Бентът на Хувър

15 милиона души в седем щата използват предимствата на бента на Хувър. Едно време тук имаше пустиня, сега има цивилизация. Създадена от хората, построили едно истинско чудо на индустриалния свят. Каньоните в югозападната част на Съединените щати са един от най-пустите райони на земята. През тях, прорязвайки дълбоко земната кора, преминава река Колорадо. Тя не е била укротена от 12 милиона години. Досега. Франк Кроу отдавна чака подобно предизвикателство. Планът е да се построи бент и пустинята да се превърне в плодородна земя с вода и електричество за всички.

За целта трябва да се направят тунели с дължина от 7 километра в плътните вулканични скали. Бентът на Хувър е с основа, по-голяма от тази на египетските пирамиди. Но огромният строеж не минава без жертви. Безцеремонният гений Франк Кроу въвежда свои правила и отдава всички сили, за да укроти река Колорадо.

Кроу плава по река Колорадо, за да определи мястото на бъдещия бент. Американското правителство назначава главния инженер Уокър Бриг Йънг. Планът му е да проектира бент, който да превърне горещата пустиня в обработваема земя. Тези хора са сред най-опитните строители на бентове в света. Но досега не е строен толкова висок бент, който да създаде езеро от хиляди квадратни километри. Няма място за грешки. Кроу е построил шест бента през кариерата си, но нито един не е от тези мащаби.

Опасностите на река Колорадо са ужасяващи. Тя приижда от вода от Скалистите планини и Сиера Невада и спира всички опити да бъде укротена. Тя наводнява цели селища и убива хиляди хора. Смятат, че заграждането с бент на тази дива природна сила е безрасъдно и невъзможно.

Работата започва през март 1931 година. За да спечелят конкурса за построяването на бента, Кроу и предприемачите се съгласяват на почти невъзможни крайни срокове. Въпреки сложния му дизайн. Строежът трябва да започне в дивата пустош. Преди това обаче трябва да направят път в каньона.

За Кроу бързината е всичко. Ако пропусне крайния срок, ще понесе огромни финансови загуби. Работата трябва да продължава и през нощта, за което е необходима електрическа светлина. Силна светлина. Но главният инженер знае, че Кроу може да прекали. Предлагат се големи награди за предсрочното завършване. Задачата на Уокър Йънг е да внимава да не се използват опасни методи.

Това са годините на Голямата депресия. Един на всеки пет души е без работа. От цялата страна се стичат хора в търсене на работа и кандидатстват за 3000 работни места. Президентът Хувър финансира строежа на бента, за да стимулира икономиката.
За по-голяма ефективност Кроу превозва работниците със специални камиони, всеки от който може да побере 160 души. Двайсет и четири часовото работно време е разделено на три смени. Единствените почивни дни са Четвърти юли, Първи май и Коледа – и трите са неплатени.

Преди Кроу да започне същинския строеж, той трябва да преодолее голямо препятствие – самата река Колорадо. Те трябва да отклонят реката, за да строят на сухото речно дъно. Но реката е заградена от високи скални стени. Единственият изход е да се прокопаят четири тунела, по два от всяка страна на реката, за да се отклони буйното течение. Никога преди не са правени тунели с такава дължина. Кроу трябва да прокопае 6-километровите тунели за 24 месеца, това е срокът, даден от правителството.

Духовете са приповдигнати след първия пробив в скалните стени. Започва и подготовката за работата на деветстотинте алпинисти. Само за допълнителни 60 цента на ден тези хора рискуват живота си. Те използват пневматични чукове, лостове и динамит, за да почистят скалната повърхност от отделили се парчета.

Стените от двете страни на реката трябва да са идеално гладки, за да може бентът да се захване здраво. За да се предпазват, алпинистите използват груби и твърди шапки – платнени бейзболни шапки потопени в катран. След тримесечна работа Джак Сайкс става четвъртата жертва на строежа.

Условията не са по-добри и след като смяната на мъжете свърши. Малко могат да си позволят нещо по-добро и край мястото на строежа израстват цели градове от колиби. Най-известен е Раг Таун. В един от тунелите става инцидент. Температурата вътре достига 70 градуса по Целзий. Работниците са почти опечени. През юни и юли на всеки два дни загива по един човек. Работниците и семействата им са отчаяни.

Един човек се превръща в глас на страданието им. Франк Андерсън е активист от профсъза на индустриалните работници. Той отива на мястото на строежа под фалшива самоличност и хората искат да чуят аргументите му за промени. Андерсън пази в тайна дейността си. И правителството, и предприемачите нарушават профсъюзните закони при строежа на бента. Строежът продължава по 24 часа на ден, строи се светкавично.

Главният проблем на Кроу е да отклони реката възможно най-бързо, условията на работа не са негова грижа. Докато работниците копаят тесните извеждащи тунели, условията във вулканичните скали се влошават с всеки изминал ден. Алпинист пада от 250 метра. Принудени да работят до окървавеното му тяло, работниците виждат поредното доказателство за безразличието на Кроу. При нарастващото недоволство, Андерсън и профсъюзите получават все по-голяма подкрепа.

На 7 август 1931 година 1400 души отказват да работят и строежът спира. Многото безработни са готови да ги изместят и стачкуващите рискуват всичко. Кроу има 6 месеца в аванс, но паричните суми за предсрочно завършване го карат да продължи. Контролът на стачкуващите е поет от началника на полицията Глен Бъд Одел, който има репутацията на полицай с желязна ръка.

Одел и хората му премахват стачкуващите почти без съпротива. Смесицата от заплахи, страх и гладен стомах кара останалите да приемат по-ниско заплащане в замяна на запаси от вода и подобрени условия за семействата. Стачката е прекратена само след 5 дни. Профсъюзите са победени и Кроу продължава.

Условията в тунелите са тежки, но предстои да се влошат драстично. През октомври 1931 година Кроу включва всички машини, за да разшири четирите тунела. Засега река Колорадо не създава проблеми. Но зимата наближава. За да ускори операциите Кроу поръчва специални камиони, наречени “слоновете”. На всеки един работи екип от 50 души и всички копаят 10 пъти по-бързо от преди. До 15 метра дневно. На разкопките денонощно работят 1500 души.

При толкова тежки машини в тунелите, жегата отстъпва място на по-коварен враг. В тунелите има много изгорели газове от камионите, които няма къде да излязат и работниците ги вдишват. Те заплашват да отправят иск за отравяне с въглероден окис. Кроу се среща с адвокати и шефове на други компании, за да изясни позициите си.

Предстоящите процеси и нарушените обещания за работнически жилища карат Йънг да се противопостави на Кроу. С обичайната си решителност Кроу иска жилищата да се завършат максимално бързо. Дърводелците трябва да строят по три къщи на всеки два дни. Ако не успеят, ще заплащат глоба.

Пролетта на 1932 година. Топенето на снеговете в Скалистите планини започва и най-големите страхове на Кроу се оправдават. Прокопани близо до самата река, тунелите са постоянно заплашени от наводнение. Милиони тонове вода преминават край строежа. Реката се покачва с 5 метра само за няколко часа. Река Колорадо наводнява тунелите.

Освободени без заплащане по време на наводнението, работниците прекарват времето си в барове като “Рейл Роуд Пас”. Профсъюзите са победени, но недоволството остава. В тази кръчма и подобните на нея хората си почиват от строгите правила край язовирната стена.

Уокър Йънг не предвижда проституция, хазарт и алкохол в новия Болдър Сити. Тук няма да намериш алкохол, но с решителността на Кроу градът е построен за 6 месеца и осигурява подслон за 658 семейства. На работници, които се настаняват в новите си къщи им удържат наема от заплатата. 25 цента от всеки спечелен долар отиват в сейфовете на компанията.

До есента на 1932 година екипите на големите камиони разширяват диаметъра на тунелите до 17 метра. Непосилната задача да ги измажат с цимент предстои. Големият момент за Кроу настъпва. Той е първият човек, който може да промени посоката на течението на Колорадо.

На 13 ноември насипите, които пречат на водата да нахлуе в двата източни тунела, са взривени и за първи път тя свободно преминава през тях. Почти веднага камионите започват да изсипват скални парчета, които блокират течението на реката. Тон след тон, часове наред. След по-малко от 24 часа река Колорадо загубва свободата си. Отклоняването й успява напълно. Дъното на мястото на бента остава сухо, почти цяла година предсрочно.

Въпреки бързите темпове, Кроу няма намерение да се забавя. До юни 1933 година фабриките, издигнати до бента, осигуряват постоянно количество бетон. При конкурса за построяване на бента Кроу изтъква, че може да произвежда и да излива бетовна много по-бързо от конкурентите си.

Ключът към успеха му е революционната система за снабдяване, която той изобретява. Системата за въздушно пренасяне е революционна за начина на движение на хора и материали на строежите. Над каньона преминават непрекъснати доставки на бетон.

Правителството дава на Кроу срок от четири години и половина за завършване на бента, но както и при тунелите той има намерение да свърши по-скоро. Главният проблем е бързината, с която такова голямо количество бетон може да се налива. При втвърдяването си бетона излъчва топлина.

Прекалената жега би довела до катастрофа. Идеята за рухване на бента е немислима, затова бетонът се излива във форми, чиято дълбочина не надвишава 5 стъпки. За да ускорят процеса на изстудяване, огромни помпи прокарват ледена вода по водопровод, вграден в самия бетон.

Но за Кроу Бързия нищо не е достатъчно бързо. Той редовно посещава мястото, за да насърчава конкуренцията между отделните екипи, но рискува да наруши строгите инженерни принципи. С насърчаване на конкуренцията Кроу не само предизвиква съдбата, но излага на риск целия проект.

Кроу е обвинен не само в нарушаване на инженерните принципи. Идва ред на процесите за отравяне с въглероден окис. Пет души твърдят, че са отровени от остатъчен газ в тунелите. Ако спечелят делата, Кроу и предприемачите могат да очакват водопад от подобни искове. Разходите ще нарастнат неимоверно.

Първото дело е на Ед Краус. Лекарите на компанията оспорват иска му. Колегите на Краус смятат, че се е представил чудесно на свидетелското място. Не му липсва подкрепа. Най-после компанията има какво да загуби. Решени да дискредитират Краус, те го срещат с проститутка, за да оборят твърденията му за импотентност.

На 7 януари 1943 година Франк Кроу и Уокър Йънг празнуват изливането на милионния кубичен метър бетон. В гонене на крайните срокове Кроу увеличава работниците до рекордния брой от 5 251 души. Само за 6 месеца те изливат 3 милиона кубика бетон.

Искът на Ед Краус срещу предприемачите навлиза в критична фаза. Компанията разполага с ново доказателство, което представя пред съда. Кроу се връща на работа както обикновено. Работниците си отиват без нищо. Знае се, че при проект от тези мащаби смъртните случаи са неизбежни. Въпросът е в броя им. Седмици преди завършването кофражът не издържа и един работник е погребан жив във втвърдяващия се бетон. Общият брой на загиналите е 107. Хората се питат дали тези жертви са оправдани при строежа на един бент.

На 1 февруари 1935 година 250-метровата стена е готова. Две години след отклоняването на течението, силата на водата може да се използва. 900-тонните стоманени врати на страничните тунели се затварят. Тунелите са затворени и водата бавно се събира зад бента, създавайки езерото Мийд – най-голямото изкуствено езеро в Америка. Най-после идва време да се използва водната сила за електроенергия. Водите на река Колорадо завъртат турбините на бента и огромните генератори произвеждат милиони ватове елетричество, захранващо цяла югозападна Америка.

Франк Кроу е гениален организатор, който води строежа на най-големия бент в света и го издига за 2 години, 1 месец и 21 дни предсрочно. Кроу си тръгва с утвърдена репутация и премия в размер на 4 милиона долара по днешен курс. Днес 15 милиона души в 7 щата използват предимствата на бента на Хувър. Едно време тук имаше пустиня, сега има цивилизация. Създадена от хората, построили едно истинско чудо на индустриалния свят.