имало връзка с разчета на времето. Дванайсетте триъгълника от всяка страна представлявали 12те месеца, разделянето на дъската на 4 части- годишните времена, всички 24 триъгълника- 24те часа в денонощието, 30те пула- броя на лунните нощи в месеца. Сумата от точките на противоположните страни на заровете са равни на 7, което било в съответствие с известните тогава планети, от които произхождало всичко хубаво и лошо /погледнато астрологична гледна точка/. Движението на пуловете по кръга изображавало движението на звездите по небето.

Дъската и пуловете се изработвали обикновено от камъни, кости или се лепили от глина. Древните дъски са имали вид, отличаващ се от съвременния. За това можем да съдим по дъските открити в началото на миналия век на мястото, където се е намирала Месопотамия /днешен Иран, Ирак и част от Сирия/. През 1920 година в град Ур, столицата на Месопотамия, в гроба на Леонард Уули при разкопки са намерени 2 бордни игри /едната е шах, а другата е подобна на табла/. И двете игри датират от 2600г.пр.н.е. Друга дъска е намерена неотдавна в гробът на кралица SHUB, намираща се на около 1000км. от Ур.

По онова време са се използвали ашици, вместо сегашните зарове. На страните им са били означени точки /4, 3, 2, 1, и 0/. Смята се, че това е била игра предпочитана от висшите кръгове в Месопотамия. Тук тази игра се е наричала “TAHTE NARD” или “TAHTE”, което в литературен превод значи “битка на дървена маса”, но най-често употребяваното име в древността е просто “Маса” или “Кралска маса” /TABLE, ROYAL TABLE/. По-късно тя става любима игра на благородниците в Гърция, Рим, Персия и далечния Изток. В различните страни са я наричали различно.

Римляните са наричали играта “TABULA”. В античността тя е била известна като “ALEA”, значейки “залагане”, но после е била преименувана на “TABULA” /”палатка” или “маса”/. Играта датира от няколко века преди новата ера и изглежда се развива направо от играта на дванадесет линии DUODECIM SCRIPTORUM, а освен това има прилика и с древноегипетската игра SENET, която датира от поне 3000г.пр.н.е.

Нашето познание за правилата на TABULA идва главно от записът на император ZENO в 480г.н.е. Много привързан към тази игра е бил и император CLAUDIUS. Дори около 50г.н.е. той е писал история на играта, която обаче за съжаление не е достигнала до нас. Неговата имперска карета е била снабдена с дъска за TABULA, така, че той е можел да играе пътувайки. Играта достига Арабия, чрез войници на Римската империя в 1ви в.н.е.

Арабската игра NARD изглежда леко модифицирана версия на TABULA, може би обединяваща и гледната точка на древноегипетската игра SENET. NARD се разпространява към далечния изток около 220г.н.е. и става широко популярна. Китайска традиция обаче отдава изобретението на NARD на западна Индия. В наши дни тази игра е запазила дори името си, въпреки, че в България е известна, като гюлбара.

Може би предшественика на съвременната табла е древноегипетската игра SENET. За нея се знае от дъските на египтяните оцеляли до днес. Повече от 40 са открити, някои от които в добра форма с пешки, пръчки или ашици. Най-старо известно представяне на SENET е в картина от гробът на HESY (трета династия CIRCA – 2686-2613г.пр.н.е.). Аналог на играта е открит и в гробницата на фараона Тутанкамон /14 в.пр.н.е./.

Играта е възприета от гърците, после от римляните, докато достигне средновековна Скандинавия. Тук произлиза версия на SENET, наречена VALHALLA на ODIN. За тази игра вместо зарове са използвани пръчки. Техният брой е 4. Всяка пръчка има страна на главите и страна на опашките. Броят на пръчките с главите нагоре при хвърляне определя резултата. Изключение е, когато всички 4 пръчки приземяват опашки и в този случай резултата е 5 точки. Този метод на отбелязване прави играта интересна, защото има предвид презумциите на съдбата. Клечките са наименовани поотделно. Това са:

SOWULO - слънцето. Представлява сила и енергия.
TIEWAZ - богът TYR. Представлява чест, смелост и победа.
GEBO - дар. Представлява неочаквана добра сполука и благословии от боговете.
HAGALAZ - HAILSTORM. Представлява пречки, естествени бедствия и непостоянността на съдбата.

Платон пише за таблата и разпростреността й сред гръцките благорородници. В Гърция са наричали играта “DIAGRAMISMOS”, а по-късно - “TAVLI”. Разпространението на играта в Западна Европа е свързано с връщането на кръстоносците от Кръстоносните походи през 13ти век. Тя достига до англичаните, които също я наричат “Tables” /маси/ и е много ценена през цялото Средновековие. В някои региони на Исландия хората и до ден днешен ползват дъски, подобни на римските и играят игра “A DELTA STELPUR”, или “Охота за девойките”.

Във Франция играта е известна като “TRICTRAC”. Това название видимо произхождало от звука на удрянето на заровете в дървената дъска. Била е популярна във френското общество преди революцията. Тогава тя е била толкова внимателно свързана със съдилищата на Луи 14, Луи 15 и това на Луи16 преди събитието, че повечето дъски за “TRICTRAC” са били изпотрошени, като символи на монархията. Първата програмна версия на “TRICTRAC” е “SOUMILLE” (излязла през 1756г.). През 17 и 18-ти век във Франция са се състояли дори турнири по “TRICTRAC”.

В Италия същата игра е позната под името “TABOLE REALE”, а в Испания – “TABLAS REALES”. И двете названия означават “Кралска табла”.
В епохата на Средновековието в Европа думата “NARD” се употребявала за обозначение на Кралска игра. Само представители на висшата аристокрация имали право да играят Нард. Интересът на таблата много се разраснал в Средния Изток и средиземноморските страни.

Наименованието “BACKGAMMON” се появява според Оксфодският универсален речник през 1645 година, но първоначално не е използвано. То произтича от английските думи “BACK” /връщам, обратно/ и “GAME” /игра/. Според една от версиите с това име се назовава игра, при която едните пулове се движат обратно на другите. Другата версия е, че става въпрос за игра, която се играе на обратната игра на шаха /при повечето дъски за шах на обратната страна е полето за табла/. Третата версия е, че пулът на вашия опонент ще бъде ударен, за да се върне назад. И четвъртата версия свързва названието “BACKGAMMON” с галските думи “BAEC” /малък/ и “GAMMUM” /битка/, което напомня по значение на персийските думи “TAHTE NARD”.

Естествено правилата за игра през древността и средновековието са различни в различните страни. Повечето игри, предшестващи съвременната табла, се отличавали дотолкова, че не съществувал “Контриращият куб” и вместо фиксираните позиции на дъската, положението на пуловете се определяло в съответствие с хвърлените зарове. В продължение на векове играта станала добре известна по цял свят, но никога не била толкова популярна, както в наши дни.

Правилата на съвременната игра на табла били установени през 1743 година от англичанинът Едмънд Хойл /Edmond Hoyle/- специалист по всякакви игри. За пръв път през 1745 година той съставя “Кратък Трактат върху играта “BACKGAMMON”. В наръчника са описани първите общи правила на играта “Табла”, които са запазени и до днес. Въпреки че е широко разпространена играта още дълго остава позната само на благородниците. Едва в средата на 19 век буржоазията на Англия и Америка започва да играе табла. Правилото на Контриращият куб било въведено в Съединените Американски Щати през 1931 година и станало официално признато в Международните правила за игра на табла.


Таблата се е запазила и до днес благодарение на широкия си диапазон на изразяване. Съчетава логико-математическо мислене и психическа устойчивост. Подобно на шахмата и тук- в таблата има множество стратегии и комбинации. Във всички по-големи столици по света има клубове за любителите на играта. Провеждат се и открити шампионати в доста страни. Повечето от тях са под егидата на Световната Федерация по Спортна табла /Worldwide Backgammon Federation/. При такива шампионати се обявява минимум гаранция за наградния фонд. Председател на WBF е Алберто да Пра, секретар е Марко Форнасир, който е и директор на провеждащите се ежегодно от 1989г. Европейски първенства.

Между 1989г. и 2003г. те се състояха в Нова Горица, Словения през месец септември. От 2004г. се провеждат през май във Велден, Австрия, а шампионата в Нова Горица вече се води като Средноевропейски. Световните първенства пък се състоят всяка година в Монте Карло, Франция в края на месец май или в началото на месец юни от 1976 г. насам. Те са под егидата на Световната Бекгемън Асоциация (WBA), с президент Чива Тафазоли. На такива големи форуми се събира елита в този спорт. Обменя се опит. Продават се най-добрите компютърни програми за усъвършенстване на уменията на състезателите, както и професионални пособия за игра. Раздават се и рекламни материали.

Сред най-добрите състезатели в света са Нейл Казарос /USA, в момента №1 в Света/, Нек Балард /USA, основоположник на Некгамона/, Матвей Натанзон /Израел, по- известен, като Фалафел/, Питър Хейтмюлер /Германия/, Наджиб Саламзи /Афганистан/, Марио Секуера /Португалия/; Харолд Джохани /Германия/, който през 2000г. става Европейски и Световен шампион, а същевременно прави списание “Бекгемън магазин”, както и сайт за обучение; Франсоа Тардю /Франция/; Нино ди Бела /Италия/; Пол Магрил /USA, писателят на Библията за табла/, Бил Роберти /USA, написал над 20 книги за табла, майстор на бекгейма/. Сила в спортната табла са Дания, Германия, Русия, Грузия, САЩ. Балканиадите стартират от 2002 година.

В България за съжаление таблата е слабо позната като вид спорт. Правилата, които отличават обикновената табла от състезателната не са кой знае колко, но липсата на информираност пречи за развитието й у нас. Иначе, негласно, тя е Национална игра. Играе се почти във всеки дом. От 1994г. се провеждат и турнири.

Стартът им започва с проведения от “Вестник за жената” Национален дамски турнир по мешана табла във Военния клуб в София. На него се събират 108 претендентки за титлата “мис табладжийка 1994”. След това първите 8 от тях играят турнири срещу тогавашното правителство и срещу вестник “Българска армия”. Дамите побеждават и в двата турнира отборно. Приблизително две години по-късно стартират турнири на стадион “Васил Левски”в София. Заровете се хвърлят от компютър и организаторът ги обявява. Времето за изиграване на ход е 10 секунди. Играе се само обикновена табла. Дъските за игра са дървени.

Една година по-късно същите турнири стартират и в клуб “Елдорадо” в София. От 1999г. се провеждат турнири в казиното на хотел “Рила” – пак в столицата. Наградният фонд тук е внушителен и затова тези турнири оцеляват и до сега /б.а. 2005г./. Първият регистриран клуб по табла в България е “Рила- 2000” в София. След това започват да се провеждат турнири и във Варна – в казиното на хотел “Черно море”, в Пловдив – в казиното на хотел “България”, в Добрич, в Перник.

Българите излязли в чужбина на турнири по спортна табла не са много, но почти всеки от тях има в колекцията си трофеи и купа от Международен шампионат, което показва и класата на Българската школа – това са Свилен Тодоров, Евтим Иванчев, Атанас Георгиев, Мая Пейчева, Надя Маринова, Владимир Георгиев, Георги Балканджийски, Андрей Марков, Румен Николов, Мария Крънчева, Живко Стамов и др. На първата Балканиада през 2002г., провела се в Букурещ, Румъния, Стефан Костов и Владимир Георгиев грабват отборната купа.

Големи заслуги за разпространението на спортната табла у нас има Свилен Тодоров, който през 1993г. става Световен шампион в средния клас- интермидиът в Монте Карло, Франция. Той превежда първата специализирана книга в България от английски език – 1/3 от Библята за табла “Бекгемън” на великия Пол Магрил. Евтим Иванчев пък учавства в организацията за стартиране на турнири в казино “Рила” София /по-късно става и турнирен директор там/, пуска идеята за турнири и в провинцията, учавства в организацията на турнири за обмяна на опит с Пернишкият и Пловдивският клубове, които в последствие се разпадат.

Таблата представлява идеална комбинация от умения и късмет. Само едно обръщане на заровете може да съкруши печеливша позиция, а позиция коятно изглежда безнадеждна може да бъде спасена. Решението трябва да се вземе според ситуацията и резултата. Таблата е игра, която се учи лесно и за това е измамно проста. Всъщност тя е игра с голямо стратегическо богатство. Познаването на правилата, техниката и тактиката на играта ще ви дадат възможност да изпитате естетическо удоволствие и да подобрите нивото на своята игра.

Таблата и шахът са единствените два спорта, каито изискват и развиват съчетанието на логическия с аналитичния ум, въпреки, че при шаха съотношението клони към логическото мислене. Освен това таблата е по- интересна, поради факта, че и най- слабият играч може да победи най- силния /става въпрос за късите мачове- между 1-5 точки/, докато при шаха побеждава по- добрият. Другата съществена разлика е, че докато при шаха първите 10 хода са заучени, и после започва истинското мислене, то при таблата само първият ход е ясен. Може би затова турнирите по табла са с много по- голям награден фонд.

Прочетете Цялата Статия...

Канаста

Автор: Иван Симеонов

Канаста е от игрите с карти, които имат сравнително най-нова история
Казват, че играта канаста възниква някъде около 1940 г. в Монтевидео, Уругвай, а по-късно се пренася в Аржентина и САЩ. Става световно популярна през 50-те, като дори заплашва хегемонията на бриджа-контра. По това време се унифицират правилата в Северна Америка и се утвърждава вариантът, наречен "класическа канаста".

Необходими са две тестета и четири жокера. Всички жокери и двойки са свободни карти. Да направиш канаста, означава да събереш седем еднакви карти с максимум две свободни. Играчите се разделят по двойки, като всеки получава по 11 карти, а останалите се поставят на масата, подредени с лицето надолу.

Най-горната карта се обръща и се поставя до другите и така се получава купчинката на изчистените карти. Ако тя е свободна или е червена тройка, то се поставя друга карта. Червената тройка e бонус. Kогато се изтегли, тя се поставя до играча и той тегли отново. Но ако се изтегли от купчината на изтеглените, не се премества. За да направи канаста, играчът трябва да направи обявяване. Обявяване е три или повече еднакви карти с максимум една свободна.

Играта започва този, който е отляво на раздаващия. Тя се състои в теглене на карта, постигане на обявяване и изчистване. Стойността на картите се определя по следния начин: жокерите по 50 т.; асата и двойките по 20 т.; K, Q, J, 10, 9, 8 по 10 т.; 7, 6, 5, 4 и черните тройки по пет точки. 1500 т. са обявяване от 5 т. 1500 или по-малко са достатъчни, за да се направи обявяване от 50 т. 1500 - 2955 са обявяване от 90 т., а 3000 или повече правят обявяване от 120 т.

След изтеглянето играч, направил обявяване, трябва да го постави на масата. Когато играч направи канаста, той може да излезе от игра. Партньорите отчитат своите точки заедно. 100 т. се дават, ако имаш червена тройка, когато изчистваш; 300 т. за всяка комбинирана канаста. Отборът, който не е обявил, записва точките, които има в ръката си, и ги прибавя към своя актив. След това всички играчи сборуват колко точки са събрали. Тимът, който първи постигне 5000 т., печели играта.

Прочетете Цялата Статия...

Бридж

Никое друго развлечение в цялата човешка история не е предизвиквало такъв интерес и в същото време такова количество злобни нападки, забрани и проклятия, както играта на карти. Според някои специалисти тя е възникнала в древен Египет, според други – в Китай. В началото картите са били инструмент за гадаене и предсказване на съдби, просъществували и до ден-днешен като карти Таро.

Точната информация за възникването на картите за игра е останала някаде назад във вековета, както информацията за възникването на шахмата, билярда и ред други игри. Останали са само легендите. Една от тях разказва, че в Европа картите за игра са се появили през 1392 година и са били нарисувани за развлечение на душевно болния френски крал Карл VI от неговия шут и придворен художник Жакмен Гренгонером. Говори се, че играта толкова много се е харесала на краля, че го е излекувала от тежкото заболяване. Играта на карти е била любимо забавление за всички социални слоеве на обществото.

Към края на XIX век игрите с карти са се разделили на такива, основаващи се на точни математически изчисления (винт, вист, преферанс, а по-късно – бридж) и на хазартни (сек, око, бакара, штос), при които царства негово величество случаят. Когато Уинстън Чърчил е бил министър на външните работи в щата на министерството му е имало длъжност “партньор по бридж на министъра”. Между другото, Чърчил е бил непоносим партньор.

Маргарет Тачер също е голям любител на бриджа. По време на нейното управление се е считало за голяма чест да бъдеш партньор на “желязната лейди”. В днешни дни бриджът е задължителна дисциплина във военните академии на страните – членки на НАТО. Бридж се преподава в училищата и колежите на Франция, Швеция, Полша, Холандия. Бриджът вече е олимпийска дисциплина, за разлика например от американския футбол. В ислямските страни обаче играта е забранена като противоречаща на нормите на Корана.

Обратно, в Китай всички членове на Политбюро са добри бриджори. Една забавна история: през 1929 година в един от южните щати на САЩ екзалтирана дама застреляла своя партньор и съпруг непосредствено след неговото лошо разиграване на 3 “без коз”. Най-интересното в случая е, че американският съд (най-справедливия в света), след като се запознал с всички обстоятелства, свързани с убийството оправдал обвиняемата, защото съдията преценил, че бездарното разиграване на съпруга е докарало съпругата до моментна невменяемост.

По отношение на спортното дълголетие бриджът е уникален. При него 25 годишна възраст се счита за юношеска. Не е изключение в националните отбори да има 65 – 70 годишни играчи.Бриджът – това е вирус. По друг начин не може да се обясни факта, че за няколко десетки години той стана любима игра на много, много милиони хора. Една от причините, поради която бриджът се практикува от много хора е липсата на финансови инвестиции. За да играем бридж ни е необходима една маса, четири стола, една или две колоди по 52 карти, лист, молив или химикалка и разбира се - още трима бриджори.


Прочетете Цялата Статия...

Маджонг

За малките, а и за възрастните приятели на Шехеразада добавих играта Маджонг. На мен ми е любимата след таблата разбира се. Маджонг е древна игра с китайски произход. На китайски името й се произнася „мадзянг". Има различни теории за произхода на играта. Някои източници твърдят, че тя води началото си от двора на кралство У, преди повече от 2000 години.

Там живеела една красавица, която, за да се избави от скуката, започнала да издялква парчета във формата на домино от слонова кост и бамбук. След като свършила, тя извикала три от нейните прислужници да играят на новоизмислената игра. Всяка получила 3 плочки, с които те трябвало да създадат стена, но точните правила от Древността не са известни.

Друг мит твърди, че Конфуций, великият китайски философ, развил играта около 500 години преди новата ера. Това съвпада с времето, когато той пътувал из китайските провинции, за да разпространява своето учение. Въпреки тези легенди, доказателства за съществуването на Маджонг преди Тайпинската ера през 19 век не са отркити.

Днес Маджонг е популярна игра в цял свят. Организират се много изложби и турнири, свързани с играта. Но като цяло тя си остава типична за Изтока и особено за Китай. В Китай често могат да се видят хора, играещи Маджонг. Има песни, посветени на играта и във филмите често могат да се видят сцени с тази интересна игра.

Правилата на този Маджонг, който е в блога са съвсем лесни. Разгледайте внимателно картинките и събирайте по две еднакви плочки като цъкнете върху тях с мишката. Плочките, които събирате две по две трябва да се свободни, тоест да не са оградени от четирите страни с други плочки. Ако изображенията върху плочките на играта в блога са твърде ситни и не ги виждате, може да цъкнете върху Play Fullscreen.

Играта ръзвива наблюдателността и търпението ви, а също спомага и за по-добър самоконтрол. Това е характерно за всички логически и забавни игри на Изтока. Сигурна съм, че малките приятели на блога знаят правилата, надявам се възрастните също да не срещнат трудности. Към тази версия е добавена лека и спокойна музика в източен стил, което допринася за приятното прекарване. Прочетете Цялата Статия...