5.2.09

Уморени криле

Автор: Светлана Караколева
На Минка

"Аз падах докато творях! Ти падаше докато чакаше някой да сътвори нещо. Мислеше, че ни буташ. Ние пишехме когато и както можехме. Сега дори не искаш да ни четеш. Било по интернет, а ти не обичаш...И интернет скъпа е за хора. Ще дойде времето и на книгите. И тях толкова ще прочетеш. Знаем се. За това те обичаме. Защото си костелив орех. С претенции. С характер. Жалко, че никога не преодоля страха си и не написа нищо...Скъпа Минче, дължа ти една истина. Като тебе има много хора по широкия свят..."

Ти падаше. Видях как ставаш.
И уж до теб вървях,
а все през рамо се обръщах.
В редицата на конкурентността нозете
уморени се подгъват, но
нямах дързостта да изостана
и да съм насъщна.
Допирахме понякога мечти,
дерзаехме с последни сили.
А после винаги сами,
докрай сами
вървяхме аз и ти. Не Ние.
Когато хлъзвах се и аз
сред
кишавата
върволица
ти също плачеше без глас
и мислеше: "протегнах и десница"
Дланта така и не дойде -
за радост други длани срещнах...
И оцеля човешкото сърце!


Днес трябва да платя
сълзите ти
И питам: Колко искаш?
За поглед през сълза?
Да чуеш не ти стиска.
Ти пак живееш в твоя свят,
а аз дължа отново стих.
Днес пиша и крещя,
но се усещам Див и Жив!
Аз зная - ще ме прочетеш
по тъмно и ще си поплачеш.
Ще кажеш - знаех как вървя
когато беше в зоната на здрачът.
Онази!С русата коса...
Джезвето кокали.
С усмивката. С талантът.
Прости приятелко добра
отлитна миналото-
взе и шансът...
Целувка пращам ти
през векове от
малки срички.
А аз ще продължа напред,
но с чисти мисли...не по терлички!


И така Юле, това мисля и чувствам аз. Не мога повече да се преструвам. Дори и да не го публикуваш самият факт, че събрах кураж и го излях за мен е полезен. Може да не е било преструвка. Може би е било детската ми надежда, че нещата и отношенията някой ден ще се променят. Да ама за да се променят първо трябва да се посочат. А това също изисква смелост. Човещината и човечността са две различни неща.

Човешко е да грешиш, божествено е да прощаваш, но не е човечно при интелектуална импотентност от човещинка да превърташ репертоара "пиши ти можеш". Аз не пиша защото мога или защото искам да стана известна или за пари и тъй нататък. Пиша за да кажа нещо. На някой, който ще успее да ме разбере и да се предпази от адът на несподелените мисли -цветни, греховни, емоционално-различни и да ги опази в себе си. Може би те са неговото лично състояние. Наследството му от Бога. Знам, че ме разбираш и ти благодаря за това. Сега отивам да създавам мечтаещи музиканти. И да видя новата им песен, че вчера бяха измислили първата половина. ...Прегръщам те...

6 коментара:

Анонимен каза...

Госпожа Минка Команова е пенсиониран преподавател по Български език и Литература в НУФИ "Филип Кутев гр. Котел. Минка (моля да ми бъде простено фамилиарното обръщение) се бори с тежко онкологично заболяване. Аз не я познавам, но реших да напиша стихотворение за нея. Необходимо ли е да познаваш някого лично, за да му посветиш стих. Това не е въпрос, мисля, че не е необходимо. По този начин искам да изразя подкрепата си към Минка в тази неравностойна война. Да и кажа, че макар и да не се познаваме аз вярвам в нея, да и кажа: "Не се предавай, защото си ни нужна!" Защото светът няма да бъде същия без теб!


Фенери в мрака
На Минка Команова

За теб,
която не познавам
за смелия Ти Дух!
За всичко и за всеки,
който си създала
в безсмъртните слова
на нашия език!
За мъката в очите
когато провала видиш ти.
И за сълзите
на чудните
незбъдните мечти.
За тези, които помнят
с благодарност..
Учителката си.
Макар и строга да си ти
за мен се усмихни
за тази
дето не познаваш
и винаги до мене остани!
В зими,
пролети
и есени
в горещи,
знойни
летни дни

Анонимен каза...

Чувал съм, че името на човека влияе върху характера му. Днес Светлана има ИМЕН ден (6-ти февруари). Възнамерявах да й го честитя, но прочетох "творбата" й "Уморени криле" и се ужасих от несъответствието между име и душевност(светло име - тъмни мисли). Все пак ще ти пожелая нещо, именице:
"Уважавай старостта - тя е твоето бъдеще!"

А на тебе, ЮлиЯна, благодаря! Животът става по-малко труден, когато човек срещне хора с благородно Сърце като твоето.
с

Анонимен каза...

На слуховете от дете не вярвам!
Не вярвам и в игрите с хорски имена.
„Дали?” „Или?” и тъй нататък
уви-не иска и не може да твори!
За жалост мама ме е кръстила
Светлана!
Не Рада, Пенка или Ваня...
Научих се сама
да ходя по света.
Не чакам ни похвала,
ни награда.
И искам с името си
да говоря и правя го-
нали така?
И нека всеки се научи
предвид страхът от старостта,
че време имал е и бил е млад
и можел е да крачи
с малки радости
в големите неща...
Честно казано изобщо не знаех,че имам имен ден-никога не съм имала. Благодаря за намерението да ме поздравите, и най-вече на онези,които го направиха явно,а не анонимно. Благодаря ви!

Анонимен каза...

Понякога, когато сме ядосани, имаме право да бъдем ядосани, но това не ни дава право да бъдем жестоки.

светлана караколева каза...

За участие в конкурса на Анубис- Булвест изпратих само стихотворението "Уморени криле". Текстът около него е част от лично писмо и изобщо не беше предназначен за публикация. Реших да изпратя точно него, за да проверя кавичките около думата "произведение" от коментарите Ви колко погледа през сълзи струват. С част от презентацията на Юлиана изобщо не съм съгласна, но я уважавам достатъчно,и не искам да предизвиквам полемики, пък и вече няма значение. Повече няма да се върна в този сайт. И освен това ще си пиша името с каквито букви искам!

Юлияна каза...

Така! Начина по който е публикувано всяко нещо тук е било с изрично поискано и дадено разрешение от автора му за начина и вида на публикуване! Това мога без проблем да докажа със съответната коренспонденция, която е запазена в архив. Спестете си сърденето и истериите на средната възраст, както и неуместното и умишлено подценяване на този или онзи автор. Завистта, която битува помежду Ви ми е добре известна, както и ревнивостта. Нищо ново за мен. И то не съществува само в този сайт, а във всеки сайт. Това са качества, които могат само да направят от един екип вътрешно конкурентно способен и успешен. Но когато прерастнат в долнопробни дрязги лично аз ще ги прекратя както и правя в момента без да посочвам кой и кои не са добре дошли в този сайт! Способността ми да създавам от неудачници, успяващи хора е добре известна, а и фактите говорят сами за себе си. Когато обаче "успяващия" изведнъж се превърне в твърде арогантен е време да се върне отново към стария начин на мислене и изписване на имена, за да не го направят другите около него. Както и всъщност се случи в горните коментари. Реакцията и отговора пък е показателен за това как не трябва да се реагира на нещо.

И накрая аз от чуждото уважение не се нуждая, ако имам нужда ще го потърся. Уважавайте себе си.

Публикуване на коментар