Как се образува оазис?

Думата „оазис” има гръцки произход и означава населено място. Оазисът представлява място сред пустинята, в което има вода. Тя може да бъде изворна, речна или подпочвена. Когато водата по естествен път се появи на повърхността и се образуват малки езера, е налице изворен оазис.

Речният пък се образува, когато дадена река минава през пустинни зони, преди да се влее в морето. Подпочвената вода формира оазис с помоща на човека: когато тя е близо до земната повърхност, хората я изпомпват с помоща на машини.

Прочетете Цялата Статия...

Защо трябва да икономисваме енергия?

Не бива да мислим, че нашата държава не прави нищо за повишаване енергийната ефективност на икономика в страната. Но това не значи, че ние, гражданите на тази страна, трябва да чакаме само държавата да предприема мерки в тази насока, а самите ние да не правим нищо. Нали голяма част от потенциала на електроснабдяването е съсредоточена в нашите домове, в офисите, където работим, в учебните заведения, където се учим.

А енергийните ресурси са толкова ограничени! Това значи, че в близко бъдеще ние самите (и особено нашите потомци!) ще се сблъскаме с недостига на енергийните ресурси. Икономичното използване на на електроенергията ще позволи да намалим използването на тези енергийни ресурси, а това ще намали и изхвърлянето на вредни вещества в атмосферата, ще запази чистотата на водоемите.

По този начин всеки от нас ще може да направи своя принос в общото дело за опазване на природата. Освен това: увеличаването на ефективността при използването на електроенергията е сигурен начин да се намалят разходите ни за електричество.

Причини, поради които трябва да икономисваме електроенергия:

* За да икономисаме пари. Това е възможно, защото можем да да намалим разходите си за отопление и осветление до 50%.
* За да повишим комфорта в своя дом и в офиса. Например, с помощта на най- прости мерки можем да увеличим температурата в помещенията с 2-4°С.
* За да намалим замърсяването на въздуха и водата, да запазим горите. Преобладаваща част от енергията днес се получава за сметка на изгарянето на въглища, нефт и газ.

При това се изхвърлят вредни вещества, предизвикващи различни заболявания, в това число онкологични.

* За да намалим катастрофалните последствия от изменения климата — наводненията, ураганите, сушата и пр. (Изгарянето на въглеводородно гориво при производство на енергия е една от основните причини за засилването на парниковия ефект и за глобалното изменение на климата)

* За да се намали енергоемкостта в икономиката и по този начин да се повиши конкурентността на българската продукция на световния пазар.
* За да оставим повече енергийни ресурси за нашите потомци.
* За да спечелим време за търсене и усвояване на нови източници на энергия — възпроизведими, екологично чисти и безопасни (вятър, слънце, биогаз, биомасса, топлината на Земята, вълните, теченията, приливте и отливите и т.н.).

Прочетете Цялата Статия...

Икономия при работа с компютър – практични съвети

При работа с компютри преди да започнете да печатате какъвто и да е документ или друг материал, помислете доколко това е необходимо. Може би е по-добре да го прегледате на монитора и да го запазите в електронна версия. При печатане на принтер използвайте двете страни на листа. За работни материали използвайте чернови на опаката страна на използван лист.

При прекъсване на работата с компютъра за повече от час, изключете монитора чрез бутончето му, тъй като той изразходва до 70% от всичката енергия, необходима за работа на компютъра и изразходва немалко енергия даже в състояние «screen-saver».

След приключване на работния ден, за почивните или празничните дни, не оставяйте включени компютъра, компютърните колонки, телевизора, мрежовите филтри и т.н. даже в режим на изчакване («stand by»). Изключвайте ги от мрежата!

Може да ви се струва, че електропотреблението им е нищожно в режим на изчакване, но за година всички електроуреди заедно «натрупват» осезаемо количество киловатчасове. За година стойността на електроеенергията, използвана при работа на вашите битови електроуреди в «спящ» режим, може да достигне няколко хиляди лева!


Старайте се да разпространявате документи, да обменяте информация в електронен вид. Ако с някакъв документ/материал е необходимо да поработят няколко сътрудници, то вместо да копирате документа е по-добре да установите реда за използването му от различните хора.

Преди да печатате документ, препрочетете текста и проверете дали няма грешки. За целта може да използвате функции като «Проверка на правописа» (за да можете рано да отстраните грешката, а не да разпечатвате документа повторно след като я намерите в първата разпечатка) и «Предварителен преглед» (за да видите обема на текста и да вземете мерки за неговото съкращаване).

Избирайте оптимален размер на шрифта, намалете размера на полетата – това ще намали мястото, заето от текста и ще намали количеството хартия във вашата работа, с което дори ще я oпрости!

Прочетете Цялата Статия...

Екотуризъм и отговорност към природата

Екологичният туризъм – това е пътешествие сред природата. Екотуризмът предизвиква любов към природата, повишава екологичната култура на пътешественниците, уважава интересите на местното население и способства за опазване на природата. С други думи, туризмът става екологичен в този момент, когато, стъпвайки на туристическата пътека, пътешественникът започва да осъзнава цялата своя отговорност пред природата.

* Намалете количеството на използваните средства за хигиена (шампоана, зъбната паста, сапуна, праха за пране и т.н.)
* Исползвайте всяка хартийка повторно.
* По време на похода, стъпвайте точно по пътеките, не късайте цветя, много от тях може да се окажат редки и изчезващи видове.

* Не изливайте биологичните си течности във водата.
* Исползвайте амбалажа, кутиите и др. опаковки вторично.
* Намалете до минимум броя на използваните пластмасови опаковки.

* Използвайте хартиени опаковки, които можете да изгорите след употребата им.
* Стъкленият, металният и друг подобен амбалаж приберете със себе си, за да го изхвърлите после на определените за целта места.

* Ако наблизо няма кошче за смет, не се отказвайте, а изминете необходимите няколко метра, за да го намерите. Или пък приберете отпадъците в пакет, който да изхвърлите по-късно, където трябва.
* Никога не горете пластмасови отпадъци!

* Не купувайте растения и животни, а също и техни части, като сувенири, защото те може да са редки или изчезаващи видове.
* Избирайте екологичен транспорт, съкратете до минимум времето, което трябва да пропътувате с автомобил. Предпочитайте велосипедния, конния туризм и т.н.
* Обръщайте внимание и изпълнявайте изискванията от забраняващите и указващите табели. Тях затова ги пишат.

И накрая ЗАПОМНЕТЕ:

За естествена преработка на отпадъците ни са необходими дълги години и даже столетия:

Стъклена бутилка - 1 милион години
Консервна кутия - 80-100 години
Гумена подметка от обувки - 50-80 години
Кожа - 50 години
Изделие от найлон - 30-40 години
Полиетиленово пликче - 10-20 години
Фасове - 1-5 години
Вълнени дрехи - 1-5 години
Портокалова или бананова кора - 2-5 седмици

Прочетете Цялата Статия...

Правила за поведение в природата

Отсечете за огъня само стари мъртви дървета. Това лесно може да се определи по наличието на зелени листа. Дори само на върха да има зелено клонче – потърсете друго дърво. И без това живото дърво гори лошо, това всички го знаят. Но не всички, за съжаление, знаят грамотно как се повалят дървета. Старайте се да срежете мъртвото дърво така, че като пада да не повали десетки други - млади и още живи дървета.

Вземете със себе си за цялата група (макар и един) голям плътен найлонов чувал. По време на похода винаги има неща, които не сте могли да унищожите в огъня. Събирайте ги в чувала и го занесете накрая до най-близката цивилизована буклукчийска кофа или контейнер! Това се отнася най-вече за пластмасовите опаковки, стъклените бутилки, металните консервни кутии, туби от лепило, ПВЦ-отпадъци, и прочее.

Не поставяйте палатките си до мравуняци и на мравешки пътеки. Мравките не са разчистили заради нас боровата полянка и не са виновни, че хората са пристигнали тук. Те не сменят своите маршрути и в резултат на това стотици загиват под човешките крака, защото доста често тяхната пътека съвпада с нашата.

Не забивайте гвоздеи в живи дървета, за да закачите, да опънете и т.н. Може да вържете на дърветата въженце (но не метална тел). Само не забравяйте после да я отвържете!

Не устройвайте в сухо време лагерни огньове под дърветата. Достатъчно е да се подпали едно клонче от голям бор , под който сте се разположили, и ще избухне пожар, който няма да можете никога да угасите, защото той се разпространява много бързо. В резултат ще ви се наложи спешно да се евакуирате, а по ваша “милост” ще изгорят десетки хектара гора заедно с дребните зверчета. Добре ще е, ако поне вие самите успеете да се спасите.

Винаги заливайте огъня! Ако, разбира се, от небето не вали като из ведро. Не го затрупвайте с пръст, не го разхвърляйте. Даже да не сте велик почвовед, и да считате, че всичко е затрупано и след вас мъхът (торф, листа, трева, борови иглички, камъни…) няма да се разгорят отново, вие може много да грешите. Особено, ако огнището е ново и задуха вятър. Водата е до вас – не се омързелявайте! Много тъжна гледка е да преплуваш край гора, обезобразена от черни пожарища... Всички те са от нашите фасове и незаляти огньове.

Не хвърляйте в гората фасове. И във рекичката не ги хвърляйте! Цигарените угарки са отровни, а това е лошо. Освен това те плуват дълго, може да ги налапа някоя риба. И това няма да донесе радост нито на нея, нито на този, който после я улови. Създайте си правило да събирате някъде своите фасове и обвивки от бонбони, за да ги изгорите после..

Тоалет. Макар че в това няма нищо вредно за природата, все пак се отдалечете поне на 10 метра от пътеката – това не е толкова трудно. Тоалетната хартия бързо изгнива от влагата и не нанася вреда на околната среда. Така че е желателно за тези нужди да се използва тоалетна хартия, а не вестници.

Не носете в гората стълкени опаковки! Ако не сте сигурни, че после честно ще я изхвърлите в най-близкия контейнер. Носете водата, например, в любимите си метални флакони, които после ще вземете със себе си. Стъкло е най-добре да не носите. И още повече - не бива да го чупите! Самите вие може после да го настъпите. Или вашите деца.

Не оставяйте след себе си “плодовете” от покоряване на природата: развалена храна, счупени каски, съдрани сенници, скъсани жила, закопчалки от панталони и потни тениски… Изгорете ненужните вещи и закопайте останките, а най-добре е да ги довлачите до най-близкия контейнер, още повече, ако това са гумени и пластмасови изделия. Да пратите към небето облаци от изгорена синтетика е най-неправилния вариант за оползотворяване на отпадъците.

Не оставяйте остатъци от храна. Обвивките от хранителните продукти вече е ясно къде трябва да отидат, но самите продукти (зърнени храни, месни консерви, сухари и т.н.) просто изсипете под някое дърво. Щом си отидете благодарните зверчета и птици ще изядат всичко, а което остане - с дъждовете ще отиде в земята.

Може остатъците от зърнените храни да изхвърлите в реката. Добре е , ако ви е останало брашно и постно масло – направете топчета от тесто – прекрасен подарък за рибите! Но помнете, че ако в реката живеят само хищни, «спиннингови» риби, вие само ще замърсите дъното, защото даже малките хищнищи не обичат растителна храна, а предпочитат планктон, бръмбарчета, мулци и насекоми..

Какво да правите, ако срещнете бобров бент? Не го разбивайте, ако не е извънредно необходимо. Това ще е безмислено занятие. Ако имате възможност да го прескочите или заобиколите – това е най-доброто решение. Но ако се наложи да унищожите бобровия труд, не се огорчавайте – зверчетата много бързо ще си го построят отново.

Ако вие разбиете двадесет пъти бента им, те с упоритостта на манияци двадесет пъти ще го възстановят, но никога няма да си отидат от избраното място. Това може да стане едва след няколко години, когато изядат всичките млади дървета във водата наоколо.

Не закачайте змиите. Тогава и те няма да ви закачат. Нито една змия със здрав разум не би нападнала първа човека. Гледайте под краката си и избягвайте местата, където змиите обичат да излизат на припек - стари хралупи, разрушени изби и кладенци, стъпалата по скалите, пъновете по полянките. Отстъпете им път!

Не се разписвайте по скалите и камъните. Това е неприлично, дори да е исторически оправдано като опит да бележите територия. Ако не можете да оставите своята следа в историята по друг начин, тогава е по-добре да се заемете с нещо друго. Нацепете дърва за вечерята или измийте съдовете.

Не вземайте в гората касетофони. Дайте почивка на себе си и на другите. Освен това, вие забравяте за зверовете и за птиците, които просто полудяват от вашия шум, защото имат по-чувствителен слух. Помислете за бедните земни червеи, къртици и мишки! Или си спомнете как китовете се хвърлят на брега от техногените звуци – може пък това да ви накара да оставите музикалната си кутия вкъщи.

Не разстилайте хвойнови клончета под палатката. Сега има такъв голям избор на подходящи за целта постелки. Пазете хвойната, борчетата, еличките. Всяка Нова година изхвърляте по една елхичка на буклука. Това не ви ли е стига…

Не поставяйте мрежи в реката. Ядене имате достатъчно. Ако е недостатъчно, тогава си наловете риба със спининг - в честен бой. Ако не умеете, по-добре гъби събирайте. Или ....си стойте вкъщи.

Прочетете Цялата Статия...

Видове екотуризъм

В литературата се срещат няколко термина, отнасящисе към сферата на екотуризма. Биотуризъм - туризъм, чийто обект са всякакви прояви на живата природа, било то отделни видове или биоценози. Природен туризъм - туризъм, чийто обект е всякава природа - както жива, така и нежива (например: пещери, планини, водоеми и др.). Природният туризъм включва в себе си биотуризма като едно от своите тематични направления.

Обекти на екотуризма могат да бъдат както природни, така и културни забележителности, природни и природно-антропогенни ландшафти, където традиционната култура е в едно цяло с окръжаващата природна среда.

Световната туристическа организация използва терминът “приключенски туризъм” като по-широко понятие, включващо в себе си екотуризма. Но, макар че в екотуризма има приключенски елемент, не винаги се подразбира приключение в чист вид. Затова е правилно да се смята, че понятията “приключенски туризъм” и “екотуризъм” се пресичат, но първото не поглъща второто.

Класификацията на екотуризма по видове транспорт има своите особенности. Има: екологичен воден туризъм (на каяк, на салове, на кану, на ветроходи и други), пешеходен, на ски, конен, велосипеден, автомобилен (електромобилен), авиационен (планери, аеростати).

Все по-разпространен става агротуризмът, или агроекотуризмът. Това е туризъм в селска местност, при което туристите по време на своята почивка водят живот по селски образец (в животновъдни ферми или в земеделски стопанства).

Развитието на такъв вид туризъм е най-актуално за страни от Западна Европа (и отчасти в САЩ), където е високо нивото на усвояване на територии за селскостопански цели. Екологичен туризъм в Италия може да се развива в националните паркове.

Широко приложение намират също и синонимните термини устойчив (поддържащ) туризъм и зелен туризъм. Той се формулира така: туризъм, при който се прилагат технологии, оказващи минимално въздействие на околната среда.

Но не всеки устойчив туризъм може да се приема за екологичен, тъй като екологическите технологии могат да бъдат използвани и в организацията на плажния туризъм, и в хотелиерството в големите градове, и даже в авиотуризма.

Обикновено в пътешествията туристът се надява от една страна да получи определен обем знания, а от друга – да си почине сред природата. Според това коя от двете цели преобладава има и следните видове екотуризъм: научен, познавателен и рекреационен. Малка част от туристите е заета с чисто научен екотуризъм.

Този вид обаче е източник на информация за отдалечените и малкоизучени райони и е необходим както за науката, така и за грамотното планиране на развитието на самия екотуризъм. В последно време в научните полеви изследвания, които не изискват висока квалификация, все по-често се използва помощта на обикновени туристи-доброволци.

Много от тях с удоволствие осъвместяват почивката си сред природата с такива екзотични занимания като събиране на яйца от редки видове костенурки някъде из Коста-Рика или отчитане броя на копитните из резерватите на Русия.

Практически всяко екопътешествие преследва познавателни цели. Обекти на познавателния екотуризъм (също и на научния) стават отделни интересни за наблюдения биологични видове така наречените star species (например: слонове, лъвове, други крупни видове хищници и копитните в Източна Африка и Азия).

Прочетете Цялата Статия...

Същност на екотуризма

Най-често екологичният туризъм се определя като: туризъм, включващ пътувания до сравнително необезпокоявани природни местности със специфичната цел на изучаване, наслада и удоволствие от природата и нейните растения и животни, както и от съществуващите културни аспекти (и на миналото, и на настоящето) на тези територии.
Природният туризъм се различава от масовия туризъм с това, че оказва по-слабо въздействие върху околната среда и с това, че се нуждае от по-слабо развитие на инфраструктура.

Терминът «екотуризъм» за първи път е бил използван на една конференция от мексиканския еколог Хектор Кебалос-Ласкурайн в първата половина на 80-те години на ХХ век. И ето, че почти 30 години оттогава, а специалистите все още не могат да намерят единен отговор на въпроса: “Що е екологичен туризъм?”.

И стигат дотам, че наричат едно и също явление ту “екотуризъм”, ту "природен туризъм”, ту "зелен туризъм", ту "мек туризъм” и др. Даже понякога го отнасят към едно от проявленията на adventure travel. Преди да се опитаме и ние да дадем някакво обяснение на понятието “екологичен туризъм”(или “екотуризъм”), ще ви предложим малко статистически данни:

Изчислено е, че през 1991 год. в света са регистрирани 449 милиона международни пристигания . През 1990 год. туризмът е натрупал 62,5 милиарда долара за развитите страни. Пътуванията и туризма дори в развити страни като Съединените щати са донесли повече печалби от износа на автомобили, селскостопански продукти или химични продукти.

Още тогава туризмът се е превърнал в една от най-активните икономически дейности в света. Тези данни са от преди почти 20 години – представете си колко печеливш е туризмът днес! Или накратко: с право казват, че туризмът е индустрия. В този смисъл екотуризмът е един нов отрасъл от тази индустрия.

Оттук идва и първото обяснение за феномена “екотуризъм”: Това е единственото направление в индустрията на туризма, което е кръвно заинтересовано да запази своя главен ресурс – естествената природна среда или нейни отделни компоненти (природни паметници, определени видове животни, или растения и т.н.).Когато в процеса на екотуризма е въвлечено и местното население, то също се мотивира да използва тези ресурси, а това става като ги стопанисва старателно вместо да ги унищожава.

Така се оформят няколко основни цели на екотуризма:

* Запознаване с живата природа, с местните обичаи и култура.
* Свеждане до минимум на отрицателните последствия от екологичен и социално-културен характер, поддържане на екологичната устойчивост на околната среда.

* Съдействие за опазване на природата и местната социокултурна среда.
* Екологично образование и просвета.
* Създаване на икономически стимули у местните жители за опазване на природата.
* Икономическа ефективност и принос за устойчиво развитие на посещаваните региони.

От изложеното дотук става есно, че екотуризмът е феномен, който има голям спектър от възможности - от научен подход до обикновено посещение на природна местност като форма на почивка за уикенда или като част от по-голямо пътуване. Именно затова, в това проучване, термините “природен туризъм” и “екотуризъм” са взаимозаменяеми.


Прочетете Цялата Статия...

Очаква ли ни глобално затъмнение

Преди няколко години английският вестник The Guardian изплаши читателите си с данни, че през последните години слънчевата светлина, достигаща до повърхността на земята, е намаляла с 20% . Причина за това било замърсяването на атмосферата. То спомагало за увеличаване на облачността и тя ставала своеобразен екран. Облаците от една страна отразяват излъчванията и акумулират топлината, излъчена от повърхността на Земята, а от друга - препятствуват слънчевата радиация.

По този начин ефектът на "глобално затъмнение" можел да окаже сериозно въздействие върху живота на планетата: от използуването на слънчевата енергия до изменението на вегетационния период при различните растения. Специалистите предполагат, че глобалното затъмнение е резултат от съдържащите се в атмосферата микроскопични частици с антропогенен произход.

Сега учените твърдят, че глобалното затъмнение, с което вестник The Guardian някога изплаши читателите си, се....отменя! Американски учени установили, че намаляването на количеството на слънчевата светлина, падаща на Земята е временно явление и след "тъмния" период обeзателно следва по-"светъл".

По данни на вестник The Washington Times група учени от Ню Джърси и Калифорния, се е опряла на резултати от последните изследвания за отражението на слънчевата светлина и така е стигнала до по-утешителен извод. Наистина преди (по данни на учените) планетата била по-“мрачна”, но през последните десетина години е започнало "просветляване", което продължава и понастоящем..

Измененията в осветеността са свързани преди всичко с количеството на земните облаци, смятат учените. По тяхното количество, а също и по "сиянието на Земята" ("earthshine"), което се определя от количеството на слънчевата светлина, отразено от нашата планета върху лунната повърхност, може да се изчисли степента на осветеност на Земята.

И все пак е рано да се правят окончателни прогнози, смятат авторите на изследването. По думите на професор Джеймс А. Коакли-младши (James A. Coakley Jr.) от Орегонския университет: "... засега е трудно да се говори за конкретни тенденции в осветеността на Земята и съоветствуващите й изменения на климата”.

Прочетете Цялата Статия...

Бъдещето на Мъртво море

При обичайни условия нивото на водата в закритите езера, такива като Мъртво море, e резултат от климатичните условия – притокът на водата в езерото минус нейното изпарение. Обаче в случая с Мъртво море има и трети фактор - интензивното потребление на вода от хората в долините на реките Ярмук и Йордан. Освен това, местните производители на калий активно използват за производството му и вода от самото Мъртво море.

Немски изследователи са стигнали до заключение, според което понижаването на водното ниво е резултат от глобалното затопляне и в голяма степен е следствие от действията на хората в този регион. Потребността от промишлена и питейна вода тук постоянно расте и природните източници вече не успяват да се възстановят.

Според разчета на специалистите: за последните 30 години средният темп на понижаване нивото на Мъртвого море възлиза на 0,7 метра за година. По този начин за последните 30 години Мъртво море е загубило 14 квадратни километра от площта си.

Авторите на отчета отбелязват, че такова бързо спадане на нивото на Мъртво море ще доведе до редица негативни допълнителни последствия: ще се повишат загубите при производството на калий, сол и магний, ще се ускори отокът в най-близките подземни водоеми, ще се затрудни използването на уникалните свойства на Мъртво море за лечебни цели и накрая ще се създаде един обезводнен и тинест ландшафт.

По думите на специалистите, нивото на водата в Мъртво море се понижава с толкова бързи темпове, че заплашва не само съществуването на най-ниския и най-солен водоем на планетата ни, но и живота на околната екосистема.

Еколозите от Университета по технологии в град Дармщат са пресметнали, че за запазването на Мъртво море дори в сегашния му обем може да стане, ако водните канали, съединяваши този водоем с Червено море и със Средиземно море, трябва да бъдат два пъти повече.

Прочетете Цялата Статия...

Бракониерски набези

Автор: Меричка

Пиша това с неугасваща болка на сърце… и с въпрос кой може да защити природата от тях? Какво вълнува тези хора извън обичайното им ежедневие, в което неистово мислят методи за мащабно изтребване на цели рибни пасажи. Ограничавам се в момента само с разсъждения за речната риба. Който е съвестен и отговорен рибар знае, че рибата, освен с полезните съставки, като полиненаситени омега-3, и др. киселини, е изключителна храна за човека, благодарение на специфичния вкус на месото, приготвяно по най – разнообразни рецепти.

Ако сте забелязали, не се споменава никъде в материалите на Световната Здравна Организация като опасна или пък във връзка с “кампанийни” заболявания, подобни на “свински/птичи грип” “луда крава”, въпреки, че съществуват също вируси, болести и паразити, които я нападат често. Всъщност рибните вируси се развиват при ниска температура, както знаем, например че за пъстървата най-подходяща за отглеждането и е от 12 до 14 градуса /Целзий/, сравнително постоянна температура.

Дори и да не премине сериозна топлинна обработка рибното месо, температурата в нашия организъм е достатъчно висока, за да убие вирусите. Опасност за рибите, предимно пъстървовите представлява улавянето им с ръце, когато може да се предизвика температурен шок, който е главния виновник за висока смъртност /при внезапна промяна с около 6 градуса на температурата, главно във планинските реки/.

Много брутално след периода на хвърляне на хайвера /за тази година забраната за улова им изтече на 05.06/, е изтребването на рибата с взрив, с различни химикали, хлор, селитра и т.н., което просто погубва естествените популации, нарушава функционирането на екосистемите в речните русла, та дори и когато е специално развъдена в езера, язовири, завирени обеми над водовземни съоръжения на МВЕЦ и др. За съжаление не можахме да заловим и да накажем злосторници, предизвикали измирането на цял пасаж мряна в неделя.

Прочетете Цялата Статия...

Бяла светлина

Има ли нещо на този свят, което да няма “две страни” – добра и лоша, полезна и вредна и т.н. За всяко нещо може да има “за” и “против”. Така стои и въпросът за изкуственото нощно осветление. Точно то е основната причина за светлинното замърсяване. Да, но при добро нощно осветление намалява престъпността и се увеличава безопасността за движение по пътищата. Значи нощното осветление е едно ” необходимо зло”.

От това следва, че за да се намали свелинното замърсяване, човечеството трябва да търси начини да намали осветеността без да намалява видимостта. Един от тези начини е използването на така наречената бяла светлина (светлина с индекс на цветопредаване над 60).

Бялата светлина е от особена важност и за сигурността и безопасността на населението. Преди всичко е необходимо да се разбере, какво се случва с нашето зрение при ниски нива на осветеност.


Нашето зрение и идеята за по-висока възприемана яркост

Ретината на човешкото око се състои от пръчици и колбички. Колбичките позволяват да бъдат определени и разпознати цветовете, докато пръчиците ни дават възможност да виждаме, когато е тъмно и помагат за периферното зрение. Свързаното с колбичките зрение се нарича фотопично и обикновено се свързва с високи нива на осветеност (денем).

Свързаното с пръчиците и с ниски нива на осветеност (нощем) зрение се нарича скотопично. Средната област, преходната фаза, в която си взаимодействат пръчиците и колбичките, се нарича мезопично зрение.То отговаря на нива на осветеност, които са много по-ниски от дневната светлина, но са по-високи от тези на пълния мрак.

Чувствителността на колбичките достига максимална стойност при около 555 nm, което отговаря на жълтия цвят от спектъра на светлината. Чувствителността на пръчиците е максимална при около 507nm, което отговаря на синия цвят от спектъра на светлината. Следователно, ако източникът на светлина възпроизвежда светлина с по-наситен син цвят, той ще се възприема по-лесно от пръчиците, които са по-активни при ниски (мезопични) условия на осветеност.

Как се използват по света източниците за бяла светлина

Британският подход- законодателство, което разрешава намаляване на нивата на осветеност в жилищните райони, ако индексът на цветопредаване е висок.
Във Великобритания вече съществува практика за намаляване на изискваното ниво на осветеност при използване на източници на светлина с добро цветопредаване. Класовете на осветление се определят на база на Европейския стандарт, който описва средната минимална яркост или нивото на яркост.

На базата на този стандарт се извършва и нормиране на средната яркост, общата равномерност, надлъжната равномерност и коефициентът на околна осветеност за улично осветление. Британският стандарт определя кои от тези класове трябва да бъдат използвани за даден път или район в зависимост от нивото на престъпност, пътния поток и т.н.

Стандартът разрешава намаляване на класа на осветлението за второстепенни пътища (подходни пътища, жилищни райони, пешеходни или велосипедни алеи) в случай, че се използва източник на светлина с индекс на цветопредаване 60 или повече. Такъв е случая с източниците на бяла светлина (но не и при натриевите лампи с високо налягане с жълта светлина).

Заключенията за изискваната за хоризонтална осветеност са, че нивото на осветеност може да бъде намалено с 30% за второстепенни пътища в случай, че се използват източници на светлина с индекс на цветопредаване над 60 , което съответно може да допринесе за значително намаляване на светлинното замърсяване. Освен това се икономисва електроенергия.

Чрез по-доброто цветопредаване и по-високата яркост разпознаването на обектите, цветовете, формите и други детайли е по-лесно. В частност, разпознаването на лицата на хората е по-лесно, дори от по-голямо разстояние, което е от огромно значение за безопасността на гражданите.

Въпреки, че следващите три изследвания (на фондация STOEN RWE, Пейнтър и Фарингтън и Националният институт за правов ред и углавно съдопроизводство) не споменават бялата светлина, те ясно сочат, че по-доброто качество на светлината може да увеличи степента на безопасност в градовете.

При тези изслвдвания почти една четвърт от запитаните отговарят, че са изпитвали заплаха за своята безопасност поне веднъж при преминаване през неосветено място, а 70% споделят, че се страхуват за своята безопасност, но само до определена степен. Това би трябвало да сочи ясно необходимостта от подходящо осветление на улиците в градски райони.

Осветлението с бяла светлина води до намаляване на опасността от престъпни деяния

Министерството на правосъдието на САЩ представя изчерпателно изследване на шест проекта за улично осветление пред Конгреса на САЩ през февруари 1977 г. Краткият преглед на проекта установява, че въпреки липсата на статистически значими данни относно влиянието на уличното осветление върху нивото на престъпността, налице е силна индикация за това, че подобреното осветление намалява опасността от престъпни деяния.

През 2000 г. Пейнтьр и Фарингтън от Кембриджския институт по криминология осъществяват два изследователски проекта за изследване на ефекта от подобряването на уличното осветление върху нивото на престъпността. Например: Град Дъдли е разделен на два района –единият е експериментален (осветен с бяла светлина), а другият е само контролиран от полицията без да е сменен наличния вид осветление (от натриеви и живачни лампи).

Броят на престъпленията в експерименталния район намалява с 41%, при 15% намаление в контролирания район. Печалбата от намалялата престъпност превишават разходите за подобряване на уличното осветление с 2,4 до 10 пъти след една година. Следователно, налице е изключителна икономическа ефективност и възвращаемост на инвестициите.

Въпреки, че е практически невъзможно да се определят точните причини за промените в престъпните модели на поведение, проведеното от Пейнтьр и Фарингтън изследване е показателно за важната роля на доброто и качествено осветление. Това съвпада и с изводите, публикувани от Кен Пийз от Университета в Хъдърсфийлд, Великобритания, след обширно проучване на литература относно въздействието на уличното осветление върху престъпността.

През 2002 г. един от авторите на доклада до Националния институт по правосъдие към Министерството на правосъдието на САЩ казва: „Най-новите изследвания за осветлението във Великобритания са на път да премахнат съществуващите съмнения относно ефективността и ефикасността на осветлението в борбата с престъпността и осигуряването на сигурност и спокойствие в жилищните райони." (Великобританският институт по криминология счита, че има ясна зависимост между подобреното улично осветление и намаляването на престъпността.)

През 2006/2007 г. са проведени тестове в Испания и в Холандия, сравняващи характеристиките на жълтата и бялата светлина по отношение на възприемането и разпознаването на лица и цветове. И в двете страни са проведени персонални интервюта с около 200 жители на жилищни райони и квартали, в които неотдавна са инсталирани лампи с бяла светлина. Жителите са интервюирани преди и след монтирането на източници на бяла светлина.

Като цяло, резултатите в Испания и Холандия са сходни. Почти всички интервюирани споделят, че възприемат бялата светлина по-положително по отношение на количество и качество на светлината, както и по отношение на усещане за безопасност, благодарение на по-доброто възприятие за яркост и по-добра видимост.

Разпознаването на лицата на хората е подобрено средно с 20-30% и създава усещане за комфорт, защото идентифицирането на преминаващите по улицата е по-лесно. Интервюираните споделят, че разпознаването на формите и цветовете на обектите е по-лесно при наличие на бяла светлина. Тя способства и за генериране на по-контрастни изображения при използване на видеокамери за наблюдение на обектите.

Осветлението с бяла светлина води до предотвратяване на инциденти по пътищата

Подобрената видимост допринася най-много за безопасността по пътищата - улиците са по-безопасни за шофьори и пешеходци. Тестове показват, че шофьорите могат по-бързо и от по-голяма дистанция да видят движение отстрани на пътя при наличие на бяла светлина. В критични случаи, това може да им даде повече време за реакция и спиране, ако дете, възрастен или велосипедист пресече пътя им или ако внезапно се появи друга кола.

Обратното също е вярно; пешеходците виждат по-добре приближаващите се коли и реагират адекватно. По този начин, бялата светлина допринася за безопасността по пътищата и предотвратява потенциални сериозни наранявания или дори фатални случаи. Това също допринася за подобряване на качеството на живот в съответните райони.

Има дори проучване, което доказва, че по-добрата видимост намалява честотата на инцидентите сред пешеходците, тъй като те по-рядко са склонни да прескачат препятствия или неравни повърхности по тротоарите или пътните настилки.
Бялата светлина подобрява видимостта и, следователно, играе важна роля за намаляване на инцидентите.

С източници на бяла светлина може да се постигне максимална енергийна ефективност

Проучване проведено в Ню Йорк оценява начина, по който хората възприемат ефекта от улично осветление през нощта. При сравняване на светлината (15 лукса) от живачна лампа с високо налягане със светлината (5 лукса) от лампа с бяла светлина, повечето от анкетираните отново предпочитат бялата светлина в четири от седемте въпроса.

В частност, естествеността на обстановката при тези условия се посочва като по-добра при бяла светлина. Един от най-интересните изводи от гледна точка на енергийната ефективност е, че при сравнение на много по-високо ниво на осветеност при натриева лампа усещането за безопасност е същото, дори когато нивото на осветеност с лампи с бяла светлина е с около 30% по-ниско, отколкото това при натриеви лампи с високо налягане.

Заключение

Изводите от всички тези изброени проучвания показват, че непрекъснатите усъвършенствания на функционалността показват, че съвременните иновативни източници на бяла светлина са с по-добри показатели в много отношения в сравнение с техните предшественици за нощно осветление – живачни лампи и натриеви аналози с високо налягане.

В допълнение, последното проведено независимо проучване показва, че източниците на бяла светлина са визуално по-ефективни от тези с жълта светлина при стандартно използваните нива на осветеност за външно осветление.

Това означава, че консумацията на електроенергия може да бъде намалена, чрез димиране на източниците на светлина или инсталиране на алтернативи с по-ниска мощност без това да повлияе на качеството на светлината и възприятието на обектите.

Техническият комитет на понастоящем работи върху публикуването на препоръки за използване на бялата светлина, като отчита спектралната чувствителност на окото при ниски нива на осветеност.

--------------------------------------------------------------------------------
Статията отразява основните въпроси разисквани на Национален семинар „Светлинно замърсяване” в Русенски университет „Ангел Кънчев”
21 май 2009 г.

Маестро Новинар


Прочетете Цялата Статия...

2009 - Международна година на Астрономията

“И каза Бог: Да бъде Светлина.И стана Светлина. И видя Бог, че това е добро...”
Явно, Бог не е знаел поговорката: ”Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне!”. Защото след Бог дойде Човекът. И каза Човекът: Да бъде Светлина и през нощта.
И тогава вече.... стана лошо!



Един поглед към нощното небе и ще ви се стори, че Млечният път се е изпарил.. Днес повечето хора нощем живеят под преливащи куполи от отразена, пречупена светлина - лъчи, разпръсквани от свръхосветените градове и предградия и от окъпаните в светлина магистрали и фабрики.

През по-голямата част от човешката история изразът „светлинно замърсяване" не би имал никакъв смисъл. Днес обче блясъкът на светлинното замърсяване скрива една от най-удивителните нощни гледки от очите на една пета от човечеството. В небето над повечето днешни градове звездите на практика са изчезнали и на тяхно място е останало само пуста сивота.

Светлинното замърсяване в градовете прави почти невъзможно астрономическите наблюдения. Заради това oсветяване на небето стaва възможно да се видят само най-ярките звезди: Ако при тъмно небе човек с невъоръжeно око може да види до 2-3 хиляди звезди, то, намирайки се в града или друго място с ярко изкуствено осветление , не може да види повече от 500 звезди.

По тази причина в големите градове може да се наблюдават само най-ярките звезди, Луната и някои планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн). Става много трудно да се наблюдават обекти от далечния космос: звездни струпвания (клъстери), мъглявини, галактики и т.п. Освен това става невъзможно да се определят очертанията на съзвездията, защото много от тях включват слабосветещи звезди. Има и още: Ярката светлина не позволява на човешкото око да се адаптират към тъмнината.

Светлинното замърсяване също силно затруднява използването на оптични телескопи. Принципът на работа на телескопа е да събира светлината на звездите и на другите обекти с помощта на лещи или огледала – това събиране е много по-важно от самото увеличение). При светлинното замърсяване телескопът събира не само толкова звездната светлина, отколкото светлината на нощните лампи, отразена и разсеяна от водните пари и прашинките, които е наситен въздухът.

Освен това, замърсяването на светлината намалява контраста между небесни обекти и самото небе. Това отнема много от предимствата на телескопа и принуждава астрономите (както професионалистите, така и любителите) да се отдалечават от каквото и да е селище с изкуствено осветление в ненаселени и тъмни места. Това често създава неудобства. Използват се и светофилтри, които намаляват (но не преодоляват) светлинното замърсяване.

По този начин светлинното замърсяванепречи не само на астрономите любители, а и на работата в астрономическите обсерватории изкуствена светлина в тъмни места, обитавани, често неприятно, или да се използват . Съвременние обсерватории се строят далеч от големите селища, за да избегнат светлинното и атмосферното замърсявания и замърсяването на въздуха.

Особено тревожно е, че гордостта на българската астрономия - обсерваторията в Рожен, скоро също няма да може да функционира, заради светлините от хотелите и пистите на Пампорово. Представете си, уникален по-рода си научен комплекс, снабден с най-големия телескоп на Балканите, да излезе от употреба, заради алчността на група хора.Едва ли някога бихме могли отново да имаме подобна обсерватория и не знам, ако успеем да я създадем, дали някой хотел няма да я обезмисли отново.

Но нека се върнем към опасението ми, че невъзможността ни да наблюдаваме звездното небе, ще има негативен ефект върху психиката ни и върху въображението ни като цяло. Озарили сме нощта, сякаш е необитаема страна, а всъщност нищо не би могло да бъде по-далеч от истината. Дори само сред бозайниците броят на нощните видове е удивително голям.

Изкуственото осветление в околната среда влияе и върху цикъла на растеж на много растения. Разпространените източници на бяла светлина с голям дял от спектрален син цвят пречат на ориентацията на много видове насекоми, водещи нощен живот. Всяка нощ една светеща улична лампа е причина за смъртта на 150 насекоми. Светлината е мощен биологичен фактор и на много видове действа като магнит.

Въздействието й е толкова силно, че учените говорят за пойни и морски птици, „пленени" от прожекторите на сушата или от светлината на факлите за изгаряне на газ на нефтените платформи в морето; хиляди пернати кръжат около тях, докато паднат от изтощение. Птиците, които мигрират нощем, често се блъскат в ярко осветени високи сгради.

Стига се дори дотам, че мигриращите птици в старанието си да заобиколят “огнищата” на цивилизациятя, се отклонават от маршрута си. Не докрай е изследвано въздействието на светлинното замърсяване върху хронобиологията на човешкия организъм. Възможно е да предизвиква отклонения в хормоналния баланс, свързани с естествения цикъл на редуването на деня и нощта.

Темата “светлинно замърсяване” никак не е за подценяване според медици и психолози. То може да предизвика сериозни проблеми с денонощния баланс, който си е изградил организмът, причинени от нарушаване на съня – необяснимо главоболие, напрежение, раздразнителност и общ дискомфорт за тялото и духа.

Сънят е най-добрият начин за възстановяване на силите и ако нещо го прекъсва постоянно, като ярката неонова реклама на стената срещу прозореца на спалнята например, настъпва неизбежен стрес Нормалното човешкото тяло се нуждае от редовно редуване на деня и нощта, светлината и тъмнината.

Нощният живот под електрическата лампа предизвиква сериозни нарушения на поведението и физически заболявания (включително и “рак”). Постоянната светлина потиска синтезирането на мелатонин ( хормон, който предотвратява образуването и развитието на злокачествени тумори). По-точно - подтиска активността на ензими, които помагат да се превърне хормонът на бодростта (серотонин) в хормон на съня - мелатонин.

Жените са по-чувствителни към изкуственото нощно осветление, отколкото мъжете. Светлинното замърсяване предизвиква у тях преждевременно остаряване на тяхната репродуктивна система и увеличава риска от развитие на рак на гърдата и рак на дебелото черво.

Но и мъжете не са в безопасност. Нощните работници често заболяват от злокачествени тумори на дебелото черво или ректума. Освен това, безпорядъчният светлинен режим предизвиква нарушения на съня, стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания, нарушения на обмяната на веществата и може да се увеличи риска от диабет.

В Европа вече усилено се говори за “светлинно замърсяване”, срещу което започват да се предприемат енергични мерки. В италианската област Ломбардия например, има специален закон, който задължава жителите й да не си позволяват никакво излишно осветление през тъмната част на денонощието. Нощем уличните лампи едва мъждукат, а силата на светлината на обществени места се регулира строго.
Но така е ...само в Ломбардия .

Някога, някога преди много години хората са лягали да спят и са ставали заедно със слънцето. Сега имат на разположение ярка светлина по всяко време на деня и нощта. Но се оказва, че това вреди на човешкото здраве. Нека тогава да си пожелаем: Нека бъде светлина, но.... денем. А през нощта да си върнем звездите.


Подготви материала: Маестро Новинар
Прочетете Цялата Статия...

Откъс от “Двойна пролет”

...Смяната на годишните времена в Черно море става така — зима, пролет, лято, втора пролет (през септември и октомври) и отново зима. Никаква есен няма.
През март и април слънцето с всеки ден се издига все по-високо и по-високо над морските пространства и на бреговете разцъфва розова от бадеми и мъгли черноморска пролет. Горният слой вода в морето се нагрява. В него започва бурен живот.

Особено бързо се размножава планктонът — ония дребни животни и растения, главно диатомеи, които плават в морската вода в обособено състояние.Тези растения и животни не са безцветни. Понякога те придават на морските пространства червена, жълта или зелена отсянка. Дарвин бил поразен, когато корабът «Бигл» пресичал океана, който гъмжал от червен планктон. Границата между червената и синята вода се виждала така отчетливо, като че била прокарана с четка.

Всяка пролет Черно море се изпълва с микроскопични растения — диатомеи. Както цъфтят напролет лъките, така цъфти от диатомеята пролетното море. Диатомеята се размножава с невероятна бързина. Всеки двайсет и четири часа една диатомея се дели на две. След десет дни от една диатомея се получават около хиляди такива едноклетъчни същества — нито растения, нито животни,— затворени в крехка кремъчна раковина.

Формите на диатомеите са тъй чудновати, че изглеждат плод на фантазията. Има диатомеи, приличащи на дискове, квадрати, адмиралтейски котви, кълба, покрити с четина, отломки от скъпоценни камъни и кости от риби, на семена от земни растения и цветя. Освен диатомеи в планктона плават множество същества, които притежават всички признаци на растенията и заедно с това способност да се движат самостоятелно като животните.

Запознаването с живота на морето ме убеди, че тук, в подводните пещери и между скалите живеят в мрак и тишина странни същества, които са преходна форма от растение към животно. В морето имаше много растения, които умееха да се движат като животните, и много животни, неподвижни и прикрепени на едно място като растения. Когато за пръв път видях актинията — наричат я още морска анемона,— не можех да повярвам, че това не е цвете, а животно.

Актинията прилича на цвете, растящо на дебело стъбло. Тя живее неподвижно или по-точно расте по скалите и морските брегове. Венчето й вместо от листенца е обкръжено от множество яркочервени пипалца, покрити със сини точки. В пипалцата й има отрова. С нея актинията убива животните и ги изяжда с грамадната си уста, която прилича на цепнатина в плодника на цветето.

Напролет морето е наситено с планктон и диатомея. На диатомеевите лъки пасат стада риби и други животни. Към началото на лятото диатомеята изчезва. Една част от нея бива изядена от рибите, една част се спуща в дълбочината, дето я изяжда многобройното население на морското дъно. Животът бавно замира и като че лятото трябва да мине в безплодна есен и да завърши с умъртвяваща зима.

Но неочаквано през септември започва повторно разцъфтяване на планктона. Морето отново се изпълва с гъста маса от микроскопични растения и животни.
Стада риби отново се движат като сребърни подводни течения и хиляди чайки кацат върху водата, пляскайки с криле. По шума на крилете им, който прилича на далечен тътен от водопад, рибарите узнават за приближаването на скумрията и хамсията.

След втората пролет дохожда черноморската зима с тежката си вода, с безжизнеността на дълбочините и повехналите гъсталаци на морските гинещи треви. Веселите риби — скумрията и паламудът — отиват в Средиземно море. Нордостите реват в мъглите. Снегът се топи и се разтваря в черните вълни. Небето прихлупва морето като нисък купол и не дава топлина. Слънцето си отива на юг, към далечните брегове на други, по-щастливи и празнични морета.

С какво да се обясни появяването на втората къса пролет в морето?

Зиме във водата на Черно море се сгъстяват разяждащите фосфорни и азотни соли. Без тях е немислим животът на микроскопичните растения — диатомеите. Растенията всмукват в себе си тези соли само под влиянието на слънчевата светлина. Зиме я има малко, тя е слаба. Слънцето ниско се плъзга по края на хоризонта, лъчите му падат полегато във водата. Те не проникват надълбоко, а се отразяват от морската повърхност. Растителният живот е мъртъв.

Напролет слънчевата светлина затопля морето. Диатомеите почват да поглъщат солите и бързо се развиват. Те изяждат всички запаси от азотна и фосфорна сол в морската вода с нечувана лакомия — приблизително за един месец. През май вече започва гладът за сол и диатомеите загиват масово. През лятото гладът се засилва и животът на планктона замира напълно.

Но долу, в студената вода, дори и лете запасите от сол се запазват незасегнати. Планктонът не може да се пресели надълбоко, за да живее от тези запаси. В дълбочините няма слънчева светлина, а без светлина планктонът не може да съществува.
Лете слънцето нагрява горните слоеве на морето. Морската вода е лош проводник на топлината.

Затова горната нагрята вода лежи като слой от десет-дванайсет метра дебелина над дълбоката студена вода и с нея изобщо не се смесва. Само силните бури могат да смесят тези различни води, но лете ги няма. През есента повърхността на морето бързо се охлажда Цялата вода от горе до долу придобива еднаква температура. Жестоки бури размесват водата като в исполински казан. Водата пак се насища със сол и настъпва нов разцвет на диатомеите и планктона — втората морска пролет.

Тя трае, докато слънцето дава достатъчно светлина. Дните стават по-къси, слънцето уморено клони към юг, светлината му блести само на повърхността на водите и отразена от тях, създава есенния блясък на въздуха. Но морските дълбочини потъват във все по-голяма и по-голяма тъмнина. Планктонът умира, увяхват водораслите и зимата превръща моретата в неизмерими басейни студена вода.

из “Северна повест” на Константин Паустовски; подготви: Черноморската диатомея

Препоръчваме още:

Учени доказват че водата има памет
Посланията на водата

Прочетете Цялата Статия...

Мобилни телефони ЕКО вече и в България

Globul затвърди лидерската си позиция на българския пазар за мобилни телефони, предлагайки първия екологичен апарат - Samsung SGH-E200 ECO. Продажбата на екологични телефони е част от дългосрочната стратегия на оператора за чиста природа и опазване на околната среда Globul Green, която стартира през 2008 г. От компанията са предвидили инвестиции в размер на 400 000 лв. за осъществяването и.

Samsung SGH-E200 ECO е стилен и удобен мобилен апарат изработен от био-пластмаса, която е сравнително безопасна за околната среда, в сравнение с традиционните пластмаси използвани за телефоните. За производството на този модел Samsung не са използвани олово, живак, кадмий и съединения възпрепятстващи горенето, които са потенциално опасни за здравето.

Телефона може да бъде закупен в магазините на Globul и партньори на цена 99 лв. в зависимост от предпочитаният тарифен план и договор. В рамките на стратегията за чиста природа Globul развива и програма за рециклиране на мобилни апарати и аксесоари. До края на февруари 2009 г. са изхвърлени за рециклиране над 900 кг. електронни отпадъци в специалните контейнери, поставени в магазините на Globul и Gеrmanos.

Прочетете Цялата Статия...

Биогорива основни предимства

Биогоривата са възобновими течни или газообразни горива, произведени от растителни или животински продукти (биомаса). Най-разпространените биогорива днес са биодизелът – произведен от маслодайни растения като рапица и слънчоглед, заместител на дизела, и биоетанолът – произведен от захар и съдържащи нишесте растения като цвекло или житни култури, заместител на бензина. Тези два вида течни транспортни горива имат потенциала да заместят петролните продукти, използвани в транспорта.

Биогоривата са изцяло съвместиви за смесване с бензиновите и дизеловите горива, още повече, че смесите могат да се предлагат на пазара от съществуващите бензиностанции. Смесите с до 5 % биогориво са в рамките на установените стандарти за бензина и дизела, използвани от всички автомобили, като е доказано, че по никакъв начин не увреждат двигателите на автомобилите.

Основните предимства на биогоривата са следните:

-Подобряване на енергийната сигурност: Биогоривата могат изцяло да заместят бензиновите и дизеловите горива, без това да се отрази на качеството на горивото. Това ще допринесе за ограничаване на зависимостта от внасяния петрол, чиято цена е твърде нестабилна, тъй като запасите от него започват да се изчерпват.

-Подобряване качеството на автомобилните горива: Биоетанолът има по-високо октаново число от бензина и при тяхното смесване води до повишаване октановото число на сместта. Биодизелът, поради своята специфика, при смесване с дизеловото гориво може да оптимизира изгарянето му, да подобри работата на двигателя и увеличи мощността му.

-Ограничаване изменението на климата: Използването на биогорива води до намаляване емисиите на въглероден диоксид и по този начин подпомага усилията за ограничаване изменението на климата.

Биогоривата съществуват, откакто съществуват и автомобилите. В края на 19-ти век Рудолф Дизел изобретява дизеловия двигател на базата на рапичото масло, а ранните дизелови двигатели са били задвижвани с фъстъчено масло. В началото на 20-ти век Хенри Форд е задвижвал един от своите модели с биоетанол.

В последствие, откриването на големи петролни залежи е задържало бензина и дизела евтини за дълги години, а биогоривата са били забравени. Въпреки това обаче, с последните покачвания на цените на петрола, както и с нарастване на безпокойството от глобално затопляне, предизвикано от емисиите на въглероден диоксид, биогоривата започват да възвръщат популярността си.

Прочетете Цялата Статия...

Страшната сянка на Чернобил

Списание Biology Letters съобщава, че АЕЦ-а в Чернобил продължава да замърсява околната среда. Двадесет и три години след аварията на 26 април 1986г. в радиус от 30 км. около реактора популацията на различни биологични видове е съвсем малка. Учените установили, че колкото по-високи са нивата на радиация, толкова по-малко птици и насекоми живеят и се размножават в радиоактивната зона.

Изследванията се основават на сравнения между райони с и без радиоактивно замърсяване. Аварията се случва на 26 април 1986 г. в АЕЦ „Ленин“ . Провежда се учение за спиране на 4-ти реактор при затруднени условия и тестване на самозахранващата система. Имитира се авария в електропреносната мрежа на Украйна, реакторът не получава захранване и трябва да използва собствената самозахранваща система. Грешки, човешки фактор, неизправност, това са част от многото версии за случилото се. Резултатът: радиоактивни отпадъци, които преминават през Източна Европа, Русия и Скандинавия.

Малко след аварията през 1986 г. беше сложен край на Студената война между тогавашния СССР и САЩ. Аварията в Чернобил неофициално доведе до затопляне на отношенията изток-запад и до сериозни анализи. Изводите от трагедията бяха красноречиви както за пряко така и за косвено засегнатите нации. Чернобил показа категорично на света какви биха били последиците от една дори и малка по мащабите си ядрена война. Само една ракета Р-36М носи рискове от радиоактивен колапс равняващ се на 100 Чернобилски аварии!

И въпреки това човека е и ще си остане странно природно създание. Или по-правилно казано странната „грешка на природата”. Странността е в това, че тази трагедия привлича туристи!? По този повод писателят-фантаст Борис Стругацкий прави следния коментар:

„За мен е непонятно защо хората толкова искат да попаднат на мястото на тази катастрофа. Навярно, от липса на емоции, трябва им андреналин. Е, щом се е появило търсене, значи ще има и предлагане. В това няма нищо удивително.”

Прочетете Цялата Статия...

Кой е Масанобу Фукуока

Масанобу Фукуока е японец роден на остров Шикоку. Той е земеделец, философ и писател. Автор е на книгата Революцията на една сламка, в която разглежда въпросите на натуралното земеделие. Господин Фукуока изказва и защитава тезата, че зеленчуците спокойно биха могли да се отглеждат заедно с плевели при спазване на определени принципи на земеделие. Неговите философски възгледи са изградени въз основа на Дзен-Будизма и Даоизма (Таоизма).

Лари Корн ученик на Масанобу Фукуока
В своята ферма, разположена близо до малко селце на остров Шикоку в Южна Япония, Масанобу Фукуока създава метод за натурално водене на фермерско стопанство, който би могъл да върне назад деградационните тенденции в съвременното земеделие. Натуралното стопанство не се нуждае нито от машини, нито от отровни химикали и е нужно минимално плевене. Г-н Фукуока не оре почвата и не използва компост.

Той не залива с вода оризовите си полета през вегетационния период, както е възприето да се прави в течение на много векове на Изток и в цял свят. Почвата в неговите ниви остава неорана в течение на повече от двадесет и пет години и при това получава добиви, сравними с добивите на най-продуктивните японски ферми. Неговият метод на обработване на почвата се нуждае от много по-малко труд, от който и да е друг метод. Той не причинява замърсяване на околната среда и не се нуждае от използване на изкопаеми горива.

Когато за пръв път чух разкази за г-н Фукуока, се отнесох скептично към тях. Нима е възможно да се получават ежегодно, високи добиви ориз и зимни зърнени култури като просто се разхвърлят семена по повърхността на неразораното поле? Тук навярно се крие нещо повече.

В течение на няколко години аз живях с група приятели във ферма на планинските хълмове северно от Киото. Прилагахме традиционните методи на японско земеделие, отглеждане на ориз, ечемик, ръж, соя и различни зеленчуци. Пристигащите посетители на фермата, често говореха за работата на г-н Фукуока.

Никой от тези хора не беше живял достатъчно дълго време в неговата ферма, за да изучи подробно техниките му, но техните разговори бяха възбудили любопитството ми. Всеки път, когато в работата ни се появяваше пролука, аз пътувах из другите части на страната, установявайки се във ферми и общини като вземах участие в тяхната работа. В едно такова пътуване аз посетих фермата на г-н Фукуока, за да се докосна сам до работата на този човек и да я проуча.

Не помня точно какъв си го бях представял, но след като бях слушал толкова много за този велик учител, бях удивен, да видя, че е облечен и обут като средния японски фермер. Но рядката прошарена брада, живата му природа и поведение му придаваха до голяма степен вид на необикновен човек.

При това първо посещение аз останах във фермата на г-н Фукуока няколко месеца, работейки на нивите и в цитрусовата градина. Там в глинобитни хижи, по време на вечерните дискусии със студентите и работниците на фермата, методът на г-н Фукуока и лежащата в неговата основа философия ми станаха понятни.

Градината на г-н Фукуока е разположена по склоновете на хълмовете, от страната на залива Матсуяма. Това е "планината", където живеят и работят неговите студенти. Много от тях са пристигнали така, както и аз, с раница на гръб, без да подозират какво ги очаква тук. Те остават за няколко дена или седмици, след което потеглят отново към долината. Но обикновено има една основна група, състояща се от четири пет човека, които живеят тук около година.

В изтеклите години много хора, мъже и жени, са преминали оттук, за да останат и поработят известно време. Липсват съвременни удобства, питейна вода се носи с ведра от извора, храната се готви на открито огнище с дърва, а вечерно време хижите се осветяват със свещи и газени лампи. От планината се снабдяват с диви треви и зеленчуци. Риба и мекотели могат да се наловят в близкия ручей, а морски водорасли да се съберат във вътрешното море на няколко мили от тук.

Работата е различна в зависимост от времето и сезона.Работният ден започва около осем, един час обедна почивка (два или три часа в летните горещини) студентите се връщат от работа в хижите си по залез слънце. Освен селскостопанските работи има и ежедневни задължения: носене на вода, сечене на дърва, хранене на кокошките и събиране на яйца, готвене на храната, стопляне на вода за миене, грижи за пчелите и козите, ремонтиране а понякога строене на нови хижи и приготвяне на "мисо"(соева паста) тофу(соева извара).

Г-н Фукуока отделя 10 000иени (около 35 долара) на месец за разходи на общността. По-голяма част от тази сума отива за покупки на соев сос, растително масло и други необходими продукти, които не е практично да се произвеждат в малки количества. Студентите трябва да удовлетворяват останалите си нужди с културите, които отглеждат, ресурсите на окръжаващата среда използвайки своята изобретателност.

Г-н Фукуока умишлено поставя своите студенти при такъв полупримитивен начин на живот. Сам той е живял така в течение на много години, тъй като смята, че този начин на живот развива интуицията, необходима, за да се води фермерско стопанство по неговия натурален метод.

В областите на Шикоку, където живее Фукуока, оризът се отглежда по крайбрежните равнини, а цитрусовите – върху окръжаващите ги хълмове.Фермата на г-н Фукуока включва оризови полета с площ 0,5 ха и мандаринови градини на площ от 5 ха. Такава ферма ще се стори на западният фермер малка, но тъй като цялата работа се върши с традиционните японски ръчни оръдия на труда, то е нужно не малко усилие, за да бъде обработена такава малка площ.

Г-н Фукуока работи заедно със студентите в нивите и градината, но никой не знае точно кога ще посети едно или друго работно място. Той изглежда притежава способността да се появява в това време, когато студентите най-малко го очакват. Енергичен е и винаги с охота обяснява едно или друго. От време на време той събира студентите заедно, за да обсъдят работата която вършат, понякога им подсказва начин, с помощта на който тя може да се свърши по-бързо и леко.

В други случаи разказва за жизнения цикъл на плевелите или причинителя на гъбно заболяване при плодните дървета, а понякога прави отклонение, за да припомни и разкаже случай от своята фермерска практика. Заедно с обясненията на своята техника, г-н Фукуока предава също и основите на селскостопанското майсторство. Той подчертава важността на грижливото отношение към оръдията на труда и никога не престава да демонстрира техните възможности.

Ако новодошлият мисли, че "натурално стопанство" означава, че всичко става от само себе си по естествен път, при което той само седи и наблюдава, то г-н Фукуока скоро му показва, че "натуралното стопанство "се нуждае от огромно количество знания и работа. Ако говорим буквално, то единственото "натурално" стопанство е ловът и събирането на естествена храна.

Отглеждането на селскостопански култури, е следващата културна степен, нуждаеща се от знания и постоянни усилия. Главната особеност на метода на г-н Фукуока се състои в това, че той води своето стопанство по пътя на коопериране с природата, без да се опитва да я покори или подобри, откъдето и названието на неговият метод, "натурален", тоест естествен или природен.

Много посетители идват във фермата само за следобедите и г-н Фукуока търпеливо им показва своето стопанство. Привична картина е да го видите бодро изкачващ се по планинската пътека, със запъхтяна след него група от 10-15 посетители. Но не винаги е имало толкова много хора тук. В годините, когато е разработвал своя метод, контактите на г-н Фукуока с когото и да е извън пределите на селото са били много малки.

Още като младеж г-н Фукуока напуска родния си дом и заминава за Йокохама, за да стане микробиолог. Там той става специалист по растителни болести и в продължение на няколко години работи в лаборатория, като митнически селскостопански инспектор. Именно по това време, като 25 годишен младеж, г-н Фукуока достига до прозрението, което оформя основата на работата му, станала негова жизнена задача, и тема на тази книга, "Революцията на една сламка". Той изоставя работата си в митницата и се завръща в родното си село, за да изпита върху своите ниви жизнеспособността на идеите си.

Основната идея му се явява веднъж, когато случайно минавал край стара нива, обработвана дълги години и впоследствие запусната. Там той вижда здрави оризови растения, пробиващи и показващи се през оплетени треви и плевели. От този момент той спира да залива с вода оризовите си полета.

Спира и сеитбата на ориза напролет като вместо това засява семената наесен направо върху повърхността на почвата, както те биха се самозасявали по естествен път, просто падайки на повърхността на почвата от зрелите метлици. Вместо да унищожава плевелите с помоща на оран и обработки на почвата, той се научава да контролира числеността им чрез поддържане на повече или по-малко постоянен покров от бяла детелина и мулчиране с оризова и ечемичена слама.

Убеждавайки се, че тези условия благоприятстват развитието на културните растения, г-н Фукуока се стремял, колкото се може по-малко да се меси в живота на растителните и животинските съобщества в своите ниви и поля. Понеже много западни фермери не са запознати със сеитбооборота на ориза и зимните зърнено житни култури и тъй като г-н Фукуока в книгата си "Революцията на една сламка" отделя много място на технологията за отглеждане на ориза, може би ще е полезно да се кажат няколко думи за традиционното японско земеделие.

В древността оризовите семена просто са били разпръсвани по наводнени речни долини през сезона на мусоните. С течение на времето в долините на реките започнали да правят тераси за задържане на водата след края на сезонния разлив. В съответствие с традиционния метод, използван до края на Втората Световна Война, оризовите семена са били засявани в грижливо приготвен питомник.

Компоста и торта са разхвърляли по полето, което впоследствие заливали, а след оранта почвата в питомника придобивала консистенция на грахова супа. Когато младите растения достигали височина около 20 см., ръчно ги пресаждали в полето. Опитен фермер може да засади до 0,13 ха, но почти винаги тази работа се е вършела от много хора, работещи заедно.

След пресаждането на ориза правели леки междуредови обработки, при нужда плевели ръчно и често мулчирали .В продължение на три месеца полето било покрито с вода, слоят вода над почвената повърхност достигал 2,5 см. а понякога и повече. Жънели ръчно със сърпове.

Ориза връзвали на снопи за няколко седмици и го окачвали да се суши преди овършаването с дървени или бамбукови пръти. От пресаждането до прибирането на реколтата всеки сантиметър от полето бил най-малко четири пъти обработен на ръка. След жътвата на ориза изоравали нивата а почвата оформяли на плоски гребени, широки приблизително 0,5 м., разделени с дренажни бразди.

Ръжените и ечемични семена разпръсвали по повърхността и заоравали в почвата. Такъв сеитбооборот е бил възможен само при добро планиране на работата и постоянна грижа за осигуряване на земята с органични торове и важни хранителни вещества. Интересно е да се отбележи, че използвайки традиционният метод, японските фермери отглеждали ориз и зимни зърнено житни всяка година на едно и също място в продължение на столетия без това да снижи почвеното плодородие.

Признавайки многото ценни качества на традиционния метод, г-н Фукуока допуска, че в него са включени и операции, които би могло да не се правят. Той говори за своя метод като за метод на "нищо не правене"и смята, че използвайки го,даже и "неделният фермер" може да отгледа достатъчно храна за семейството си. Обаче, той не иска да каже, че методът му изключва всякакво усилие.

Неговата ферма се основава на точната работа на полските работници. Всичко, което се прави, трябва да бъде направено своевременно и с разбиране. Ако фермерът е решил, че на този участък земя трябва да расте ориз или зеленчуци и е засял семената, това означава, че той е поел отговорността за този участък земя. Да разрушиш природата и след това да я запуснеш това е безотговорно и пагубно.

Есента г-н Фукуока разпръсва семена от ориз, бяла детелина и зимни житни растения едновременно на едно поле и ги покрива с дебел слой оризова слама. Ечемикът (или ръжта) и детелината поникват веднага, оризовите семена се намират в покой до пролетта. Докато зимните зърнени култури растат и зреят в по-ниските полета, градините по склоновете на хълмовете са център на активна работа. Прибирането на цитрусовите плодове продължава от средата на ноември до април.

Ръжта и ечемика се прибира през май и се разстила да просъхне за 7-10 дена. След това сеовършават, отвяват и събират в чували на сухо място за съхранение. Сламата се разстила на полето, като мулч. Водата се задържа в полето за късо време, в периода на юнските мусонни дъждове, за да отслаби детелината и плевелите и да даде възможност на ориза да прорасте през сламеното покритие. След изпускането на водата от полетата, детелината се оправя и разраства под покрова на ориза.

От този момент до прибирането на реколтата(за традиционния фермер, това е време на напрегнат труд) единствената работа на полето на г-н Фукуока е подържането в ред на дренажните канавки и тесните пътеки между полетата. Ориза се прибира през октомври. Снопите се окачват за просъхване и след това се овършават.

Есенната сеитба приключва когато ранните сортове мандарини узряват и са готови за беритба. Г-н Фукуока получава от 50 - 58 ц./ха ориз (1амер.центнер\~45кг.). Този добив е приблизително равен на добива, получаван с използването на химикали или по традиционният метод в съседните стопанства. Добивът от зимни житни от нивите на г-н Фукуока често е по-голям от този на съседите му, използващи промишления метод със засяване в почвата на зимните житни култури.

И трите метода (натуралният, традиционният и химическият) дават сравними добиви, но значително се различават по въздействието си върху почвата. Почвата в полята на г-н Фукуока с всеки сезон става по-добра. В продължение на последните двадесет и пет години до сега, откакто е прекратил орането на почвата, постоянно се увеличава плодородието в неговите ниви, подобрява се структурата и влагоемкостта на почвата.

При традиционния метод плодородието на почвата в течение на много години остава на постоянно ниво. Добивът, получен от фермера, е право пропорционален на количеството компост и тор, които той внася в почвата. При химическия метод почвата става безжизнена и нейното естествено плодородие за кратко време се разрушава.

Едно от големите преимущества в метода на г-н Фукуока се състои в това, че оризът може да се отглежда без да се наводняват полетата през целия вегетационен период. Малко са тези, които биха си представили такава възможност. Все пак това е факт и г-н Фукуока потвърждава, че при този способ оризът расте по-добре. Неговият ориз има здраво стъбло и дълбока коренова система. Старият сорт, богат на глутен, който той отглежда, дава 250-300 зърна от едно растение.

Използването на мулч увеличава влагоемността на почвата (влагозадържането). На много места натуралният метод може напълно да премахне проблема с напояването. По такъв начин, оризът и другите високодобивни култури могат да се отглеждат в райони, които по-рано са се считали непригодни за тях. Стръмните склонове и други неудобни терени могат да се култивират без страх от ерозия. Натуралният метод позволява да се върне плодородието на почвите, изтощени от неправилна обработка и химикали.

Болести по растенията и вредители могат да се намерят и по нивите на г-н Фукуока, но те никога не предизвикват съществени повреди по културните растения. Повреждат се само най-слабите от тях. Г-н Фукуока потвърждава, че най-добрият начин да се държат под контрол болестите и вредителите, това е създаването на здрава среда за растенията.

Плодните дървета в градината на г-н Фукуока не са подрязвани за по-голямо удобство при беритба, техните корони растат свободно и приемат естествена форма. Зеленчуците и подправките се отглеждат в градината с минимални обработки. Напролет семената на зелето, репичките, ряпата, соята, синапа, градинския репей, морковите и други зеленчуци се смесват и заедно се разпръсват между дърветата преди началото на пролетните дъждове. Този способ обаче не е пригоден за всички условия.

Той работи добре в Япония с нейния влажен климат и обилни пролетни дъждове. В градината на г-н Фукуока почвата е глинеста. Рохкавият повърхностен почвен слой е богат на органични вещества и с добра влагоемност. Този слой се е образувал вследствие действието на покрова от детелина и плевели, които растат в градината в течение на много години.

Когато кълновете на зеленчуковите растения са още млади и слаби, плевелите трябва да се окосяват, но когато зеленчуците се развият достатъчно, се оставят да растат заедно с естествения растителен покров. Някои зеленчуци остават необрани, техните семена падат в почвата и след едно-две поколения те си възвръщат качествата на своите устойчиви, с леко горчив вкус диви предци.

Много от тези зеленчуци растат без всякаква грижа. Веднъж, малко след като бях пристигнал във фермата на г-н Фукуока, аз минавах през отдалечена част на градината и неочаквано се спънах в нещо твърдо във високата трева. Навеждайки се, за да видя по-добре, намерих краставица а до нея и тиква, обгърната от тревата.

В продължение на много години г-н Фукуока е писал за своя метод в списания и вестници и е давал интервюта по радиото и телевизията, но почти никой не последвал примера му. В същото време японското общество определено се развивало в напълно противоположна посока.

След Втората Световна Война американците са внесли в Япония метода на съвременното химично земеделие. Благодарение на него японският фермер успял да получи същия добив , както и при традиционното, но при двойно по-малък разход на труд и време. Изглеждало, че се е сбъднала една отдавнашна мечта, и в течение на едно поколение почти всички фермери преминали на химическо земеделие.

В продължение на столетия японският фермер подържал високо съдържание на органични вещества в почвата по пътя на сеитбооборота, внасяне на компост и тор и отглеждане на покровни култури. Но когато тази практика била отхвърлена и вместо това започнали да използват бързодействащи химически торове, хумусът на почвата за времето на живот на едно поколение се разрушавал. Почвената структура също се разрушавала, растенията ставали слаби и напълно зависими от химическите торове. За да компенсира снижения разход на човешки и животински труд, новата система хищнически използвала резервите на почвеното плодородие.

В последните четиридесет години г-н Фукуока наблюдавал със скръб деградацията на земята и на японското общество. Японците праволинейно следвали американския модел на икономика и индустриално развитие. Последвала миграция на населението, фермери от селата отивали в растящите индустриални центрове. Селото, където г-н Фукуока се родил и неговото семейство живяло, навярно повече от 1400 години, се оказало на границата на растящите предградия на град Матсуяма.

Националното шосе със своя боклук от бутилки саке и други боклуци пресякло оризовите полета на г-н Фукуока. Макар че той не идентифицира своята философия с което и да е религиозно направление или организация, терминологията и неговата методика на обучение издават силното влияние на Дзен-будизма и Таоизма. Понякога той цитира Библията или използва идеи от иудео-християнската философия и теология за да илюстрира своите изказвания или да предизвика дискусия.

Г-н Фукуока смята, че натуралното стопанство възниква от душевното здраве на личността. Той предполага, че оздравяването на страната и очистването на човешкия дух е един и същи процес и предлага начин на живот и метод на земеделие, които могат да го подпомогнат.

Би било наивно да се мисли, че при живота в съвременните условия, г-н Фукуока ще може напълно да реализира своята идея на практика. Дори след 30 години работа неговите техники се намират в стадий на разработка. Неговият велик принос в съкровищницата на човешкия дух се състои в това, че той показва как ежедневният процес на формиране на духовно здраве може да предизвика благотворно преобразяване на целия свят.

Днес всеобщото осъзнаване на опасността от дълготрайното използване на химическия метод, отново предизвиква интерес към алтернативните методи на земеделие. Г-н Фукуока е водеща фигура в агитацията за селскостопанска революция в Япония. След публикуването на "Революцията на една сламка" през октомври 1975 година, интересът към натуралното земеделие бързо се разпространява сред населението на Япония.

В продължение на тези шест месеца, през които работех при г-н Фукуока, аз често се връщах в моята ферма в Киото.Там всеки искаше да опита новия метод и постепенно все повече и повече от нашата земя преминаваше към натуралното стопанство. Освен ориз и ръж в традиционния сеитбооборот ние отглеждахме също и пшеница, гречиха, царевица, картофи и соя по метода на г-н Фукуока.

За да засеем царевица и други окопни култури, които бавно прорастват, ние правехме в почвата дупки с тояжка или бамбукова пръчка и пускахме семена във всяка вдлъбнатина. По същия начин засявахме соя между царевичните растения или покривахме с глинена обвивка соевите семена и ги разпръсвахме по нивата, след което окосявахме растителния покров от плевели и покривахме нивата със слама. Детелината отново израстваше, но след като царевицата и соята вече бяха станали здрави и добре развити растения.

Г-н Фукуока ни помагаше със съвети, но ние трябваше сами да усвоим метода по пътя на опита и грешката и да го приспособим към различните култури и местни условия. Ние знаехме от самото начало, че ще е нужна не една година и за земята и за нашите души, за да се изменят и да застанат на пътя на натуралното земеделие. Това преобразяване стана дълъг процес.

Прочетете Цялата Статия...

Мандала на натуралната храна

Моето разбиране за натуралната храна е същото, както и за натуралното земеделие. Както натуралното земеделие се подчинява на законите на природата, тази природа, която се опознава с не-различаващото съзнание, така и натуралното хранене е начин на хранене, при който храната, събрана в див вид или отгледана по методите на натуралното земеделие, и рибата, хваната чрез натурални методи, се добиват без преднамерени действия, с помоща на не-различаващото съзнание.

Въпреки че говоря за непреднамерени действия и не-метод (липса на метод) аз признавам мъдростта, която се изработва с времето в процеса на ежедневният живот. Използването на солта и огъня може да бъдат критикувани като първа крачка в отделянето на човека от природата, но това е просто естествена мъдрост, възприета от първобитните хора, и това трябва да бъде признато за мъдрост, дарена от небето.

Селскостопанските култури, които са били отглеждани в течение на хиляди и десетки хиляди години и са станали част от човешкият живот, не са продукт изцяло роден от различаващото съзнание, тях можем да ги смятаме за натурална храна. Обаче новите сортове, които се създават не под влиянието на естествените условия, но с помощта на агрономическата наука, която се е отдалечила много от природата, също както и рибата, мекотелите и домашните животни, отглеждани в промишлени количества, отпадат от категорията на натуралната храна.

Земеделието, риболова, животновъдството, ежедневните дейности свързани с храната, дрехите, жилищата, духовният живот, всичко трябва да бъде в единство с природата.
Аз нарисувах диаграми, които обясняват натуралното хранене, минаващи отвъд пределите на науката и философията. Първата обединява видовете храна, които са най достъпни за хората. Те са разделени на няколко групи.

Втората диаграма храната е разделена на групи в съответствие с достъпността и през различните годишни сезони. Тези диаграми съставят мандалата на натуралните храни. От тази мандала може да се види, че източниците на храна на нашата земя са почти неограничени. Ако човек опознае храната чрез “не-разум”(будистки термин, описващ състоянието в което няма разлика между личността и външният свят), дори и нищо да не знае за ИН и ЯН , той може да достигне съвършената натурална диета.

Рибарите и фермерите от японското село въобще не се интересуват от логиката на тази диаграма. Те просто следват повелята на природата, употребяват сезонната храна от окръжаващата ги среда. От ранна пролет, когато семената на тревите покълват в земята, фермерът може да опита всички вкусови усещания. С тях много добре се съчетава тънкият вкус на езерните охлюви и морските мекотели.

Раззеленяването в природата настъпва през март. Хвощ, орлова папрат, пелин, осмунд и други планински растения, разбира се и младите листа на хинапа, прасковата и леторастите на планинския ямс – всичко това е ядливо. Притежаващи лек тънък вкус, те представляват изискано блюдо а могат също да служат и като подправка. На морския бряг могат да се съберат морски зеленчуци – кафяви водорасли, водорасли растящи по скалите, притежаващи приятен вкус и намиращи се в изобилие през пролетните месеци.

По време на появяването на младите бамбукови леторасти, каменния окун, морската платика и раираната риба имат най-хубав вкус. Сезонът на цъфтеж на игликата се отбелязва с ленточна риба и скумрия “сашими”. Бобовете на зеления и снежния грах, лимеца са много вкусни, ако се ядат направо от шушулките или ако се варят цели, както и неочистения ориз, пшеницата и ечемика.

Към края на дъждовния период (за по-голяма част от Япония дъждовният период продължава от юни до средата на юли ) се берат японските сливи, а ягоди и малини тогава може да се намерят в изобилие. По това време се появява естествена потребност от острия вкус на лука и сочни плодове, като мушмула, кайсия и праскова. Плодовете на мушмулата не са единствената ядлива част на това растение. Семената в смлян вид могат да се използват като “кафе”, от листата правят чай, който е прекрасно лекарствено средство. От листата на прасковата и хинапа правят тоник помагащ за дълголетието на човека.

Под яркото лятно слънце да се хапват медени пъпеши под сянката на някое дърво – това е прекрасно прекарване на времето. По това време узряват много летни зеленчуци: моркови, спанак, репи и краставици. За преодоляване на лятното отслабване на тялото е полезно консумирането на растително или сусамово масло. Ястията, приготвени от зърно,удовлетворяват добре понижения апетит през лятото. Лете често се приготвя ечемичено фиде, различно по форма и размер. Узрява и гречихата. Това растение е прекрасна храна, усвояваща се много добре през този сезон.

Ранната есен – благодатно време на соя и малки червени бобчета азуки, големи количества плодове и зеленчуци и различни хлебни житни, зреещи по това време. Пироги от просо украсяват празника на есенната луна. Късно наесен варят царевица и ориз с червени бобове, с гъби “матсутаке” или се наслаждават на кестените. Много е важно да се отбележи , че оризът, събиращ в себе си слънчевите лъчи през цяло лято, зрее дълго наесен. Това означава, че основната храна за хладните зимни месеци, изобилна и висококалорична, е осигурена.

Още с първите мразовити дни хората започват да поглеждат към рибните магазини. Дълбоководните риби, като жълтоопашатката, риба тон се ловят през този сезон. Интересно е , че японската ряпа и листните зеленчуци, намиращи се по това време в изобилие, много добре се съчетават с тези риби. Новогодишните празнични ястия се приготвят основно от тази храна, маринована или осолена специално за големите празници. Солената сьомга, херингата, яйцата, червената морска платика, омарите, ламинарията и черният боб се поднасят всяка година на този празник в течение на много векове.

Изкопаните репи, които са били оставени под почвената и снежна покривка, са приятно допълнение към менюто през зимния сезон. Зърнените и различните бобови, а също и соевият сос са основни хранителни продукти, които по това време са винаги достъпни. Заедно със зелето, ряпата, тиквата и бататите, запазени от есента, през хладните зимни месеци се употребяват и други разнообразни видове храна. Празът, дивият лук шалот се съчетават добре с тънкия вкус на стридите и морската краставица, които могат да се събират през това време.

В очакването на пролетта може да се излезе на разходка в търсене на подбел и ядливите леторасти на пълзящия здравец, надничащ изпод снега. С появяването на водният крес, овчарската торбичка, звездица и други диви треви, реколтата от натурални пролетни зеленчуци може да се събира направо от прозореца на кухнята.

Така, като придържат към просто хранене, като събират всеки сезон достъпната през него храна и се наслаждават се на нейния здрав и полезен вкус, местните селяни използват всичко, което им дава природата. Селяните познават нежния вкус на храната, но не им е понятен тайнствения вкус на природата. Или по-точно, той им е понятен, но не могат да го изразят това с думи. Натуралната храна лежи пред нас, под краката ни.

Масанобу Фукуока

Прочетете Цялата Статия...

Минерална вода

Минералните води се добиват от дълбоки, защитени от замърсяване водоизточноци. Те са с температура над 20 градуса С и съдържат различни количество разтворени минерални вещества. Този тип води се считат за нискоминерализирани, ако са с обща митерализация до 500 мг/л. Повечето български води са в категорията 170-400 мг/л и могат да се пият всекидневно от здравите хора за утоляване на жаждата и с профилактична цел.

Силноминерализирани води са тези, които имат обща минерализация над 1500 мг/л. Те са в категорията на лечебните и се пият по определена схема. Изворните води се добиват от повърхностни, защитени от замърсяване водоизточници. Те са с температура под 20 градуса С. Обикновено са по-слабо минерализирани. Отговарят на изискванията за чиста питейна вода. Могат да се приемат ежедневно и неограничено. И минералните и изворните води не се обработват допълнително и се предлагат в натурален вид.

Една друга категория са трапезните води. Те могат да бъдат от всякакъв водоизточник, включително и обезсолена морска вода. Тези води се подлагат на промишлена обработка – деминерализиране, добавяне на полезни елементи, обеззаразяване. Това са така наречените процесирани или обработени води. Особено важно е да следим състава на минералните води при малките деца и при хората в напреднала възраст.

Обикновено на деца до 3-годишна възраст не се препоръчва да пият минерална вода поради все още деликатния детски организъм. Много важен показател за водата е съдържанието на (Na+). Те са причина в организма да се задържат течности, а това води до проблеми с бъбреците, сърцето, кръвното налягане. Неслучайно в европейските страни се отбелязва на видно място върху етикета какво е съдържанието на натрий. В България при повечето бутилирани води съдържанието на натрий е над 40 мг/л.

Прочетете Цялата Статия...

Предсказания

В Калифорния учените се опитват да предсказват земетресенията. Мястото е съседното градче Паркфийлд. Почти на всеки 22 години тук има мощно земетресение. А когато се случи следващото, сеизмологът Алан Линд се надява да е подготвен за него. Паркфийлд ще бъде първият ни шанс някъде по Земята да уловим земетресение в цялото му величие, наистина да чакаме тук, в пълна готовност с цялата си екипировка.

Геоложкият институт на САЩ е изразходвал милиони долари в оборудване на Паркфийлд. Из цялата долина прецизни инструменти като този лазер са разположени, за да уловят и най- лекото движение по разлома Сан Андреас. Ако Земята помръдне дори само няколко милиметра преди земетресението, сеизмолозите може би ще могат да отправят предупреждение.

Експериментът Паркфийлд не е само с цел предсказване на земетресения, но и точно къде ще се случат те. Той е основан на идея, наречена "Теория на сеизмичния пролом." Теорията на сеизмичния пролом е една простичка идея, според която, тъй като движението е по протежението на ръба на плочата, там навсякъде трябва да има и земетресения, а местата, където те не са се случили при последното земетресение, ще са първите при следващото.

Посочвайки местата с най-голяма вероятност за земетресения, учените и градските архитекти могат да се съсредоточат върху опазването на сградите и хората, но геолозите не могат да пресъздадат земетресение в лабораторни условия. Единственият начин да проверят теориите си е да изчакат то да се случи и да се надяват след това да са живи, за да анализират данните. Далечен план. Поне веднъж в живота си трябва да снимам това.

Наблюдаването на торнадо си има собствени предизвикателства и вълнения. Всяка пролет и лято - сезонът на торнадо в Средния Запад - армия от любители ловци на вихрушки излиза на открито, като сега видео камерите са стандартно оборудване. Това трябва да е много мощно торнадо.

Да се движат в непосредствена близост с торнадо е идея фикс както на любителите ловци на вихрушки, така и на професионалните учени. Може да изглежда забавно, но то ни се отплаща с ценна информация за раждането и поведението на тези убийствени бури. Не по-малко важни от прякото наблюдение са сензорните апарати за далечно изследване като доплеровия радар.

През последните две десетилетия доплеровият радар е революционализирал изучаването на торнадо. Първо използван от военните за засичане на вражески снаряди, доплерът е толкова чувствителен, че засича движение на насекомо на 60 км. от него. В полето преносими доплерови радари ще се използват за запис на данни от опасно близко разстояние. Със събраната информация учените създават компютърни модели на яростните бури, за да научат повече за структурата и поведението им.

Както и при земетресенията, предотвратяването на катастрофата се заключава в сигнализирането на обществеността. В Националната метеорологична служба учените вече използват Некстрад - следващо поколение модерен доплеров радар. Подобреният образ на Некстрад улеснява наблюдението на торнадо в процеса на формирането им и могат да спестят критични минути за уведомяване на тези, които се намират на пътя му.

Прогнозирането на урагани също става все по-прецизно, докато учените придобиват нов поглед върху гигантските бури с помощта на мощен нов инструментариум като космическите совалки и метеорологичните сателити. С подобряването на прецизността на прогнозите фаталните последствия от ураганите намаляват. Днес, когато ураганите се формират над Атлантическия океан, Националният център по ураганите в Маями служи като централна клирингова къща за анализиране на данните, даване на прогнози и, което е най-важното, излъчване на предупреждения към обществеността.

Границата между уведомяването и всяването на паника е много тънка. Евакуациите са скъпо струващи, а фалшивите тревоги могат да намалят доверието на обществеността, но пред лицето на приближаващия ураган най-добре е просто да се махнете от пътя му. Както наводненията, земетресенията и торнадо, ураганите ни напомнят, че има могъщи сили, които не можем да контролираме. Ние не сме завладели Природата и никога не ще успеем. Но може би поне ще се научим да оцеляваме след гибелния й гняв.

Прочетете Цялата Статия...